Как български фотограф се сблъска със сицилианската мафия
Светозар Добричков е фотограф, който обича да пътува из цял свят. Тази негова страст го направи и герой на Пътешественик в рубриката „Последното място, което посетих“. Такова за него бе това до Сицилия, което той описа подробно. Полезните съвети на Добричков могат да ви свършат отлична работа в случай, че след време решите да поемете към тази дестинация.
Виж и това: “Красивата Тоскана“, или как една книга ще ви накара да заобичате Италия
Запитан къде е бил за последно, фотографът ни обясни: „В България последното място беше Жеравна, Котел и Катунище. Поводът беше повечето почивни дни, а причината да избера мястото е, че съм обиколил почти цяла България и сега се опитвам да отида на местата, на които никога не съм ходил или съм бил там доста отдавна. За чужбина, последно посетих северна Италия и Лугано, Швейцария. Причината е, че търся по-евтини билети и когато намеря веднага ги взимам“, започна своя разказ Светозар.
Това разпали нашето любопитство, тъй като обожаваме Италия и веднага решихме да се поинтересуваме кое е най-странното нещо, с което се е сблъскал там.
„В северна Италия няма странни неща. Там се говори на немски и се пие немска бира. Но сравнявам със Сицилия и не намирам нищо общо. В Сицилия е уникално! Природата, историята, хората са различни, и то не само по държанието си, но и по външен вид. За шофирането по сицилиански не ми се говори. За 10 дена обиколих Сицилия надлъж и нашир и изрекох толкова ругатни и псувни, колкото не съм изричал през всичките 50 години, които съм живял.“
„Първото лошо впечатление беше на летище Палермо. Бяхме запазили рент а кар от България. Оказа се, че не само ни прибраха 300 евро, които бяхме предплатили, но платихме и още 670 евро. Пълна мафия! Но за това пък апартаментът, който бяхме запазили, беше изключителен! В центъра на града, в сграда от XV-ти век, в която е живял някакъв епископ, който е станал след това папа. От балкона виждахме камбанарията на църквата, която е от същата епоха. Проблемът беше да стигнем дотам. Бях вкарал координатите в GPS-а, бях разгледал в Гугъл къде се намира и как се стига дотам, но греда! Беше неделя и улицата, през която трябваше да преминем, беше затворена. Питам карабинерите как да стигнем до там, а те ми кимат учтиво и усмихнато и ми казват „Утре”. О, Боже!“
„Звъним на собственика на апартамента Антонио и той след 10 минути се поява с гаджето си на една моторетка и казва – карай след мен. Ама това е Палермо – не става! Тогава момичето седна наобратно на седалката и започна да маха с ръце и да крещи по колите, т.е. опитваше се да регулира движението. Ох, накрая се завряхме в една уличка, която беше с 5 сантиметра по-широка от колата и стръмна като пистата в Гармиш! Нейсе, оправихме се.“
В същото време Светльо сподели, че най-скъпото нещо в Италия се оказва именно рент а кара. Въпреки това признава, че заснема много исторически места, нощни снимки, изгледи, но най-силно впечатление му прави един негов кадър от селце на име Чефалу.
За финал разкрива, че следващата му дестинация е Рио де Жанейро и няма търпение да стъпи по горещите бразилски плажове.
Тези три снимки са от Чефалу (на гръцки „кефалос“ означава „глава“). След древните гърци Чефалу става част от Римската империя, а след нея и от Византийската, докато тук не се установят арабските нашественици, превърнали Сицилия в емирство. Те на свой ред са прогонени от норманите на Фридрих II Барбароса, който създава тук свое кралство.
Катакомбите на капуцините трябва да се посетят задължително. Някои са чисто и просто скелети, облечени в дрехи. Не е място за хора със слаби сърца, но е наистина интересно!
Фейсбук страницата на Светозар Добричков – Dobrichkofphoto
