Гърция

Приказка за … Санторини, остров Санторини – 5 част

От

на

ПЪРВА ЧАСТ ЧЕТЕТЕ ТУК
ВТОРА ЧАСТ ЧЕТЕТЕ ТУК
ТРЕТА ЧАСТ ЧЕТЕТЕ ТУК
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ ЧЕТЕТЕ ТУК

Ден Пети – Великден

Неделната великденска утрин беше гореща. Отидох да проверя дали днес няма да има нещо различно от хляб, масло и сладко за закуска и имах късмет – от хотела бяха добавили и варени яйца. Закусихме и с Ели решихме да се върнем към Червения плаж, който ни беше направил толкова силно впечатление.


Отидохме само двамата и седнахме не на самия плаж, а направо на скалите, точно под свлачището. Ели започна да си търси камъчета и пясък, които събирахме за спомен от острова и с които щяхме да напълним 2-3 стъклени бутилчици, които закупихме от магазините за сувенири.

Аз влязох във водата – перфектна локация за шнорхелинг. Преплувах целия залив и вече се бях поуморил, когато се замислих, че в Гърция все още не бях видял „страховитите“ морски таралежи, за които толкова ме предупреждаваха. Дори бях малко разочарован. При последното ми влизане реших да изляза от водата от друго място, където семейство туристи гледаха втренчено във водата от около 30 минути. Проучваха именно тези таралежи, които там си бяха сформирали цяла колония. Точно преди да стъпя върху едно от тези чудати създания ги забелязах и излязох по много странен и труден начин – на четири крака, оглеждайки се с очилата къде си поставям крайниците. Успяхме безаварийно да напуснем плажа и с Ели се отправихме към Драго и Ана. Решихме да се разходим на мястото, което ни беше направило силно впечатление, но нямахме време и спокойствие да му се насладим напълно – Имеровигли.

Picture21

ИМЕРОВИГЛИ – БАРОВСКАТА ЧАСТ НА ОСТРОВА
Както по-рано разказах – това е може би най-скъпата и „баровска“ част на острова. Намира се горе-долу в центъра на острова от западната страна на Тира с невероятен изглед към Калдерата. Не искам да си представям дори колко струва квадратният метър, но мисля че и това няма значение, защото едва ли някой продава имоти точно в тази част на острова. Разбрахме само, че цената на нощувка в някои от хотелите достига до 2000 евро, дори повече. Постройките са буквално една върху друга, на много места с малки басейнчета, влизащи буквално в стаите. Беше много горещо, но все пак се разходихме и направихме по някоя снимка. Слязохме да запазим места в едно заведение, което ни беше направило впечатление още първия ден и което Ели набеляза като перфектна локация за „сързерцаване на залези“. Оказа се, че персоналът е изцяло български, доколкото разбрах дори част от собствеността е на българи, народна история. Поговорихме малко за цените на нощувките, защото освен заведение имаше и хотелска част. Не беше е чак толкова скъпо и при ранна резервация за май или септември-октомври може да се уговори цена около 100 евро за нощувка. Е, наистина мястото е невероятно и си струва да отделиш повече пари за хотел. Особено на фона на останалите цени за Имеровигли, за които ни говореха – над 500-1000 евро, предложението си звучеше направо евтино.
Отправихме се към плажа, близо до нашия хотел, където групата беше седнала на традиционен великденски обяд. Гърците ядат агнета – на едно място имаше може би десетина, които се въртяха на бавен огън. Поръчахме си агне, салати и напитки, но Драго и Ана не харесаха храната и отидоха при старата ни приятелка от предния ден – забавната сервитьорка от съседното заведение. Подготвихме се за последната ни вечер на острова… Как не исках това приключение да свършва!

СЯКАШ СЕ РАЗДЕЛЯМ С РОДИНАТА
Около седем часа вече бяхме на същото място, седнали на маса на „първия ред“ с невероятна гледка към Калдерата и залязващото слънце. Поръчахме си нещо леко за хапване и безалкохолни и потънахме в размисли за това, което стоеше пред нас и за изминалите пет невероятни дни. Обзе ме почти носталгично чувство, като че утре се разделях с родината си. Толкова бях обикнал острова само за няколко дни. И сега не мога да се сетя за нещо, което да не ми е допаднало и да е развалило мнението ми – за мен това е Раят на земята (е, може би пиратките в църквата не ми бяха по вкуса, но това си е човешката простотия и способност да опорочиш дори най-святото и чистото). Стояхме и чакахме залеза, небето беше чисто и ясно – точно като за последен залез. Беше наистина красиво, чудехме се да снимаме или просто да стоим и попиваме всяка секунда на допир с тази невероятна природа.
След залеза постояхме още около час, беше наистина приятно, прохладно и спокойно. Решихме преди да се приберем да се разходим още веднъж из улиците на Фира в търсене на последни сувенири и подаръци.
ДА ИЗЧИСТИШ ДУШАТА
Когато си легнах, дълго мислих за това колко перфектно бе всичко, как наистина се отърсих от всички нерви и главоболия и за пръв път от 3 години насам имах дни, в които дори не мислех за работата и проблемите от ежедневието си. Пътуването ти дава съвсем друга енергия и спокойствие, дава ти възможност да забравиш за момент нещата, които в нормални условия те човъркат постоянно и не те оставят да освободиш съзнанието и мисълта си. Не ти дават да изчистиш душата си от преходното в мислене и търсене на непреходното и истински важното.

За Петър Лозанов

Започнах да описвам пътуванията си с една единствена „егоистична“ цел – да мога след години да си припомням и малките детайли, които са ме впечатлили и са създали в мен емоция. Това обаче се оказа доста по-интересно и забавно от очакваното - пишейки, сякаш преоткривам за себе си вече видяното и преживяното. Ще се радвам, ако успея да представя в разказите си по най-добър начин местата, които посещавам и хората, които срещам, давайки шанс читателят да „пътува“ всеки ден до най-интересните кътчета от нашата красива планета.

Препоръчваме Ви