Любовник на морето
Неиот
давна американски учен заяви, че що се отнася до любовта, според резултатите от последните проведени изследвания решително доказват, че любовта е душевно заболюване. Той забрави да каже, обаче, че ако това беше вярно , любовта би била болест, която лекува хората, прави ги по-добри и ги кара да мечтаят. Любовта е нещо мистериозно и могъщо. Тя не може да бъде търсена , тя просто се появява и ни прави способни на всякатви лудости.
Любовта на Джошуа Слоукъм
Джошуа Слоукъм не умееше да плува … Много хора смятат, че това е немислима авантюра, може би една от най-невъобразимите случки в света на ентусиастите мореплаватели, това е безсмъртен пример; за други това е просто приказна история за любов между мъж и морето.
Джошуа Слоукъм стана първия човек осъществил самотно околосветско плаване, едновременно като капитан, старши офицер и екипаж . Други повториха това начинание, но никой вече не можеше отново да „бъде първият човек” . Всички негови мъжки подвизи са паметни , подобно на, плаването, което направи с жена си и децата си на борда на „Либердейд“: в бедствена ситуация той плава от Аржентина до Бостън . Приключенето му беше толкова успешно, че Смитсоновата Институчия във Вашингтон реши да купи „Либердайд” и да я изложи на показ. Лодката е все още запазена. Преди това, през 1887 г., Джошуа Слоукъм, след дълги плавания, отначало като моряк, а след това и като капитан, загуби малката си лодка наречена „Акуиднек”, след корабокщрушение в брега. Той обиколи света на борда на „Спрей”, едномачтова лодка построена от самия него. Той отплава от Бостън на 24 април 1895 г. и се завърна на 27 юни 1898 г. Много хора смятат, че това е най-значителният мореплавателски подвиг , който някога изобщо е бил осъществяван.
През 1909 г. на шестдесетгодишна възраст в отлично здраве, капитан Слоукъм отплава в морето на борда на своя „Спрей” за едно от кратките си плавания и никога не се завърна. Мъжът и лодката му по неизвестни причини потънаха в морето.
Джошуа Слоукъм беше истински човек на морето; неговият оптимизъм, неговото спокойствие , неговата сдържаност и неизтощимата му способносто да гледа с радост на живота (Joie de Vivre), бяха достойнствата, характеризиращи не един път историята на неговата любов към морето. Лявата показва изображение на „Спрей”.
… Течението е срещу нас, какво значи това? Ако то беше благоприятно за нас, на кое място би ни отнесло и с каква цел? Нашият план за плаването е така несъществен , че почти нищо не значи; може би е все едно, къде ще се озовем по „милостта на случая”! Това не е познаването на нещата , които правят щастлив стария мореплавател, дори по време на буря; надяващ се дори, когато е върху дъска насред океана? Положително е това! Тъй като одухотворената красота на морето, което поглъща душата на човека , не допуска неверници в своите безбрежни простори.”
Джошуа Слоукъм.
