Нови Сад - частица от Западна Европа на Балканите
Бяхме в Белград за няколко дни и понеже за нас не е типично да седим на едно място дълго време, на третия ден се качихме на колата и хайде в Нови Сад. За Белград сме ви разказвали много, затова днес ще ви разходим из втория по големина град в Сърбия – Нови Сад.
За съседите, вероятно знаете, че са топли хора. Хора на живота. Обичат хубавото месо, хубавия хляб, хубавото вино и ракия и тяхната си хубава музика. Така е в цяла Сърбия. Това, което отличава Нови Сад обаче, е че въпреки техните традиционни навици и виждания за живота, се прокрадва малка частица от Западна Европа. В архитектурата, в религията, в облика на града, тук-там се появяват характерните черти на Запада.
Пресичате Дунав още при влизането в града.
Беше мъгливо и студено, но въпреки това се виждаха мостовете над реката. Последният от тях и до момента се строи. Огромни конструкции, огромни стоманени блокове, грандиозно строителство.
Мостовете над Дунав в Нови Сад са били разрушавани 11 пъти през последните 100 години
Последното посягане върху тях е по време на натовските бомбардировки над Сърбия през 1999 година. Не случайно местните го наричат “градът на падащите мостове”. Мостовете над Дунав свързват града с Петровардинската крепост.
Безспорно това е едно от най-впечатляващите места в Нови Сад. И тя, както и мостовете, е доста голяма и местните казват, че трябват дни, за да може да се види цялата. Ние нямахме такова време и я видяхме само отдалеч.
Под крепостта има 6 нива подземия, катакомби, бомбоубежища и прочее скривалища, които са влизали в употреба дори през последните 20 години.
Западноевропейските черти на Нови Сад изпъкват най-вече в архитектурата на града
Той е бил част от унгарската империя през годините. Разрушаван, опустошаван и местен от единия към другия народ многократно. Всички тези исторически събития обуславят днешните външни белези на града, облика му, традициите му, дори хората и техния манталитет.
На големия площад е Кметството, срещу него готическата катедрала “Дева Мария” и около тях православната църква “Свети Георги”, синагогата, Музеят на Войводина – типични примери за пищната архитектура и строителство. Сградите са големи, красиви и внушителни. Сякаш дори чрез изгледа на фасадата, всеки минувач трябва да разбере, че се изисква уважение към това място, институция или храм.
Разхождайки се из централната част на града, по търговската улица, по малките закътани алеи, чувството, че се връщаш назад във времето, някак трайно се настанява у теб. Няма големи стъклени сгради, които да напомнят за нашето съвремие. Всички витрини, дори и на най-скъпите магазини, са скрити в стила на времето, който витае из централната градска част. Това впечатлява и носи положителна емоция, кара те да се чувстваш на различно място, с друга култура, с други традиции.
Забравяш, че реално си просто на гости на съседите!
