Ниши за случайни срещи
ВЕНЕЦИЯ, ПАРИЖ, ИСТАМБУЛ, АЛПИТЕ, ПРОВАНС … НЯКОИ МЕСТА ПО СВЕТА СА НАПРАВЕНИ ТОЧНО ЗА ДВАМА
„При целия разпадащ се свят, намираме този момент за да се влюбим“, казва Илза Лунд на Рис Блейн, хвърляйки поглед през прозореца към града, секунди преди да го целуне. Тя е Ингрид Бергман, той е Хъмфри Богарти, филмът е „Казабланка”, а градът, където според тази история, те се срещат за да изживеят изтормозената си любов докато избухваше втората световна война беше … Париж – ако не Париж, то кой?
Нощем, Париж избухва с мехурчета шампанско и светлини.
В Париж горят сърцата, не сградите, както би желал Хитлер, когато пита по телефона в друг незабравим филм: „Гори ли Париж? Гори ли Париж?” Париж гори от … любов. Точно там обективът на фотографа Робер Доано улавя през 1950 г. един от най-романтичните кадри, които някога са правени., „Целувката край Хотел де Вен”, чийто оригинал неотдавна ебеше подаден на швейцарски колекционер за 200 000 долара. Същи така таме е мястото , където образите създадени от Марлон Брандо и Мария Шнайдер изживяват своята бездънна страст от знаменития филм на Бернардо Бертолучи „Последно танго в Париж”. Париж не е градът, в който да си сам. Мотаейки се по улиците на Монмартър, посещавайки Мулен Руж, крачейки по Шан з Елизе до Шриумфалната Арка; крачейки се бавно по кейовете на Сена до Пон Ньоф да хвърляте поглед на величествената Нотр Дам и забелязвйки силуета на Айфеловата кула неизменно показваща се над градския пейзаж е нещо за любовници, не за туристи. Париж е бохемство, меланхолия, топлото априлско слънце, цветовете на дърветата му през октомври … и светлина. Е добре, Париж избухва с мехурчета от шампанско и светлини. Може би неговата вечна светлина е тази, която заслепява завинаги сърцата. Който е посетил Париж винаги мечтае да го види пак. Париж прилича на старата любов: той нашепва ласки; той успокоява и прогонва всяка тъга.
Реката на Босфора в Истанбул предлага най-зрелищното здрачаване на света.
Ако Париж е любовна история, Истамбул е страст. В „Градът на хилядата Джамии” може да почувстваш тежестта на историята навсякъде. Няма нищо по-добро от това да се наведеш над балконите на Кулата на Галата за да хвърлиш поглед към града, заедно с най-добрия си другар, да изпиете по-късно чаша чай в Еничерилер Каддеси, гледайки се един друг в очите докато споделяте гъстият дим от наргилето. Най-красивите изгреви могат да се видят от Алхамбра в Гренада, но Реката на Босфора без съмнение предлага най-зрелищните свечерявания на света.
Тоскана
Друга класическа дестинация за любовниците любители на природата и изкуството, познавачи на Италианските красоти и гастронимия, е Тоскана. Разположено сред вълнисти хълмове засадени с маслинови дървета и лозя, Сан Джиминяно се издига се издига, увенчавайки хълмa със своите четиринадесет кули от сив камък; красивият град Лукка, розови керемидени покриви, със старите широк фасади и със своите Романски църкви; Сиена, с нейния специфичен цвят охра, който безсъртно щe прослави , града издигнат върху червените хълмове; както и тихият Арецо, който все още пази величието на историята си, когато е бил един от важните центрове на цивилизацията на етруските.
Любов в Алпите
От Ница до Виена, Алпите, тази огромна дъга дълга шестстотин мили, е друга покана за любов, да прекосите заедно големия германски път, спирайки за почивка в хотел в старинната части на Женева, след това правейки обиколка на Швейцарияt; или да се предадете пред наситения син цвят на крйбрежните Алпи, пред неустоимия Кот д’Азюр, пред средиземно море. Няма начин да избягате от романтиката, още по-малко след като откриете лъчезарния рай на Югоизточна Франция, граничещ с италианските Лигурия и Зиемонт, както и с очарователното княжество Монако: Прованс. Душата на Винсент ван Гог е била разтърсена от ослепителното усещане, което той преживява в Прованс. Париж го задушава, затова той се мести в Арл, древен град основан в Романска Галия, търсейки слънце и вдъхновение. Само за няколко месеца той създава повече от двеста картини. Скоро след това, неговият приятел Гоген изпробва същото неочаквано осветление. Там той създава знаменитатa картина Les Alyscamps.
Острови на самотата
Пол Сезан прекарва живота си в Екс’ан Прованс, малко далеч от морските вълни и наситено синия цвят, но не и от светлината. В малкото селце Толонет, Сезан майсторски си играе с цветовете, втренчил поглед към планината Сент Виктоар. На това място, където пейзажът така силно вдъхновява изкуството, ще припламнат най-красивите изблици на чувства. Ако търсите нещо екзотично и изключително, може да изберете например, Кох Самуи, малък остров в югоизтока на Тайланд.Той е толкова малък, че дори не е обозначен на картите. Всичко в този рай подканва към любов: тюркоазно-зеленото море, изобилната растителност и грациозните розови делфини, скачащи на метри от брега. Или пък можете да се излежавате на снежно-белите плажове на изключителния остров Мавриций, разположен в средата на Индийския океан, около югоизточния бряг на Африка, на около 500 мили източно от Мадагаскар. Нещо повече тези, които познават Картахена от Източните Индии, в Колумбия, казват че посещаването му от сам човек е грях. Най-доброто нещо, което двама любовници могат да направят е да приключат нощта с питие, наблюдавйки гледките от върха на старата кула Водехон де ла Канделабрия, където атмосферата се подсилва от прекрасните мелодии, изпълнявани от един пианист.
Венеция
От друга страна, ако сте класически настроен, твърде романтичен, Венеция е най-подходящия град в света, на който да се наслаждавате с партньора си. Градът на каналите е градът на любовта. Безсмъртната Венеция се присмива на тези, които твърдят, че градът ще изчезне някой ден. За романтикът любовта никога не умира, и Венеция ще се запази завинаги. Заобиколените от водата дворци, леката внигаща се мъгла, която очертава силуета на голямата катедрала Санта Лучия …. във Венеция стъпките на влюбените могат да чуят така ясно, както и шепота на водата. Няма коли, няма побеснели машини, и няма чтълпи от непрекъснато забързани за някъде хора. Във Венеция ние просто можем да открием красота, спокойствие и и умиротворение. Добра идея е да отседнете в Хотел Гритти, любимият хотел Ърнест Хемингуейl; да взете катерче до Барът на Хари, където писателят обичал да пие питието си; да се разходите из мрежата от малки улички и канали, да минете покрай Моста на Въздишките и да направите разходка с гондола, докато гондолиерът, облечен с риза на хоризонтални райета, бели панталони и черна шапка с ширит, пее така като че ли е превъплощение на Карузо. Шарл Азнавур създаде популярната пpез шестдесете години песен „Колко тъжна е Венеция…”. Меланхоличният лиризъм на тази песен потвърждава една единствена истина: градът на любовта не е същият, когато се завърнеш в него сам с тъга в сърцето.
Истинате е, че любовта е в нас и може да избуи навсякъде. Но има някои места, които са способни да я я надарят с магия, с неустоим чар, който хипнотизира сърцата ни. Това са тези магически ниши в света, където времето спира, където пулсирането на най-дълбока страст е единдтвенот, което се случва.
