“Красивата Тоскана“, или как една книга ще ви накара да заобичате Италия
Ако „Под небето на Тоскана“ не ви говори нищо, то задължително трябва да поправите този пропуск и да се насладите на шедьовъра, който накара милиони хора да се влюбят в този вълшебен италиански регион. Когато го направите, ще искате още и още от удивителната атмосфера, в която книгата ви пренася – прочелите я ще го потвърдят. И вече можете да го получите: на 28 май на българския пазар излезе „Красивата Тоскана“ от Франсис Мейс – авторката на „Под небето на Тоскана“. Написана на обичайния за писателката богат и поетичен език, книгата ще достави истинско удоволствие на любителите на пътешествията, на добрата кухня и на спокойния, идиличен живот.
Със сигурност това звучи познато на онези, докоснали се до „Под небето на Тоскана“ – книгата, която донесе световна слава на известната поетеса, ценителка на изисканата кухня и авторка на пътеписи Франсис Мейс. Още с излизането си творбата се превърна в бестселър и остана в класациите на „Ню Йорк Таймс“ в продължение на повече от 2 години. По нея е направен и едноименният филм „Под небето на Тоскана“ с участието на номинираната за „Оскар“ актриса Даян Лейн.
Наред с автобиографичните записки, събрани в „Под небето на Тоскана“, „Красивата Тоскана“ и „Всеки ден в Тоскана“, Франсис Мейс е авторка и на пътническите мемоари „Една година в света“, илюстрираните справочници „В Тоскана“ и „Отнесете Тоскана вкъщи“, както и на пет стихосбирки. Неслучайно я наричат „бардът на Тоскана“, а книгите й са преведени на повече от 40 езика.
За „Красивата Тоскана“
„Красивата Тоскана“ е продължение на любовния романс на авторката с Италия. Когато вижда старата вила в Тоскана, Франсис разбира, че най-накрая е открила истинския си дом. Пасторалната обстановка и простият живот, в който приготвянето на вкусна храна, грижата за градината, пазаруването в местните магазинчета и храненето под асмата, под съпровода на цикадите, е истинска идилия. Дойдох в Италия, като очаквах приключения – споделя авторката, – но това, което не предугадих, е абсолютната сладост на ежедневния живот.
Потомка на известен английски градинар, Франсис е наследила от него любов към природата и стремеж към простота и изящество. Великолепие от цветове и аромати ще ни съпътства, докато заедно с авторката се наслаждаваме на създаването на истинска вълшебна градина.
Идилията на ежедневния живот се редува с прекрасни описания на пътешествията на Франсис из различни кътчета на Италия: от остров Сицилия до северните провинции на Тоскана и Умбрия. С разбиране и вещина са обрисувани някои от най-известните градини в Италия, исторически и архитектурни забележителности, произведения на изкуството и живописта.
Особено място е отделено на италианската кухня и вина, като авторката е включила и свои рецепти на любими италиански ястия.
Цитати от книгата
***
В тази гледка времето не съществува.
Накъдето и да погледнеш – Италия! На север и на юг, на изток и на запад, тази страна винаги те мами неустоимо.
***
Има ли начин да се измери щастието? Всяка обичана къща, над която човек е превивал гръб като роб, е като продължение на собственото тяло. Много хора са споделяли с мен, че скоро след първото си пристигане в Италия са се хващали да си мислят: „У дома съм си“. Самата аз изпитах същото, когато за пръв път дойдох тук. С времето това осезание се задълбочи. И както се случва и с любимите ни хора, усещането за принадлежност бива изтласкано от плашещата реалност на друго едно чувство: „Не мога без теб“. А къщата си стърчи – самата невъзмутимост, взряна в неспирната игра на светлината и стихиите.
***
Всеки ден включва експедиция до някой разсадник – обиколили сме всички в радиус от трийсетина километра – или обхождане на терасите и двора и нахвърляне на планове за озеленяване. Зимните дъждове са разрохкали пръстта и нозете ми леко потъват в нея. Тъй като този път идваме навреме, съм се амбицирала да засадя най-разгулната, ярка, цветуща градина след парка „Боболи“ във Флоренция. Искам да направя така, че никоя птица, пеперуда и пчела в Тоскана да не е в състояние да устои на моите кремове, петунии, жасмин, рози, орлов нокът, лавандула, съсънки и стотиците ухания, изпускани от цветовете им. Влажният оранжериен въздух и упоителното въздействие на ярките багри на здравеца, хортензиите, петуниите, импациенса, бегониите и десетките други нежнорозови и коралови цветя ме блазнят неудържимо да натоваря колата с разсад още сега.
***
Щастието ли? Цветът му сигурно е пролетно зеленото, което не намирам думи да опиша, докато не съзирам новоизлюпеното гущерче, изтегнато на припек върху камък. Тази багра, искрящозелената гущерова кожа, се преповтаря във всеки млад листец. Обновяващата мощ на природата избухва във всеки бурен, клон, стъбло. Докато се трудя под мекото слънце, усещам зеления фитил, набождащ в моето собствено тяло. Изблиците на енергия, калейдоскопичната игра на светлината в листака, ветрецът, който извиква на устните ми думата „зефир“, тази лекомислена простота може да се нарече щастие.
