Приказка за... Санторини, остров Санторини
Август е. Месецът на отпуските, почивките и пътешествията. Всеки се опитва да избяга колкото се може по-далеч от проблемите, шума, задръстванията и жегата в големия град. Температурата е над 34-35 градуса по Целзий, а аз и приятелката ми изкачваме най-високия връх на Витоша – Черни Връх.
Вървейки по стръмните склонове на застиналия вулкан (преди 70 млн. години Витоша е била действащ вулкан) пред нас се открива невероятната гледка на софийската котловина – огромен град, заобиколен почти от всички страни с планини. Гледка, която много пъти съм виждал, но този път ми напомня за нещо. Нещо наистина специално и незабравимо.
Именно затова искам да ви разкажа – за планината, от която се открива най-невероятната гледка към равното море, заобиколено от почти всички страни с острови и създадено от един от най-големите вулкани на Земята. Надявам се с историята си да ви пренеса на това божествено място и да ви предам поне малка част от красотата, енергията и величието, което имах щастието да докосна. Да ви заведа до острова, към който самият аз се връщам често в мислите си в търсене на спокойствие, сила и щастие.
КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО
След като няколко години не бях излизал от България и не бях почивал качествено за повече от 2-3 дни, дойде и времето да замина на истински мечтаната почивка. Случи се това да бъде възможно през месец май 2013, съчетавайки Великденските празници и обявените за неработни дни от първи до шести май. С приятелката ми (Eлица) само това и чакахме – възможност да разпуснем за седмица от натовареното ежедневие, което не позволява да се откъснеш от работа, клиенти, проекти и ГРИЖИ!
И така започнахме да се оглеждаме за подходяща дестинация, както и изгодна оферта на легитимен туроператор, която да ни позволи да заминем на възможно най-екзотичното, топло и интересно място при ограничения ни бюджет.
Обмисляхме няколко варианта, но по една или друга причина (в повечето случаи финансови и свързани с безопасността на определени дестинации) ние избрахме да посетим Гърция.
Започнахме да проверяваме какви са средните температури за периода, кои острови са най-подходящи и какви предложения от агенциите има за майските празници. Попаднахме на много интересна оферта в един от сайтовете за групово пазаруване, която беше за почивка на остров Закинтос за 6 дни със самолет. Много ми допадна като условия, но разглеждайки сайта на агенцията Ели забеляза подобна оферта за друг остров (по думите й една от най-мечтаните й дестинации) – остров Санторини. Ели има много качества, но като всяка жена, която се чувства обичана, постепенно започва да придобива „свойството“ и умението да те тласка в определена посока. За щастие тя успя да ме убеди да изберем втората оферта и така – заминаваме за Санторини!
Тук трябва да отбележа, че ако искате да си изкарате наистина добре и да видите възможно най-много от дадена дестинация, а особено за Санторини, ви е нужно добре да планирате времето си на острова. Ние бяхме там за сравнително дълго време – почти 6 пълни дни – и въпреки това не успяхме да обиколим всички плажове Вторият ми съвет: задължително наемете кола предварително. Ели направи това, като поиска оферти от 2-3 компании, които намери в интернет. Така за около 100 евро имахме кола за 4 дни от престоя си. (За справка един курс с такси на острова е средно 20 евро, за по-дълги маршрути може да стигне и до 40-50 евро.) Затова, ако искате наистина да усетите Санторини и да разгледате колкото се може повече от забележителностите и невероятната природа – наемете си кола!
