Русе, моя мечта!
От много време не съм ви писала, мили ми пътешественици, защото… все нямам време. А така да ми липсвате! 🙂 И понеже скоро не съм и пътувала, днес ще ви разкажа за моето мечтано пътуване! Къде отиваме ли? Отиваме в Русе, защото аз не съм била там. И си го мечтая това Русе от дете! Все чета, разглеждам снимки и любопитствам за неговата история. Сега ще ви разкажа малко от това, което знам, докато чакам следващия звън на служебния ми мейл.
Баща ми беше голям родолюбец. Обичаше историята и все ми разказваше за златните векове на нашата малка България, за нейните ханове, за Борис I, за Цар Симеон Велики, за годините под Османско владичество, за българските възрожденци и техните големи дела, за България след Освобождението. И понеже съм най-малкото от трите му деца, нямах избор – слушах! А слушането доведе до това да обичам родината си, да се гордея с историята ни и да търся още, за да знам. В това търсене намерих Русе и се зароди мечтата ми да го посетя.
Ще започна от най-известния факт за града – Русе е най-голямото българско пристанище на река Дунав. От векове насам си остава и най-голямия икономически център в Северна България.
Малко известен обаче е фактът, че историята на Русе започва преди повече от 23 века, още от времето на древните римляни. Смята се, че днешният град е възникнал на мястото на антична римска крепост с името Сексагинта Приста. Крепостта е била погранична на римската империя, изпълнявала е ролята на укрепление и пристанище.
Русе е важен исторически, културен и икономически център през почти всички епохи в развитието на нашата държава. Роден град е на много български възрожденци, участници в Освобождението на България от Османско владичество. В града се намират къщи музеи на Захари Стоянов, на баба Тонка, на Тома Кърджиев. Родом от Русе е и Елиас Канети, носител на Нобелова награда за литература.
Градът грижливо пази десетки забележителности, спомени от великото българско минало – Паметник на свободата, Акционерно спестително дружество „Гирдап“, което всъщност е първата частна банка в България, „La Butika“ и родният дом на писателя Елиас Канети, Първото българско застрахователно дружество, Старата музикална гимназия, Русенската телевизионна кула и много други. В града е построен Пантеонът на възрожденците, който е национален паметник-костница. В него са погребани известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев.
Това, което ме заитригува най-много, бе, че най-големият град на Княжество България след Освобождението е именно Русе. В този град започват работа първата частна банка, първият клон на БНБ в провинцията, първото застрахователно дружество, първата съвременна печатница, първата пивоварна, първата парна бояджийска фабрика, първата телеграфна линия, първото земеделско училище, построен е първият метален кораб и още много други, все първи неща. Дори в Русе е създадена и първата масонска ложа в България. Да, още през 1880 година от Иван Ведър и се казва “Балканска звезда”.
Русе е интересен и със своята архитектура. Интензивното строителство в следосвобожденския период променя изцяло облика на града и го доближава до големите европейски центрове. Днес го наричат “Малката Виена”, заради съчетанията на стиловете необарок, рококо, неокласицизъм и сецесион във фасадите на всички сгради-паметници.
Това е една много малка част от тоновете исторически факти, които съществуват за този град. И всичкото това ме човърка и поддържа моята малка мечта да посетя Русе и да усетя с всичките си сетива историческия дух, да видя архитектурата на града, да поседя покрай Дунав и да го послушам какво той ще ми разкаже за времето на онези – немилите и недрагите, минали оттатък реката…
Снимки: Велислав
