Ниш - между Изтока и Запада
Пролетта дойде, слънцето пекна и замириса на следващото ни пътуване. Време беше да поемем в някоя посока, продължителното седене вкъщи не се отразява добре на хора с големи сърца като нас с мъжа ми! Пътуването трябваше да е с бързо пристигане до крайната точка, без много мотаене по пътя и за съжаление – за една вечер, защото… да не оставяме децата за дълго…. Да си родител е най-хубавото нещо на света, но и то си има минуси. 🙂 И така, без повече лирически отклонения, през ГКПП Калотина и към Ниш!
Това е поредната ни разходка из Сърбия и бяхме подготвени за атмосферата, за храната, за хората, за архитектурните и исторически забележителности, за всичко, но пак очакването си беше голямо! Все пак това е любимо място!
Наричат Ниш “Портата между Изтока и Запада”. И до днес е така, за наше съжаление. Градът е бил пресечна точка на големите търговски пътища от древни времена, а сега пази в себе си купища исторически моменти от преди Христа до днес. Разположен е на двата бряга на река Нишава, която създава усещането за романтика и уединение. Градът се характеризира с предимно ниско строителство от времето на социализма и тоталитарните режими, познати на всички източни народи. Жилищните блокове напомнят на тези в Белград, а и доста приличат на нашите в кварталите Красно село и Красна поляна.
Истинска изненада за нас беше, че накъдето и да погледнеш, виждаш преобладаващо млади хора. Беше слънчев съботен ден и всички бяха напълзели навън. За любителите на шопинг-терапиите ще вметна, че там магазините на по-известните и комерсиални марки са значително по-големи, значително по-приветливи (това усещане идва от сърцатите консултанти и продавачи, нищо лично 😉 ), с доста по-голям избор на всичко и на добри цени!
Забравих да ви кажа, че всъщност Ниш съвсем не е голям град – около 200 000 жители.
Магазини, кафенета, кафани, пекарни и всякакъв друг вид заведения дебнат от всеки ъгъл на търговската улица и примамват жителите и гостите на този малък град с най-различни вкусни изкушения. Вървейки нагоре по пешеходната зона, стигнахме и до реката, а на другия бряг и до една от големите забележителности на Ниш – Турската крепост от 18 век и нейните стени.
Входът за крепостта е свободен, а вътре в нея днес е градският парк и няколко запазени исторически забележителности като турската баня Хамам и джамията. На пръв поглед – нищо ново, всички сме страдали от Османско владичество и нашествие, независимо кой повече, кой по-малко.
От ляво на Турската крепост и нейния вход, по протежението на река Нишава, е разположено седалището на университета в Ниш. Доста солидна сграда с привкус на западна архитектура. По диагонал на университета е сградата на кметството, което някога е било построено, за да бъде седалище на Народна банка.
Край реката и на двата бряга са обособени алеи за разходки и отдих, детски площадки, множество кътчета, където по-късно вечерта се събраха на големи компании множество тийнейджъри, излезли “да се видят”.
Денят беше към края си, но живинката на Ниш – не. Сякаш нещо предстоеше. Хората от улиците се разотиваха, странно за нас, тъй като времето беше чудесно и не налагаше изпокриване по къщята. След 21 часа стана ясно, че всъщност е дошло време за голямата част от забавлението в събота – ходенето на ресторант. И ние се бяхме “засилили”, но се оказахме изключително неподготвени. Местните се бяха издокарали сериозно – жените с красиви рокли и високи токчета, направени прически и грим, а мъжете пристегнати в ризи! Отказахме се от посещението на ресторанта, но пък това не ме спря да позяпам кой как се е накиприл.
Зяпането не беше за дълго, тъй като ние все пак сме двама недоспали родители на две немирни деца, които много обичаме, но не отричаме, че са поизпили от енергийните ни запаси. И приключихме съботата с план за следващата сутрин.
Преди да се върнем при малчуганите, решихме да посетим Концентрационния лагер “Червения кръст”, който беше може би най-голямата изненада, която криеше този малък Ниш!
Надух главата на мъжа ми, че сме били толкова близо до него, а не сме го открили, и затова в неделя рано сутринта се запътихме натам. Посреща те една огромна сива бетонна стена, над която стърчи покривът на лагера. Малка дървена портичка зее отворена и те кара да се замислиш дали всъщност искаш да видиш какво има отвъд нея!
Влизаме в огромната тишина на пролетно раззеленения двор, а в него – огромна сива сграда и още две по-ниски срещу нея. Съвсем преди голямото сиво нещо е запазена телената ограда, която някога 120 000 човека са успели да съборят при организиран бунт. И изведнъж се чу детски глас, и едно хлапе се изтърча от ниската постройка, тананикайки си нещо. След него излезе баща му, който се оказа нещо като уредник на музея. Мъжът за 10 минути ни попари с историята, която пази този лагер. Оказва се, че сградата е функционирала само 3 години от 1941 година до 1944 година. В нея са били както евреи, така и роми, които в някакъв момент са организирали бунт и около 30 000 от тях успели да избягат. В последствие са намерени из различните краища на страната и са избити. Заради този бунт е построена голямата бетонна стена с две кули в задната част на лагера. Тръпки ни побиха!
След 1944 година лагерът е използван за политически затвор при различните режими от историята на Сърбия. Вътре в сградата е страшно. Тези хора са били държани в коптори, живяли си като животни – в сеното. Ужасно, страшно, запазено изключително достоверно и истинско! Третият етаж на лагера е в ремонт, но емоциите от другите два етажа са напълно достатъчни, за да придобиеш представа за зверствата на фашизма!
Тръгнахме си, потресени от това какво е било. Но с чувство на благодарност, че в близост до вкъщи можеш да надникнеш в тази част от сравнително близкото минало и да си дадеш сметка за ужасията.
Следващата спирка беше Челе кула или Кулата от черепи. Днес е параклис, в който са запазени стени и части от тази кула, в които са вградени черепите на въстаници от битката за Чегар през 1809 година. Това е първото сръбско въстание срещу Османската империя. Впечатляващо място и отново с огромно историческо значение и отново място, на което те побиват тръпки.
Впечатлени от всичко, което видяхме в този малък град, се качихме на колата и през следващите 160 километра до вкъщи обсъждахме всичко отново и отново.
Не знам дали пак ще се разходим в Ниш някога, но е сигурно, че ще го помним доста дълго време! 🙂
