България

Хасково – там, където мога да се връщам отново и отново (2 част)

От

на

Първа част прочетете ТУК

След посещението на монумента „Света Богородица“ и голямата камбанария, извисени над града, е редно да се разходим из централната градска част и както се казва – да потъркаме обувките по стъргалото.

Първо ще ви разкажа за старата и новата часовникова кула. Местните се шегуват, че Хасково вероятно е градът, в който има най-много часовници на глава от населението. Кой знае защо, но пък е доста интересно почти на всяка крачка под една или друга форма да виждаш или чуваш отброяването на стрелките, а в същото време спокойствието и това, че никой не бърза за никъде, да са те обхванали и теб.

Новата часовникова кула е построена на метри от старата, в чест на 1000 години град Хасково. Като архитектура, разбира се, определено си личи, че е Новата часовникова кула.

11
12

На няколко крачки от нея е наскоро реставрираната Стара часовникова кула.

13

Хасковлии казват, че това е мястото, на което обичайно се случват всички срещи (както и на часовника на общината), като дори и да закъснееш, на никой не му прави впечатление.

Кулата е построена в началото на 19 век като символ на разцвета на града и региона. В началото на 20 век, по незнайни причини, е разрушена, докато през 2012 г. е открита официално отново, реставрирана в целия си блясък. Механизмът на часовника се сверява със сателит, а камбаната, която отбелязва всеки кръгъл час, е изработена в леярната, в която са направени и камбаните на Биг Бен в Лондон.

Старата часовникова кула е център на централната търговска улица в Хасково. В единия край на улицата са разположени няколко фонтана, малък парк, сградите на областната управа и общината и паметникът на Завистта.

14

Паметникът на Завистта е най-новата забележителност в Хасково, открита на 8 септември 2014 година. Скулптурата е доста проницателна – човек, разперил криле в устрем да полети, но две сплетени ръце са хванали крилете му и го дърпат надолу… Изключително, пък и хората в града казват, че това е първият и единствен паметник на Завистта в света.

В близост до него са фонтаните пред читалище „Заря“. През деня не впечатляват, но вечер имат доста богата и разнообразна светлинна и звукова програма. Толкова добре направена, че успяха да приковат и дори да задържат вниманието на двегодишно полузаспало хлапе.

15

В другия си край търговската улица завършва пред Драматичния театър “Иван Димов”.

16

Сградата със своя цвят и архитектура напомня на Народния театър „Иван Вазов“ в столичната градска градина, но не това му е впечатлителното. Театърът е построен със средства и дарения от гражданите на Хасково през далечната 1925 година.

Редно е да завършим обиколката на Хасково с тиха разходка край реката. (Онази същата река, за която се пее “Край реката редят се, редят се тополите…” 🙂 )

17

Влюбих се в този топъл град не само заради забележителностите в него. Атмосферата на спокойствие, възможността да се разровиш из историята, а и да станеш част от новите изградени паметници, които един ден ще бъдат вписани в историята, която ще четат децата ни, някак привлича.

За Йоана Стоянова

Пътуването е начин на живот. Необходимост. Страст. Това е начинът, по който успявам да прекроя себе си, когато ми е нужно. Начинът да изляза от моята реалност. Начинът просто да усещам живота в неговата пъстрота. Късметлии сме, защото днес имаме възможността да видим различни места, да опитаме от колоритността на различните култури, да се запознаем с различни хора от всяко кътче на Земята. Стига да искаме! Мечтата ми е след 50 години да се обърна и да кажа: „Аз успях да видя всичко, което искам!“. Пожелавам го и на вас!

Препоръчваме Ви