България

Хасково – там, където мога да се връщам отново и отново

От

на

Изненадани ли сте? Не очаквахте, че точно този град може да прикове нечие внимание? Вероятно не сте били там, затова така си мислите… Това беше и моята изненада, подарена ми с много любов. Не знаех къде отивам, но тръгнах с усмивка и с ръка на сърцето ви казвам сега, че бързо се върнах там и ще намеря начин да го направя пак скоро.

Хасково е малък град, спокоен, уютен, подреден и гостоприемен. Центърът е спретнат, чист и има няколко неща, които правят голямо впечатление.

Първото нещо, което трябва да се види, е монументът „Света Богородица“.

Хасково-2

Извисява се на хълма над града и сякаш наистина бди и пази всички. Монументът е открит през 2003 година на 8 септември – Рождението на Богородица, а и празник на града. Построен е по идея на кмета на Община Хасково Георги Иванов.

3

И на всичкото отгоре, има сертификат от Гинес за най-голямата статуя в света на Богородица с Младенеца.

4

Монументът наистина е величествен и предизвиква смирение и топлота, когато застанеш пред него.

5

В непосредствена близост до Богородица е разположена голямата камбанария, която също по идея на кмета през 2010 година започва всекидневно да огласява града. Качвайки се по витите стълби на камбанарията, сякаш може да хванеш Богородица с Младенеца в ръката си.

6

Местните казват, че камбаните бият не само на празници, а всеки ден, за да напомнят на жителите и гостите на Хасково, че годините на безверие са приключили.

7 8

От камбанарията и от монумента се открива прекрасна панорамна гледка към целия град.

9

Зад тях пък е обновеният парк Ямача, в който млади и стари намират спокойствие и отдих. В края на парка е разположен и друг паметник, заедно с трибагреника. Паметникът е построен в чест на загиналите в борбите около 1944 година. А трибагреникът гордо се вее над целия град.

10

В центъра на малко Хасково също има какво да ви впечатли. И след като се полюбуваме на панорамната гледка към града от хълма, ще тръгнем към него.

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ!

За Йоана Стоянова

Пътуването е начин на живот. Необходимост. Страст. Това е начинът, по който успявам да прекроя себе си, когато ми е нужно. Начинът да изляза от моята реалност. Начинът просто да усещам живота в неговата пъстрота. Късметлии сме, защото днес имаме възможността да видим различни места, да опитаме от колоритността на различните култури, да се запознаем с различни хора от всяко кътче на Земята. Стига да искаме! Мечтата ми е след 50 години да се обърна и да кажа: „Аз успях да видя всичко, което искам!“. Пожелавам го и на вас!

Препоръчваме Ви