Относно агенцията – много добре се отнесоха към нас, нямахме никакви проблеми преди заминаването (а и през цялото време на екскурзията), всичко беше бързо и просто, резервирахме места за първите две екскурзии (за да успеем да разгледаме острова с екскурзовод преди да вземем колата и да го обходим обстойно и сами) и бяхме готови за „излитане“. Получихме билетите си в деня на заминаването – 1 май. Хубаво беше, че полетът на отиване излиташе в 7 и 45 сутринта, а връщането беше на 6 май от 18 часа – тоест имахме почти пълни 6 дни за да разгледаме мистичния и изпълнен с легенди, разкази и митове остров в Егейско море. Полетът беше около един час с чартър София-Санторини. Няма да разказвам детайлно всяка част от пътуването ни, защото не смятам, че големината и удобствата на самолета, какво сме пили и яли и т.н. има смисъл да се споменава, както няма смисъл да се споменават и някои малки неволи, които са неизбежни при всяко едно пътуване. Философията ми е такава: ако искаш да си спомняш нещо, спомняй си само доброто. Ако е имало нещо толкова лошо или грешно – ще си го спомняш така или иначе и ще ти остане поука и обица на ухото за цял живот. Но е важно да се спомене, че от въздуха Халкидики и „трите му ръкава“ изглеждат толкова малки, че чак не повярвахме И така…
Ден Първи
СКАЛАТА
Започвам разказа си от въздуха – първият ни допир с това велико място бе през малкото прозорче на самолета, през което при бързото приближаване към острова видяхме само една скала, огромна скала. Толкова бързо се приближавахме, че чак Ели се уплаши да не се блъснем в това гигантско и величествено природно образувание. Скалата се намира в югоизточната част на острова и разделя плажната ивица, образувайки два от най-големите плажове – от запад Perissa и от изток Kamari. За да ви ориентирам бегло за колко голяма скала говоря – най-високата й точка е на 586 м. (според други източници височината е 565-567 м.) надморска височина…
Тази скала, или по-скоро планина, се виждаше от почти всяка точка на малкия остров и сякаш бдеше над това докоснато от Бога място. Най-отгоре, на самия й връх, се виждаше постройка, която привлече вниманието ми. По-късно щях да науча повече за нея, за планината и за силата на това място.
ТАТЯНА, ЕКСКУРЗОВОДКАТА МЕЧТА
Ние се качихме в автобус номер 3, където за наш късмет влезе и местната ни екскурзоводка – Татяна. Татяна е сръбкиня, говореща гръцки, английски, руски, македонски, малко български и още няколко езика. Не съм чул другите езици, но в говоренето си на български използва думи от всички гореизброени по изключително забавен начин. Най-важното за нея – чувството й за хумор и енергията й, изключително позитивна. Татяна те предразполага още с първата дума. За това спомага и видът й – едра жена, с хубави черти, тъмни коси и огромна усмивка, с която си служи много умело.
Татяна започна да разказва за острова, населението му, обичаите, поминакът, историята и най-вече – природата на това уникално място. Важна част от нейното слово бе частта за водата на острова (солена и леко стипчива), която определено не става за пиене, а се доставя с водоноски до всяка от къщите и служи само за къпане и пране. Дори да си измиеш зъбите не става.
ДОБРЕ ДОШЛИ В „ПЕЩЕРАТА“
Пътят от летището, което се намира в югоизточната част, до хотела ни, който се намираше в южната част (по права линия на около 5-6 км. от летището) се оказа по-дълъг от очакваното, защото трябваше да заобиколим същата тази огромна скала, или по-скоро планина, както и да оставим някои от туристите в хотелите им, които ни бяха на път.
Така след около двайсетина минути ние пристигнахме в хотел Athanassia, намиращ се на около 100 метра от плажа Perissa или „Черния плаж“ (после ще обясня защо го наричат така). Както може би 99% от хотелите, така и Athanassia не беше точно това, което очаквахме и което беше представено на снимките в сайта на хотела и в офертата. За трите си звезди ни настаниха в стая, която не вярвам да е различна от най-неприятното бунгало по българското черноморие. Естествено това не беше приемливо и ние се упътихме към рецепцията, а аз вътрешно се смеех на леката истерия на Ели, която направо не можеше да си вземе дъх от хейтване. На рецепцията имаше още няколко човека със същите оплаквания като нашите, но служителката на агенцията се оправи сравнително бързо и някои бяха настанени в други хотели, на други се дадоха допълнителни „екстри“ в стаите, като телевизори, и нещата се поуспокоиха постепенно. Дойде и нашият ред – с две думи се разбрахме, че в стаята ни няма да останем и искаме да сменим хотела с някой с повече звезди или поне нормални условия. В този момент се появи едно „ангелче“ – дете на 8-9 годишна възраст, което се тръшкаше и пъшкаше на майка си и баба си, че не иска да живее в „тази пещера“. Изразът му ни разсмя, но на практика не го разбрахме напълно. Упътиха ни към „новата част“ на хотела, която беше от другата страна на малката уличка и имаше малка китна градинка и видимо нови постройки. Заведоха ни до последната, която беше във възможно най-ниската част и до която се слизаше по къменни стълби. Това беше „пещерата“ на хлапето, която обаче беше чисто нова пещера. Нищо не липсваше в нея, беше чиста и спретната, с нови мебели и приятен интериорен дизайн с арки, вместо врати. Естествено имаше и голямо двойно каменно легло с матрак върху него – абсолютно достатъчно, за да се чувстваш добре при братята гърци. Веднага приехме стаята и останахме в Athanassia, в „четиризвездната“ Athanassia.
