България

Кръстова гора-Бачково-Асеновата крепост. Маршрут за поклонници и патриоти

От

на

Септември е. Отпуските свършиха, който почивал – почивал. Ще трябва да се примирим, че идва периодът на сериозен труд. Може би затова е и още по-вълнуващо предложението на сина ми да отидем до Кръстова гора на самия Кръстовден – 14 септември. Съгласявам се веднага. За протокола: аз съм на 52, синът ми – на 26. Той организира компанията, аз – спането. Все още ме приемат сред неговите приятели, което си е истинско щастие.

За хотел сме закъснели. Всичко е резервирано още от юли. Имам приятелка в Лъки, на която звъня с молба за помощ. Тя уговаря свои роднини в село Борово, които ще ни подслонят на 13 септември. Борово е най-близкото село до комплекса Кръстова гора, на 6-7 километра от него. Селото е в живописна котловина, от която се откриват невероятни гледки. До него се стига през Асеновград, разстоянието е 40 км. От Пловдив пък са 60.

Кръстова гора е митично място. Легендите разказват, че там е заровена част от Кръста Господен. Езотерици твърдят, че връх Кръстов е един от 7-те енергийни центрове на планетата. В миналото е имало манастир, който е бил опожарен от турците. Но монасите успели да скрият реликвата си – частицата от Светия кръст, в подземието на манастира.

61

През вековете, макар че тук не е имало религиозен храм, а върхът бил в турски владения, мястото било средище на поклонници и тук ставали чудодейни изцеления. Твърди се, че в нощта срещу Кръстовден небето се разтваря и Божията милост се излива върху богомолците, които са дошли с искрена вяра. Изцеленията ставали в съня, затова стотици прекарват цялата нощ около върха.

60

В наши дни Кръстова гора е в истинския смисъл комплекс, религиозен и туристически. Състои се от новопостроени храм и 12 параклиса, които водят към върха. А на върха е Кръстът, под който стават чудесата.

57

Има и манастир, с хотелска част, в която може да наемете стая. Не се правят резервации – стаите се заемат на място. Затова хората идват седмица по-рано, за да си гарантират нощ на самата Кръстова гора.
Чета доста, преди да тръгнем. Хората казват, че нощта е студена и затова трябва да си с туристически обувки и дебело яке, ако искаш да се чувстваш комфортно по време на молебена. Службата се прави на открито, под звездите. Стотиците и дори хиляди богомолци запалват свещи и цялата околност засиява. Един таксиметров шофьор ми разказваше как се е почувствал, още помня с какво вдъхновение говореше. Молитвите на свещениците се носели от връх към връх и небето сякаш отвръщало…
Екипираме се и с дъждобрани, защото прогнозата е за валежи. На 13-ти тъгваме от София. Пресметнали сме времето за пътуване – трябва да сме в Борово към 19-20 часа. Молебенът е в полунощ. Имаме намерение да оставим багажа и да се качим с колите до подножието на комплекса, а самия връх да качим пеша…

Оказва се, че сметките ни са бая криви. Това не е да излезеш от къщи в София и да отидеш на службата на Великден. На километри преди селото започва жестоко задръстване. Може би защото е петък, но сякаш половин България се е изсипала тук. С маневри и нарастващо напрежение се промъкваме метър по метър напред. Хората успяват някак да се организират, макар че полиция няма. Пък и вали яко. Ако не ни теглеше към върха, отдавна да сме се уплашили и отказали. Но ние се надяваме на чудо и си мислим, че ще стигнем за молебена – нали не сме ходили, и хабер си нямаме колко още трябва да изминем.

Няма да разказвам повече за задръстването. Знаете колко е гадно. Все пак успяваме някак да стигнем до селото, около 23 часа е. Последните километри сме ги минали пеша и сме мокри до кости.

Трябва да се преоблечем, за да продължим. С хиляда зора се намираме с нашите домакини и занасяме чантите до къщата им. Тръгваме отново. Нагоре вече няма никакво място дори за пешеходци, така са се наредили зарязаните от собствениците си коли и автобуси. Минаваме доста път, постоянно срещаме хора, които се връщат – няма да стигнете, казват ни. И… почти със сълзи на очи се отказваме и ние – опасно е да се върви в този дъжд и в тази тъмница, дори фенерче нямаме.

Връщаме се в къщата. 23:30 е. Дъждът спира, вятър за миг издухва облаците и небето светва в хиляди звезди. Ето и това е чудо! Природата решава да чуе молебена заедно с хората. Не сме на върха, но съпреживяваме, енергията достига чак тук, до нас. Догодина вече ще сме горе, заричаме се.

