Ниш - между Изтока и Запада

Пролетта дойде, слънцето пекна и замириса на следващото ни пътуване. Време беше да поемем в някоя посока, продължителното седене вкъщи не се отразява добре на хора с големи сърца като нас с мъжа ми! Пътуването трябваше да е с бързо пристигане до крайната точка, без много мотаене по пътя и за съжаление - за една вечер, защото... да не оставяме децата за дълго.... Да си родител е най-хубавото нещо на света, но и то си има минуси. :) И така, без повече лирически отклонения, през ГКПП Калотина и към Ниш!

Това е поредната ни разходка из Сърбия и бяхме подготвени за атмосферата, за храната, за хората, за архитектурните и исторически забележителности, за всичко, но пак очакването си беше голямо! Все пак това е любимо място!

[caption id="attachment_22400" align="alignnone" width="620"]IMG_3656 Централният площад[/caption]

[caption id="attachment_22401" align="alignnone" width="620"]IMG_3657 Централният площад и в далечината Турската крепост[/caption]

Наричат Ниш “Портата между Изтока и Запада”. И до днес е така, за наше съжаление. Градът е бил пресечна точка на големите търговски пътища от древни времена, а сега пази в себе си купища исторически моменти от преди Христа до днес. Разположен е на двата бряга на река Нишава, която създава усещането за романтика и уединение. Градът се характеризира с предимно ниско строителство от времето на социализма и тоталитарните режими, познати на всички източни народи. Жилищните блокове напомнят на тези в Белград, а и доста приличат на нашите в кварталите Красно село и Красна поляна.

[caption id="attachment_22402" align="alignnone" width="620"]IMG_3691 Търговската улица[/caption]

Истинска изненада за нас беше, че накъдето и да погледнеш, виждаш преобладаващо млади хора. Беше слънчев съботен ден и всички бяха напълзели навън. За любителите на шопинг-терапиите ще вметна, че там магазините на по-известните и комерсиални марки са значително по-големи, значително по-приветливи (това усещане идва от сърцатите консултанти и продавачи, нищо лично ;) ), с доста по-голям избор на всичко и на добри цени!

[caption id="attachment_22403" align="alignnone" width="620"]IMG_3690 Търговската улица[/caption]

Забравих да ви кажа, че всъщност Ниш съвсем не е голям град - около 200 000 жители.

Магазини, кафенета, кафани, пекарни и всякакъв друг вид заведения дебнат от всеки ъгъл на търговската улица и примамват жителите и гостите на този малък град с най-различни вкусни изкушения. Вървейки нагоре по пешеходната зона, стигнахме и до реката, а на другия бряг и до една от големите забележителности на Ниш - Турската крепост от 18 век и нейните стени.

[caption id="attachment_22409" align="alignnone" width="620"]IMG_3670 Входът на Турската крепост[/caption]

[caption id="attachment_22404" align="alignnone" width="620"]IMG_3663 Алеите по крайбрежието[/caption]

[caption id="attachment_22405" align="alignnone" width="620"]IMG_3664 Река Нишава[/caption]

[caption id="attachment_22406" align="alignnone" width="620"]IMG_3665 Река Нишава[/caption]

[caption id="attachment_22407" align="alignnone" width="620"]IMG_3667 Турската крепост от 18 век[/caption]

Входът за крепостта е свободен, а вътре в нея днес е градският парк и няколко запазени исторически забележителности като турската баня Хамам и джамията. На пръв поглед - нищо ново, всички сме страдали от Османско владичество и нашествие, независимо кой повече, кой по-малко.

[caption id="attachment_22412" align="alignnone" width="620"]IMG_3673 Градски парк[/caption]

[caption id="attachment_22411" align="alignnone" width="620"]IMG_3672 Сувенири от магазинче в крепостта[/caption]

[caption id="attachment_22410" align="alignnone" width="620"]IMG_3671 Вътрешността на крепостта[/caption]

От ляво на Турската крепост и нейния вход, по протежението на река Нишава, е разположено седалището на университета в Ниш. Доста солидна сграда с привкус на западна архитектура. По диагонал на университета е сградата на кметството, което някога е било построено, за да бъде седалище на Народна банка.

[caption id="attachment_22415" align="alignnone" width="620"]IMG_3684 Университетът в Ниш[/caption]

[caption id="attachment_22413" align="alignnone" width="620"]IMG_3660 Кметството[/caption]

[caption id="attachment_22414" align="alignnone" width="620"]IMG_3662 Кметството[/caption]

[caption id="attachment_22416" align="alignnone" width="620"]IMG_3688 Университетът в Ниш[/caption]

Край реката и на двата бряга са обособени алеи за разходки и отдих, детски площадки, множество кътчета, където по-късно вечерта се събраха на големи компании множество тийнейджъри, излезли “да се видят”.

Денят беше към края си, но живинката на Ниш - не. Сякаш нещо предстоеше. Хората от улиците се разотиваха, странно за нас, тъй като времето беше чудесно и не налагаше изпокриване по къщята. След 21 часа стана ясно, че всъщност е дошло време за голямата част от забавлението в събота - ходенето на ресторант. И ние се бяхме “засилили”, но се оказахме изключително неподготвени. Местните се бяха издокарали сериозно - жените с красиви рокли и високи токчета, направени прически и грим, а мъжете пристегнати в ризи! Отказахме се от посещението на ресторанта, но пък това не ме спря да позяпам кой как се е накиприл.

Зяпането не беше за дълго, тъй като ние все пак сме двама недоспали родители на две немирни деца, които много обичаме, но не отричаме, че са поизпили от енергийните ни запаси. И приключихме съботата с план за следващата сутрин.