ЧЕРНИЯТ ПЛАЖ ПОД ГОЛЯМАТА СКАЛА
Оправихме се набързо и се изстреляхме към плажа. „Черният плаж“ (Perissa) е наистина уникален – ивицата е дълга, крайбрежната алея е пълна със заведения за хранене от всякакъв тип и всякаква музика, а пясъкът – фин и … черен. Да, наистина е черен и много специфичен, дори през май месец, когато температурите все още не са августовски, пясъкът е горещ и почти не може да се стъпва без джапанки или обувки. В края на плажа се стига до голямата скала, висяща страховито над водата и пясъка. Зад гърбовете ни и зад плажа е същата тази скала. Наистина уникална гледка, трябва да се види за да се почувства истински.
МОЕТО МОРЕ
Нямах търпение да стигна до водата, да видя дали е достатъчно топла (все пак беше едва 1 май), чиста и бистра, както само бях чувал от късметлиите, посещавали гръцките плажове. И радостта и спокойствието не закъсняха – водата бе около 18-19 градуса, абсолютно достатъчни за плуване без да посиняваш на петата минута. Веднага влязох и видях отблизо колко е величествено да плуваш на плажовете на този вулканичен остров. На 15 метра от брега се виждаше праг, след който от дълбочина 2 метра рязко се падаше до над 5 метра дълбочина. Скалата просто свършва, след което естествено има по-голяма дълбочина. Беше невероятно, с различни рибки, плуващи навсякъде и солена вода, в която можеш да плуваш без почти никакви усилия. За жалост температурата на водата не устройваше Ели и тя пропусна влизането в морето, както пропускаше и през почти целия ни престой на острова. Нищо, направих й няколко подводни снимки с фотоапарата, който бях взел за пътуването от един приятел (специални благодарности на Къньо).
Постояхме около час и половина и се отправихме към стаята, за да се подготвим за първата ни екскурзия на острова – посещение на една от най-старите винарни на острова, разходка из Имеровигли и отиване до най-източната точка на острова, за да хванем залеза на слънцето от Ия (Oia).
Потеглихме с автобуса и бързо пристигнахме във винарната (за мен може би всичко изглеждаше бързо, защото преживяванията, гледките и атмосферата бяха наистина уникални и не оставаше време да осъзнаеш какво си видял, преди да стигнеш до следващата интересна дестинация. От друга страна и самият остров не е много голям, приблизително 30 км. е разстоянието от единия до другия му край).
ТИПИЧНИЯТ ТУРИСТ
Във винарната KOUTSOYANNOPOULOS (http://www.wine-museum-koutsoyannopoulos.gr/en/) е изграден много интересен музей на виното, обясняващ и разкриващ как се прави виното на острова, историята на винарната и бита на хората, занимаващи се с винопроизводство. Музеят е изграден под земята на почти 20 метра дълбочина, като при разходката от двете страни на подземието има пресъздадени сцени с помощта на восъчни фигури, кукли, макети, машини и рисунки. Наистина интересна и описателна концепция, която се обяснява не от екскурзоводи, а от специална система, която се управлява от един от туристите във всяка група. В нашата група това бях аз, типичният турист с радио на врата, на което има копчета и в зависимост от номера на сцената в подземието се пуска различен запис на български език. Да, на български, в Санторини българите са многобройни, почти във всяко заведение има меню на български, както и поне един нашенец в персонала. Наистина се чувстваш като у дома си.
Най-интересното от това, което видяхме и научихме, беше начинът на отглеждане на лозята. Те растат много ниско, като се увиват в кръг по земята, така че да запазват плодовете от слънцето и горещината. Те не се поливат, тъй като на острова водата е в оскъдни количества, а растенията извличат необходимата им влага от въздуха.
НА ПО ЧАШКА
И така за около половин час разгледахме музея на един от първите производители на вино на острова и се отправихме към ресторанта в комплекса, където щяхме да опитаме и няколко вида вина. Не съм познавач, въпреки че често си позволявам да изпия по една-две чаши, но някои от вината, които опитахме, бяха наистина уникални и никога не бях вкусвал подобни. Впечатление ми направиха Nychteri – бяло отлежало вино, сладко на вкус и високоалкохолно и Vinsanto (от италианската дума vino (Вино) и santo (Santorini)) – сладко вино с карамелен цвят, направено от изсушено бяло грозде, което престоява 14 дни на слънце, преди да бъде обогатено с аромати на кафе, карамел, сушени плодове, мармалад и сушени плодове. Vinsanto е наистина уникално десертно вино и не се сдържахме и купихме 2 бутилки за България.
