Гърция

Приказка за … Санторини, остров Санторини – 4 част

От

на

ПЪРВА ЧАСТ ЧЕТЕТЕ ТУК
ВТОРА ЧАСТ ЧЕТЕТЕ ТУК
ТРЕТА ЧАСТ ЧЕТЕТЕ ТУК

Ден Четвърти

КАТО ПИНГВИНИ

Добро утро! Събудих се готов за поредния невероятен ден на острова. Програмата започваше с нещо дълго чакано от мен – разходка с лодка около острова и гмуркане с шнорхел на две от най-добрите места на острова. Още втория ден от пътуването ни бях проверил и уговорил условията с Diving центъра до хотела ни. Сформирахме малка група – Аз, Драго, Дойчин, както и Ели и Ана, които избраха да са просто пасажери и съм сигурен, че впоследствие съжаляваха много за това. Около 10 часа бяхме в дайвинг центъра и започнахме да избираме оборудване – неопренови костюми, маски, шнорхели и плавници. Беше много забавно, с неопрените изглеждахме като пингвини. За около 30 минути бяхме готови и се подготвихме за тръгване.

Аз очаквах директно да влезем в морето с лодката, но вместо това двамата инструктури (ще ги наричам дайвърите) ни насочиха към бял бус, който беше стар и средно голям, но все пак успяхме да се натъпчем вътре като скариди и потеглихме. В бусчето беше още един от българските туристи, който се гмуркаше с бутилка, две дами, както и един доста едър приятел на дайвърите. Много забавно беше, защото чак след 4-5 часа, прекарани на лодката, аз схванах, че има нещо странно в двете дами, които си бяха цяла дамска двойка.
МАЙ ЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ ДЪРЖИМ ЗДРАВО
Пристигнахме на малко пристанище (не мога да си спомня името му), където ни чакаше червена надуваема лодка с огромен мотор в задната част. Започнахме да товарим оборудването и се настанихме. Аз и Ели седнахме в задната част на лодката от дясната страна и още преди да тръгнем знаехме, че ще трябва да се държим здраво.

Когато се качихме в лодката, водещият дайвър или да го наречем „Капитана“ – много симпатичен и културен грък, ни обясни, че сме големи късметлии, защото ще можем да посетим едно от най-красивите места за дайвинг, където имат удоволствието да гмуркат много рядко при добри метереологични условия. За справка той каза, че миналата година са били там само веднъж, защото през цялата година времето и теченията били неподходящи. Второто място по неговите думи беше най-интересното за шнорхелинг на острова, където може да се влезе и в малки пещери в скалите. Нямах търпение! Тръгнахме с лодката, която наистина беше бърза и буквално летеше по вълните. От друга страна ние се люшкахме като буркани в багажника на кола, движеща се по неравен път. Държахме се здраво за въжетата, опънати около лодката и се смеехме при всяка странна физиономия на някой от пътниците. Заобиколихме южната страна на острова и влязохме в Калдерата. Спряхме в южната част близо до брега – до висока и почти отвесна скала, чиито цветове се редуваха, показвайки различните наслагвания от изригвания, от които бе образувана. Бяхме на около 20 метра от скалата и готови за гмуркане.
СКАЛАТА – ФАР
С влизането във водата пред нас се разкри невероятна подводна гледка – гигантска скала буквално стърчеше от морското дъно. Дълбочината беше може би 10-12 метра, а стърчащата скала достигаше до 50 сантиметра от повърхността.

Доколкото разбрах капитана, тази скала е служела като фар в древни времена. В центъра й имаше голяма дупка, която древните гърци са пълнели с лесно запалима течност, която горяла ярко и служела за ориентир в морето. След едно от многобройните заметресения скалата била погълната от морето.
Направихме доста снимки и клипчета под водата (може би за 25-30 минути) преди другата част от групата, която гмуркаше с бутилки, да влезе във водата. Започнах да плувам точно над тях. Виждах почти всичко, което правеха те на 20 метра дълбочина – водата беше кристално чиста и озарена от слънчевата светлина. Когато дайвърите изпускаха въздух, към мен се отправяше „дъжд“ от балончета с въздух, които се надпревархава по пътя си към повърхността.

ДОРИ ПО-БИСТРА
Качихме се в лодката и отплавахме към втората ни спирка – пещерите около Messa Pigadia, намиращи се на югозапад. Спряхме на малко рибарско пристанище, което не се използва активно и до което вече няма път по суша. Много красиво място, на което спряхме и слязохме за да се подкрепим с по един кроасан и напитка. Покачихме се нагоре по бетонните стълби, които бяха почти разрушени. На около 12-15 метра височина от морската вода имаше невероятно място за скачане, но никой не се престраши.

След кратка петнайсетминутна почивка ние влязохме във водата и започнахме да плуваме близо до скалите. Дълбочината беше около 10 метра, а водата беше дори по-бистра и привлекателна от тази на първата ни спирка. Мястото беше наистина уникално за шнорхелинг, защото освен невероятна гледка под вода осигуряваше и зашеметяващ изглед и над нея – причудливо оформени скали с малки кухини в тях.