Преди да се върнем при малчуганите, решихме да посетим Концентрационния лагер “Червения кръст”, който беше може би най-голямата изненада, която криеше този малък Ниш!

Надух главата на мъжа ми, че сме били толкова близо до него, а не сме го открили, и затова в неделя рано сутринта се запътихме натам. Посреща те една огромна сива бетонна стена, над която стърчи покривът на лагера. Малка дървена портичка зее отворена и те кара да се замислиш дали всъщност искаш да видиш какво има отвъд нея!

[caption id="attachment_22418" align="alignnone" width="620"]IMG_3746 Другото име на лагера е "12 февруари"[/caption]

[caption id="attachment_22417" align="alignnone" width="620"]IMG_3745 Концентрационият лагер[/caption]

[caption id="attachment_22419" align="alignnone" width="620"]IMG_3747 Дворът на лагера[/caption]

Влизаме в огромната тишина на пролетно раззеленения двор, а в него - огромна сива сграда и още две по-ниски срещу нея. Съвсем преди голямото сиво нещо е запазена телената ограда, която някога 120 000 човека са успели да съборят при организиран бунт. И изведнъж се чу детски глас, и едно хлапе се изтърча от ниската постройка, тананикайки си нещо. След него излезе баща му, който се оказа нещо като уредник на музея. Мъжът за 10 минути ни попари с историята, която пази този лагер. Оказва се, че сградата е функционирала само 3 години от 1941 година до 1944 година. В нея са били както евреи, така и роми, които в някакъв момент са организирали бунт и около 30 000 от тях успели да избягат. В последствие са намерени из различните краища на страната и са избити. Заради този бунт е построена голямата бетонна стена с две кули в задната част на лагера. Тръпки ни побиха!

[caption id="attachment_22420" align="alignnone" width="620"]IMG_3748 Първата телена ограда на лагера[/caption]

[caption id="attachment_22421" align="alignnone" width="620"]IMG_3749 Основната сграда на лагера[/caption]

[caption id="attachment_22422" align="alignnone" width="620"]IMG_3750 Зала от първия етаж[/caption]

[caption id="attachment_22423" align="alignnone" width="620"]IMG_3751 Историята в снимки[/caption]

[caption id="attachment_22424" align="alignnone" width="620"]IMG_3752 Събития и именити лица от концлагера[/caption]

[caption id="attachment_22426" align="alignnone" width="620"]IMG_3755 Възстановка на помещенията, в които са живели[/caption]

[caption id="attachment_22427" align="alignnone" width="620"]IMG_3757 Вторият етаж[/caption]

IMG_3754

След 1944 година лагерът е използван за политически затвор при различните режими от историята на Сърбия. Вътре в сградата е страшно. Тези хора са били държани в коптори, живяли си като животни - в сеното. Ужасно, страшно, запазено изключително достоверно и истинско! Третият етаж на лагера е в ремонт, но емоциите от другите два етажа са напълно достатъчни, за да придобиеш представа за зверствата на фашизма!

[caption id="attachment_22428" align="alignnone" width="620"]IMG_3758 Помощни сгради към основната. Върху едната пише "евреи", а върху другата - "роми"[/caption]

[caption id="attachment_22430" align="alignnone" width="620"]IMG_3760 Новите кули, изградени след бунта на хората в концлагера. На мястото с венците са били разстреляни последните хора от лагера[/caption]

[caption id="attachment_22431" align="alignnone" width="620"]IMG_3762 Старата кула и ограда[/caption]

[caption id="attachment_22432" align="alignnone" width="620"]IMG_3765 Втората помощна сграда, в която са били затваряни роми[/caption]

IMG_3759 IMG_3767

Тръгнахме си, потресени от това какво е било. Но с чувство на благодарност, че в близост до вкъщи можеш да надникнеш в тази част от сравнително близкото минало и да си дадеш сметка за ужасията.

Следващата спирка беше Челе кула или Кулата от черепи. Днес е параклис, в който са запазени стени и части от тази кула, в които са вградени черепите на въстаници от битката за Чегар през 1809 година. Това е първото сръбско въстание срещу Османската империя. Впечатляващо място и отново с огромно историческо значение и отново място, на което те побиват тръпки.

[caption id="attachment_22434" align="alignnone" width="620"]IMG_3775 Челе кула[/caption]

[caption id="attachment_22435" align="alignnone" width="620"]IMG_3777 Параклисът на Челе кула. Вътре не е разрешено да се снима, но и отвън по колоните на параклиса има вградени останки.[/caption]

Впечатлени от всичко, което видяхме в този малък град, се качихме на колата и през следващите 160 километра до вкъщи обсъждахме всичко отново и отново.

IMG_3712 IMG_3713 IMG_3717 IMG_3722 IMG_3724 IMG_3727 IMG_3732  IMG_3744

Не знам дали пак ще се разходим в Ниш някога, но е сигурно, че ще го помним доста дълго време! :)

За Йоана
Avatar
Пътуването е начин на живот. Необходимост. Страст. Това е начинът, по който успявам да прекроя себе си, когато ми е нужно. Начинът да изляза от моята реалност. Начинът просто да усещам живота в неговата пъстрота. Късметлии сме, защото днес имаме възможността да видим различни места, да опитаме от колоритността на различните култури, да се запознаем с различни хора от всяко кътче на Земята. Стига да искаме! Мечтата ми е след 50 години да се обърна и да кажа: „Аз успях да видя всичко, което искам!“. Пожелавам го и на вас!