На другия ден ставаме рано. Закусваме с катми и домашно сирене от близкото ресторантче, купуваме вода за из път и сме готови. Няма смисъл да мислим за колите – ще трябва да стигнем пеша до Кръстова гора. Тръгваме по добре асфалтиран и лек път. След известно разстояние виждаме църква – кацнала е на един връх, приветливо ни примамва. Отбиваме се да я посетим. Храмът се казва „Възнесение Господне“, гледката от него е в четирите посоки на света. Извън двора на църквата предприемчиви хора са сложили сергийки и продават мед, билки, боб и минерали. Купуваме по един камък – младите розов кварц, за любов, аз ахат, за материални успехи, че нещо съм закъсала с парите 🙂

И хайде отново по пътя. Въздухът би бил прекрасен, ако не са ауспусите – хората вече се опитват да се измъкнат, движението полека се отпушва. От градското напрежение, с което пристигнахме снощи, няма и следа. Не се дразним, не бързаме. Да не сме се преродили в нощта на чудесата?

Гледките са невероятни, красотата на Родопите – неповторима. Спираме често за снимки и така вървим… и вървим… „Колко остава до Кръстова гора?“ – питаме слизащите. „Малко остава, продължавайте!“ – окуражават ни те със странни усмивки. На връщане и ние така ще казваме на изкачващите се, за да не се откажат като разберат къде чак е Върхът 🙂 Вървим… и вървим… Далечко си е.

След около 3 часа най-после виждаме Върха. В подножието му има голям паркинг. Хората са напълнили гората с палатки, вижда се, че някои са поживели доста в тях. Има скари, продава се храна, и отново минерали, мед, билки и боб 🙂 Обаче не можем да чакаме по опашки. Моите спътници се ободряват и тръгват по-бързо. Старичка съм да вървя с тяхното темпо. Изоставам – ще се видим на върха.

И добре, че съм сама. Не че ми пречат децата, но така се вглъбявам в моливите си. Аз не съм религиозна, но тук молитвите бликат сами, направо от сърцето. „Боже Господи, Иисусе Христе, помилуй нас!“ Христовата молитва влиза в ритъма на стъпките ми и става част от мен. Изкачването е трудничко, под голям наклон, но кое поклонничество е лесно? Ето виждам манастирската врата. Развълнувана съм до дъното на душата си. Влизам в Светиня.

50

Синът ми ме чака малко по-нагоре – щастливо усмихнат. „Слава на Бога!“, казвам. И се разплаквам. Величествено е! Толкова навътре в планината хората са направили нещо красиво и внушително, водени от вярата си, в прослава на Господ.

Веднага вляво е новата църква, а след нея, нагоре, са параклисите. Ние обаче тръгваме направо, към манастира. Пътеката продължава край старата църква и се гмурка в гората.

Там има лековито аязмо и метален кръст. Нареждаме се на опашка, за да се помолим. Докато чакаме, се сещам, че съм чела за камъчетата с кръст, които се намирали в местността. Първото, към което се навеждам, наистина е с кръст! Взимам си го. Чудесата са навсякъде!

Тръгваме по другата пътека. От двете й стани са построени параклиси в чест на 12-те Христови Апостоли. Влизаме във всеки, палим по свещичка, помолваме се, четем историята му – кога и от кого е построен. Всичко е направено в наши дни, от 1995 година и до днес. Защо медиите не са ни разказали какво се върши тук? Ще дойде ли ден даренията за църкви и манастири да влизат в новините? Дано, ама надали.

Най-горе е Кръстът. Новият кръст, за който се твърди, че е чудодеен. Огромна опашка се е извила, доста от хората видимо са болни и страдащи. Чакат търпеливо и смирено за своите минути надежда. Дано оздравеят всичките! Дано, Господи!

56

Тръгваме надолу по пътеката, гледката спира дъха. Пречистени сме, леко ни е на душите. Но се налага да се погрижим и за телата си. В центъра на комплекса има магазинче, от което купуваме нещо за хапване. Сядаме на поляната. Дишаме и гледаме, гледаме и дишаме. Бог е велик!

Прекарали сме около два часа на Кръстова гора, време е да тръгваме надолу, към Борово.

64

Последният километър ни дотежава, краката ни са се натъртили на слизане, но пък още в първите къщи има ресторантче, в което правят голеееми кебапчета.

65

Хапваме и си взимаме за вечеря. Ранна есен е, в планината е вече прохладно. А небето… Сядаме навън, за да гледаме. Това в града го няма. Събота, Кръстовден, беше прекрасен ден, ще го запомним.

В неделя се събуждаме рано, наспали сме се отлично на този чист въздух. Чака ни път. Хазяите ни изпращат с домашна баница и мляко.

66

Решили сме да посетим Бачковския манастир. Светло е и гледките по пътя са зашеметяващи – пропасти, реки, ливади, чукари… има всичко. Красива си, Българио, земен рай си!

