Ирландска магия
от Мила Михова
Какво ти дава доброволческата служба? Свобода, широк светоглед, умения да се адаптираш към друга култура, обичаи и нрави. От няколко лета насам моята страст са пътуванията до европейски държави. След два кратки доброволчески лагери в слънчева Испания, тази година реших да прекарам 10 седмици в дъждовна и екзотична Ирландия.
Одобриха ме по доброволческа програма за религиозна толерантност сред децата в Gleb house – приказна ферма на час път
от Белфаст. Заминах две седмици преди старта на програмата на подготвителен курс. Курс силно казано, по-скоро адаптиране и запознаване с методиката, обстановката…
Ето и първите ми впечатления, споделени по интернет:
16.06
Тук е много красиво и диво… Заобиколена съм от зелени поляни и красиво море… Шефовете са симпатяги, но ми трябва още време да свикна с ирландския акцент… Фермата е просторна с красиви зелени поляни и малки градини, където можеш да си
похапваш плодове. Къщата е обвита с пълзящи лияни. Всяка седмица ще има ново нашествие на ирландчета. Имаме си компания от зайци и магарета, а морето е на няколко мили от фермата…
17.06
Дори и в дъждовно време ирландците са усмихнати и изпълнени с желание да се забавляват. Дъждът не ги плаши и те ентусиазирано си тананикат някоя весела мелодия..
18.06
Днес се разходих до брега, който е изумителен – със залепнали миди по скалите, малки красиви къщички край брега, красива
зелена растителност, безлюден плаж… На връщане към новия си дом разгледах околните къщи… Много са интересни… С малки зелени поляни покрити с жълтурчета, интиресно декорирани дворчета и ниски огради. Да не забравяи и липсата на завеси… Целувки и пак заваля, но явно е така по тези земи 🙂
21.06
Програмата на лагера ми се струва интересна … Ще има танци, театър,вечер на талантите, филмови прожекции в специална зала, лагерни песни край огъня … Все повече се влюбвам в тези ирландци… Те са весели, сърдечни и големи оптимисти… Вчера докато наблюдавах безлюдния плаж се запознах с възрастна двойка… Заразпитваха откъде съм, защо съм пропътуала толкова хиляди километри, за да дойда тук, как е животът в моята държава. На свой ред те ми разказаха интересни случки за този зелен остров, и за тюлените…. За моя изненада тук се стъмва в 23.00… Представяш ли си, че до толкова късно можеш да
се разхождаш по светло…
23.06
Ето и дневната ми програма:
Сутринта се отдавам на плажни разходки, а после релаксирам с йониката… Привечер се забавлявам на двора, където
наблюдавам магаретата… После като типичен фермер се излягам на зелената морава, за да наблюдавам безбройните звезди
и да се наслаждавам на тишината…
29.06
Добра новина.. Утре идват двама доброволци – италианец и чехкиня .. УРА, УРА, УРА… край на самотата.
П.С. Знаеш ли мамо, горда съм със себе си… Вчера сама се оправих, сама намерих забавленията, сама организирах деня,
превъзмогнах намусената американка… Сигурна съм, че на есен ще се върна много смело момиче. Цунки от смелото момиче
02.07
Вечерта беше вълшебна – качихме се на ферибот с италианеца и чехкинята. Посетихме близко градче с типични английски
крайбрежни къщички, с живописни алеи, с приказна панорама – акостирали лодки и яхти, а в далечината зелени хълмове и призрачни замъци… Вълнуващ момент беше почивката ни на крайбрежната ивица между скъпите яхти прилежно измазаните къщи осеяни с цветя. Няма да познаеш къде се снимах! Пред червена телефонна кабинка като по филмите…
18.07
Познай къде бях днес – в БЕЛФАСТ или както го наричат червената столица… Защо е червена? Защото огромна част от сгредите са червени, дори и каманите по пътя са червени… Успях да разгледам центъра и дори се престраших да пообиколя затънтените протестантски квартали. Попаднах на страхотен стар пъб, с черно бели снимки и всевъзможни кухненски съдове окачени на тавана. За мой късмет и музика на живо. Нищо чудно, че ирландците се крият по пъбовете…
15.08
Последната седмица с няколко доброволци обиколихме насам натам… Първата спирка беше малко китно градче недалеч от червената столица… Мила ирландка от местната доброволческа организация ни подслони за няколко дни в своя дом. А градчето… Представи си високи зелени хълмове, синьо-зелено море, спиращи дъха величествени скали, въжен мост по който
можеш да вървиш… Изумителни гледки…
Втората спирка беше гардче намиращо се много близо до република Ирландия… Едната вечер попаднахме на площад, където за наш късмет имаше музика на живо или по-точно улично представление с музиканти дошли чак от Америка… Кънтри музиката привлече много народ, който затанцува лудо… С останалите доброволци последвахме примера на тълпата и ние се
включихме в кънтри танците…
22.08
Тези дни прекарахме във фермата. Един от местните доброволци се грижеше за нашето веселие и ни зарадва с предложение за кино вечер. Сгушени под завивките и с топъл шоколад в ръка ние се наслаждавахме на филма без да обръщаме внимание на гръмотевиците и задаващия се дъжд… Вече привикнали към дъждовното време се престрашихме да спим под открито небе пред нашата ферма… С думи трудно мога да опиша вълнението, което изпитах през онази дъждовна нощ… Тази седмица децата бяха ангели и ми се прииска да си открадна няколко за България.