Във винарната се запознахме с една друга двойка от нашата група – Драго и Анна, с които много си допаднахме и с които впоследствие прекарвахме голяма част от времето си на острова.
ПРЕПУСКАНЕТО И КАКВО ЗНАЧИ ДА ТИ СПРЕ ДЪХЪТ
Автобусът потегли към следващата ни спирка – Имеровигли (Imerovigli). Това е най-скъпата част на острова, заедно с Ия (Oia). На Имеровигли имат къщи холивудски звезди (както ни обясниха Том Круз и други), цените на нощувките са най-високи, както и цените в заведенията. По-късно разбрахме, че както всичко останало и в това „правило“ си има изключения и можеш да намериш стаи на приемливи цени, особено ако си българин.
Не знам дали трябва да разказвам какво точно е Имеровигли, всички са виждали снимки от това вълшебно място. То най-много се доближава, или по-скоро дори определя представите ни за гръцкото строителство и къщи – с белите си покриви с формата на малки пещери, сините балкони и тераси, кацнали една върху друга и сякаш борещи се за място на първи ред, от който да имат изглед към най-величествената гледка. А Гледката – наистина уникален поглед към Калдерата (вулканът) – стария и новия вулкан (които подробно ще опиша по-късно), острова Тирасия (Thirassia), Белия остров (необитаем малък остров в западната част на Калдерата) и естествено останалите части от Санторини – наистина спиращ дъха коктейл от природа, човешко присъствие и история.
Имахме може би 20 минути в бързане и препускане по склоновете (по които се провеждаха една или две сватбени фотосесии), които трябваше набързо да разгледаме, но това ни беше достатъчно, за да знаем, че пак трябва да посетим това приказно място.
ЦОПВАНЕТО НА ЖЪЛТОТО ТОПЧЕ В МОРЕТО
На бегом се върнахме към автобуса, с който пътувахме, за да потеглим към Ия в преследване на залеза – по план „цопването“ на жълтото топче в морето щеше да се състои в 8 часа и 3-4 минути. Събитие, изключително важно за всяка истинска дама и романтична душа. Не го казвам с ирония, а по-скоро с разбиране. Признавам, че първоначално не схващах цялото това желание на всички жени в компанията да видят залеза от Ия. Това щеше да се промени, но не и в първата вечер от нашия престой.
Пътуването беше почти екстремно – пътят е високо в скалите, тесен, с много завои и с голям трафик от хора, бързащи да се доберат до най-северната точка на острова. От лявата ни страна се редуваха различни на цвят скали, като цветовете се променяха и по вертикала, показвайки историята на изригванията на вулкана през годините. От дясната страна пък се виждаше морето и панорамния път, по който се движеха като мравки няколко автомобила.
Още с пристигането на автобуса нямахме търпение да видим какво точно представлява Ия и защо толкова хора препускат, за да стигнат навреме за залеза на слънцето. По пътя нагоре към основната улица ни предложиха да дегустираме шам фъстъци – сладки и солени, които се отглеждат на острова. Наистина са страшно вкусни.
В ТЪРСЕНЕ НА…
Стигайки до малкия площад, от който се открива невероятна гледка към Калдерата, аз и Драго усетихме непреодолима нужда от класическа кръчма или заведение за хранене, от което да изгледаме този залез. Честно да си призная, просто не бяхме настроени толкова на вълна романтика и любуване на това явление, тъй като вече цял ден обикаляхме като луди и умората и емоциите ни дойдоха в повече. Екскурзоводката ни Татяна имаше готово решение за нас и ни настани на втория етаж на заведение, от което имахме перфектна гледка на запад към залеза и на юг – към Калдерата. За радост и едно момче от персонала беше македонец (за мен това си значи българин), който обаче на втората поръчка обърна таблата и направи голямо шоу преди залеза Храната беше супер, залезът също, но мина някак между другото, поне за мен (Ели май му отдаде доста по-голямо значение). Може би усещах, че за всичко си има време и ще имаме още залези от високите скали на Ия.
Тръгнахме си и пътувахме около час и половина до хотела – рейсът ни обиколи около 5-6 хотела във почти всички части на острова, оставяйки туристите от групата.
Прибрахме се в „Пещерата“ и заспахме почти веднага, изморени и вдъхновени и знаейки, че тепърва ще имаме възможност да се насладим на емоциите и енергията на това райско място.
ДЕН ВТОРИ СЛЕДВА ТУК