СЯКАШ ГОТОВА ДА ПАДНЕ В МОРЕТО
Влязохме в първата, която беше малка и продължихме да плуваме на запад. Минахме през много красива скала, стояща отделно от основната и сякаш готова да падне в морето, а след нея се криеше красив залив с голяма цепнатина в центъра на скалата. Дайвърът, който управляваше лодката след нас, ни предупреди да внимаваме при идване на друга лодка и вълни в малката пещера и ние заплувахме натам. В кухината беше тъмно, но под водата все пак достигаха лъчи и беше наистина красиво. Излязохме и се отправихме към следващия залив, където видяхме и най-голямата и живописна пещера. На входа й, на дълбочина от 3-4 метра, имаше кръгла скала, заклещена между двете стени на кухината. Много странно и причудливо природно хрумване. Дайвърът ни помоли да не минаваме под нея, както и да не се гмуркаме до по-дълбоката подводна пещера, която забелязахме. Точно тогава под нас и отправяйки се точно към тази малко подводна пещера минаха и гмуркачите с бутилките. Изобщо не исках да си тръгвам, но времето ни беше изтекло и трябваше да се прибираме. А имаше още много, много за разглеждане.

На връщане Драго помоли капитана да управлява лодката, но вместо това Ели получи това право. Беше много доволна.
ДИРЕКТНО НА ПОКРИВКАТА
Пристигнахме обратно на пристанището и оттам с белия бус се прибрахме до Черния плаж. Бяхме много уморени и страшно гладни. Веднага започнахме да търсим подходящо заведение и избрахме голямо и почти празно заведение. Седнахме и веднага при нас дойде колоритна сервитьорка – жена на около 40 години с невероятно чувство за хумор, която още на втората дума ни беше накарала да се смеем от сърце. Поръчахме бързо (Драго естествено поръча дежурните си тиквички), както и приключихме с яденето. Беше много вкусно, а сметката ни беше подесена общо като едно число. Помолихме забавната сервитьорка да я разбие с отделни цени на поръчките, но вместо да се върне в кухнята за нова бележка директно пред нас и на хартиената покривка тя пресметна сметката на Драго и Ана, след което тръгна да пресмята и нашата. Завършвайки това шоу, което аз заснех, тя не пропусна да каже „Thank you my friend and don`t forget to like my facebook page :)“

БЪРЗО КЪМ ЗАЛЕЗА, НАШИЯ ЗАЛЕЗ
С Ели отидохме да се оправим за вечерно излизане, докато Драго и Ана довършваха обяда. След около час и половина тръгнахме към Фира, където наш ред беше да се разходим и да потърсим сувенири, докато ги изчакваме. Неусетно бе станало около 7 и половина, а ние закъснявахме за залеза над Ия! Е, все пак не закъсняхме – пристигнахме точно навреме за наистина красива гледка – стотици хора, чакащи слънцето да се докосне до водата и да „угасне“, оставяйки пъстро сияние в облаците на хоризонта. Щасливци наблюдаваха това явление от палубата на красиво корабче, акостирало точно под нас в залива. Направихме невероятни снимки от всички възможни места и ъгли, които Ели искаше. Драго предложи да изпием нещо в малко заведение с невероятен изглед най-отгоре на скалата. Най-интересен беше начинът, по който се реализираха доставките – с магаре, носещо на гърба си кошници с бутилки и безалкохолни напитки. На острова магарето е на изключителна почит и с право.

Тръгнахме си около 10 и направихме малка разходка в търсене на сувенири. На тръгване от Ия влязох да запаля свещ в най-голямата църква, намираща се в края на малкото площадче с изглед към калдерата.
ВЕЛИКДЕН ИЛИ НОВА ГОДИНА?
Беше събота и искахме да отидем и на църковната служба за Възкресение Христово, затова тръгнахме от Ия и се отправихме към голяма църква във Фира. Бяхме предупредени от Татяна, че в последните години гърците са усвоили леко неприятен обичай – да хвърлят пиратки и бомбички по случай празника. Не мислех, че това ще бъде толкова смущаващо, дразнещо и дори страшно. В 11 и 30 се започна постепенно с пукот и гърмежи на фойерверки и пиратки. В 12 часа в църквата вече беше като бойно поле – децата пищяха, някои бомбички дори нараняваха хора, а ние се чудехме как по-бързо да изчезнем от там. Колкото бях впечатлен от „горящия“ Пиргос, толкова бях разочарован от „гърмящия“ Великденски обичай. Да не би това да беше Новогодишната нощ, а ние да се бяхме пообъркали? А за молитва не можеше и да става дума, защото звуците бяха наистина силни, а бомбичките – буквално навсякъде. Все пак излязохме от двора на църквата (мисля, че по-точно е да се каже катедралата) и успяхме да стигнем до колата. От там нататък знаете сценария – вкъщи и по леглата.

За Петър Лозанов

Започнах да описвам пътуванията си с една единствена „егоистична“ цел – да мога след години да си припомням и малките детайли, които са ме впечатлили и са създали в мен емоция. Това обаче се оказа доста по-интересно и забавно от очакваното - пишейки, сякаш преоткривам за себе си вече видяното и преживяното. Ще се радвам, ако успея да представя в разказите си по най-добър начин местата, които посещавам и хората, които срещам, давайки шанс читателят да „пътува“ всеки ден до най-интересните кътчета от нашата красива планета.

Препоръчваме Ви