Москва и нейната ледена красота
Разказва Лилия Йотова – председател на Асоциацията на професионалните фотографи (photographers.bg), лектор по фотография в „Арт колеж София“, управител на Art Photo Label, член на Съюза на българските журналисти.
Повече за Лили Йотова можете да научите ТУК и ТУК
Лили обича да пътува из България и близките европейски държави и триповете й рядко са планирани. Често се случва да реши, че иска да отиде някъде, и след 30 минути да е стегнала багажа, да е сложила децата в колата и да са тръгнали. Определя се като спонтанен, авантюристичен пътешественик. Задължителните неща, които взима със себе си на път, са фотоапарат и телефон.
Москва е впечатляваща. Ходила съм 4-5 пъти може би. Мога да бъда екскурзовод там. Не съм виждала нещо по-голямо от Червения площад.
Аз живеех с представата, че всички разбират руски език, но се оказа, че не е така.
Бях в Москва през 2009 г. Една от първите снимки, които ще видите е от входа към Червения площад. Едно от местата, от което се влиза и излиза – малка църквичка, там има страшно много църкви.
Ходихме и до комплекса Царичино (Царское село), който е в покрайнините на Москва. Там е била лятната резиденция на Екатерина Първа. Това е един много красив дворец. Руснаците имат невероятна архитектура. Кулите при входовете на двореца са впечатляващи.
Така се случва, че аз все ходя в Москва през по-студените месеци. Тогава беше септември месец. Но при тях топлите сезони са кратки около 2 месеца. Хората, които живеят в Москва или я посещават всъщност се наслаждават на една студена красота.
Малките къщички, които виждате, са всъщност собственост на по-заможните хора там. Както у нас има такива квартали като Банкия, Бояна, Драгалевци и там не се различава. Къщите са с остри покриви, които всъщност предствят модерната архитектура, която предпочитат заможните хора там. Те предпочитат да не живеят в кварталите на Москва, а в Подмосковието.
Кварталите в града не се различават особено от нашите Люлин и Младост.
При една от нашите обиколи с кола видяхме рибари, които бяха пробили дупка в леда и ловяха риба. Това беше като пасторален пейзаж на целия зимен фон. Приличат на статуи, но са истински хора.
Църквите им макар и много са различни. Следват една линия, но тук-таме се срещат и нетипични. В Подмосковието видях една в италиански стил, която е много по-различна от останалите. Масово храмовете им приличат на нашите. Руснаците са много религиозни. При тях е напълно забранено да влезеш в църква и да снимаш. Това е абсурд! Не може да влезеш без да си покрил главата си; не може да влезеш, ако си по къси панталонки и др. – това много се спазва там. Всички са много религиозни.
От едната страна на Червения площад виждаш два музея. Около тях можеш да видиш сергиите с матрьошки, медали, ордени и други сувенири, които можеш да си купиш за спомен.
Там на паважа можете да видите оградено, като алея нулевия километър на Москва. От там настрани в диагонал започват да измерват разстоянието. За това място казват, че ако застанеш с гръб и хвърлиш монета през рамо в ограденото пространство, ще се върнеш. Както в Италия хвърлят във фонтана Ди Треви, така тук го правят на така наречения “пъп” на Москва. И аз хвърлих като всички посетители и сега непрекъснато се връщам там.
Червеният площад не може да се обхване с един кадър в никакъв случай.
Кремъл е там със своите 18 наблюдателния кули.
Мавзолеят на Ленин също е на разположене за всички посетители.
Московският университет е огромен. Не прилича изобщо на университет, а на някакъв хотел.
И те като нас имат място където гори Вечният огън. Традиция е всички младоженци в деня на сватбата си да отидат и да поднесат венци и цветя пред паметника.
До Червения площад в Александрвската градина се намира Централната художествена галерия. Тя е огромна и за да я обиколиш трябва да отделиш много от времето си. Интересното там е, че отгоре са градините и галерията, а отдолу – под земята са магазинчетата.
Там видях много интересен часовник. Когато преминаваш по плолощада виждаш купол и конник отгоре, но когато се загледаш разбираш, че това е часовник. Куполът е направен като земното кълбо и се върти. Под него също има магазини. Разположен е точно до Кремъл.
Метрото им е малко амортизирано. Влиза се много дълбоко под земята. Всяка спирка изглежда по различен начин. Не знам кой им прави архитектурния дизайн на станциите, но не можеш да ги объркаш – красиви и различни.
Мавзолеят там е малко по-различен от нашия. Намира се пред Кремъл на Червения площад. Интересно е, че въпреки забележителностите, които са съсредоточени на Червения площад зимата той се превръща в място за забавление. Правят го на ледена пързалка и карат кънки.
Културната агитация там е на ниво. Пред Историческия музей има облечени като царе и царици хора, които приканват минувачите да влязат и да разгледат. Усилията на управата на музеите е да привлекат по атрактивен начин повече посетители.
Заведоха ме на един от хълмовете на Москва, където се откриват невероятни гледки и ходят много влюбени двойки. Стадионът Лужники също се вижда от там. Откроява се Московският университет, който споменах и по-рано, защото е най-високата сграда в града.
Видяхме и река Москва, над която има много мостове. В района около нея се намира и тяхната триумфална арка. Една бяла сграда ни впечатли и това се оказа, че е руската Дума – техният парламент. Обелискът, който виждате е Кулата Останкино. Тази телевизионна кула се е превърнала в една от забележителностите на Москва още в края на 70-те години на 20 век.
Едно от следващите ми ходения в Москва беше преди коледните празници и всичко беше украсено. Техният ГУМ, който е като нашия ЦУМ, имаше много светлини, които допринасяха за празничното настроение.
Москва е впечатляващ град и трябва да се види!
