Сърбия

Нови Сад – частица от Западна Европа на Балканите

От

на

Бяхме в Белград за няколко дни и понеже за нас не е типично да седим на едно място дълго време, на третия ден се качихме на колата и хайде в Нови Сад. За Белград сме ви разказвали много, затова днес ще ви разходим из втория по големина град в Сърбия – Нови Сад.

DSC_0603

За съседите, вероятно знаете, че са топли хора. Хора на живота. Обичат хубавото месо, хубавия хляб, хубавото вино и ракия и тяхната си хубава музика. Така е в цяла Сърбия. Това, което отличава Нови Сад обаче, е че въпреки техните традиционни навици и виждания за живота, се прокрадва малка частица от Западна Европа. В архитектурата, в религията, в облика на града, тук-там се появяват характерните черти на Запада.

DSC_0609

Пресичате Дунав още при влизането в града.

Беше мъгливо и студено, но въпреки това се виждаха мостовете над реката. Последният от тях и до момента се строи. Огромни конструкции, огромни стоманени блокове, грандиозно строителство.

Мостовете над Дунав в Нови Сад са били разрушавани 11 пъти през последните 100 години

Последното посягане върху тях е по време на натовските бомбардировки над Сърбия през 1999 година. Не случайно местните го наричат “градът на падащите мостове”. Мостовете над Дунав свързват града с Петровардинската крепост.

petrovardin

Безспорно това е едно от най-впечатляващите места в Нови Сад. И тя, както и мостовете, е доста голяма и местните казват, че трябват дни, за да може да се види цялата. Ние нямахме такова време и я видяхме само отдалеч.

Под крепостта има 6 нива подземия, катакомби, бомбоубежища и прочее скривалища, които са влизали в употреба дори през последните 20 години.

DSC_0595

Западноевропейските черти на Нови Сад изпъкват най-вече в архитектурата на града

Той е бил част от унгарската империя през годините. Разрушаван, опустошаван и местен от единия към другия народ многократно. Всички тези исторически събития обуславят днешните външни белези на града, облика му, традициите му, дори хората и техния манталитет.

На големия площад е Кметството, срещу него готическата катедрала “Дева Мария” и около тях православната църква “Свети Георги”, синагогата, Музеят на Войводина – типични примери за пищната архитектура и строителство. Сградите са големи, красиви и внушителни. Сякаш дори чрез изгледа на фасадата, всеки минувач трябва да разбере, че се изисква уважение към това място, институция или храм.

DSC_0596

Разхождайки се из централната част на града, по търговската улица, по малките закътани алеи, чувството, че се връщаш назад във времето, някак трайно се настанява у теб. Няма големи стъклени сгради, които да напомнят за нашето съвремие. Всички витрини, дори и на най-скъпите магазини, са скрити в стила на времето, който витае из централната градска част. Това впечатлява и носи положителна емоция, кара те да се чувстваш на различно място, с друга култура, с други традиции.

DSC_0604

Забравяш, че реално си просто на гости на съседите!

DSC_0607

DSC_0612

DSC_0618

IMG_20151128_125903

image-72aafb7dca07903d96ea1a0cdbb53424753e7db44c2c72965403912d4cf0209b-V

За Йоана Стоянова

Пътуването е начин на живот. Необходимост. Страст. Това е начинът, по който успявам да прекроя себе си, когато ми е нужно. Начинът да изляза от моята реалност. Начинът просто да усещам живота в неговата пъстрота. Късметлии сме, защото днес имаме възможността да видим различни места, да опитаме от колоритността на различните култури, да се запознаем с различни хора от всяко кътче на Земята. Стига да искаме! Мечтата ми е след 50 години да се обърна и да кажа: „Аз успях да видя всичко, което искам!“. Пожелавам го и на вас!

Препоръчваме Ви