Ето го манастира. Доста от хората, които срещнахме на Кръстова гора, са дошли и тук – да се поклонят пред чудотворната икона на Света Богородица.

72

Но сергиите, суетнята, строгите квестори, които забраняват да снимаме манастира, ни пречат да се почувстваме комфортно. Няколко агнета, подарени за курбан, са сложени в тесни решетки в средата на двора и очакват заколение… Бррр, хайде да си ходим!

Срещу входа на манастира виждам врата. Сещам се за литийното шествие с изнасяне на иконата, което се прави тук на втория ден на Великден, и предлагам да видим накъде води пътеката.

73

Ами тя водела към Рая! Пътеката става планинска, шмугва се във вековна гора, изскача на красиви поляни и те увлича да я следваш. Не е трудно за ходене, но все пак е препоръчително да сте със спортни обувки. Държим се вдясно, затова не виждаме на отиване едно природно чудо – ще го срещнем по обратния път. Минаваме през добре устроени места за отдих и пикник, с маси, пейки и чешми със студена планинска вода. Но на стрелки по пътя си четем „Аязмото“ – ще трябва да стигнем до него!

Според легендата там е била открита чудотворната икона на Света Богородица, която сега се съхранява в Бачковския манастир. Отнесли я в манастира, а през нощта тя се върнала при извора. И така, докато не решили, че ще построят параклис – да пази лековитата вода.

След около час пред нас се открива приказна гледка: старинен дувар е прикътал малък параклис, два вековни чинара сякаш го пазят от вятър и слънце.

Стъпваме на пръсти в двора, отвън сме си купили свещи от скромен човечец, който не смее да търгува в святото място. Тишината е изумяваща! Тече вода – лековитата, свята вода на аязмото. Пийваме, измиваме си очите и правим най-естественото нещо: молим се. Кой както го чувства, така благодари на Господ за милостта и добрината му.

Не можеш да си тръгнеш от този двор, оставаш там, в сянката на чинарите.Чувстваш се защитен и слят с вечността. Главата е като изпразнена – няма го напрежението, дори амбициите са стихнали, та се отваря възможност да се слееш с Природата. Бог е велик!

Над аязмото обаче виждаме връх, там също имало параклис. Трябва да се качим 🙂

84

Наблизо е, до него води стръмно стълбище, издълбано в скалите.

Горе има малко помещение с няколко икони и тетрадка, в която хората пишат, каквото чувстват. Над този скален параклис има малка полянка, на която властва езичеството – хората са оставяли дрехите си тук, вярвайки, че така оставят болестите си. Няма да коментираме естетиката, такава няма. Жалко. Но пък гледката е великолепна!

28

Тръгваме по обратния път, наситени сме с емоции и благодарност. Пак държим дясната пътека, защото тя от време на време се разклонява, и така стигаме до една падина.

В нея има красив водопад. Снимаме се. Момичетата са като самодиви на това място, населено с водни духчета и бликащо от свежест.

Отдъхваме под дебелите сенки и се отправяме към колите. Този път сергиите пред манастира не ни дразнят – огладнели сме и сме благодарни, че ги има. Може да влезем и в ресторанта, но не искаме да губим време, затова грабваме по един сандвич и тръгваме към новия туристически обект. Досега вървяхме по поклоннически пътеки, но ни очаква Асенова крепост – място, където ще се почувстваме патриоти.

Много снимки съм гледала във Фейсбук – кой ли от приятелите ми не е идвал и не се е щракнал тук. Но да застанеш на тези височини и проходът да е в краката ти… гордостта те изпълва. Гордост, че човешките ръце са способни да сътворят нещо подобно. Гордост, че си наследник на древни цивилизации. Гордост, че си българин.

Изкачването по стръмните стълби е „черешката на тортата“ за уморените ми крака. Най-накрая се изкатервам и до църквата. Реставрирана и вдъхваща респект.

Това обаче не може да се каже за стенобойната техника около крепостта, която е откровено бутафорна. Както и да е, ако няма кусури – няма да сме ние. Някой е изпълнил изискванията на някоя европейска програма, поне на книга.

93

Купуваме по сладолед от чичко до паркинга. Забравих да кажа, че в крепостта се влиза с входна такса. Качваме се на колите, препълнени от впечатления, удовлетворени и уморени. Знаем си, че дълго ще мислим за този уикенд и за всичко, което ни даде Родопа планина.

За Рая Монева

И най-малкото пътуване е приключение с неизвестен край, от нас зависи да го изживеем пълноценно. Дали ще е пътешествие в непознати земи или разходка в близкия парк, винаги имаме шанс да видим нещо ново - от древна цивилизация до току-що разцъфнало цвете, в което се крие цялата Вселена.

Препоръчваме Ви