Дворец под земята
Не, това не е опера, нито театър, а просто една подземна железница. Под улиците на Москва е скрито едно уникално произведение на архитектурното изкуство. Наричано от много хора „подземен дворец“, то е украсено с фрески, скулптури и величествени полилеи. Всяка сутрин московските граждани отиват на работа през гари и станции, направени като за царе.
За пръв път работата по този необикновен и грандиозен проект е започнала през тридесетте години на миналия век. Строителството е спирано през време на войната, а после по време на студената война – някои от станциите са преустройвани в огромни скривалища. Там са комбинирани и наложени различни стилове от няколко архитекти, за да се създаде „катедрален“ ефект, който придава величественост на станциите. Температурата никога не пада под 15 градуса (над нулата) и никога не превишава 25. Така, че ако успеете да избегнете пиковите натоварвания, когато се претъпква от истински човешки орди (средно около 9 милиона пътници дневно), можете да изпитате истинско чувство, че се намирате в дворец. Станциите са изработени от 800 000 квадратни метра скъпи декоративни мрамори, някои от ко¬ито са внесени чак от Армения, Узбекистан, Урал и Грузия. Не е необичайно да срещнете резбовани каменни скулптури или фрески от прочути руски художници, а на места са използвани полускъпоценни камъни. Въпреки, че някои критикуват станциите, че са прекалено орнаментирани и претенциозни, архитектите контрират, че като обграждат пасажерите с такава красота, това неминуемо ще има благоприятен ефект върху тяхното съзнание.
Интересното при московския метрополитен е, че по която и линия да се движи човек, може много лесно да определи посоката според гласа на анонсиращия станциите. По линия 5, ако мъжки глас обявява имената на станциите – влакът се движи по посока на часовниковата стрелка. Ако гласът е женски, то влакът се движи в обратна на часовниковата стрелка посока. При радиалните линии, ако се движи към центъра на града, имената на станциите се обявяват от мъж, ако се движи от центъра към покрайнините, гласът е женски. Или както разпространилото се сред хората правило гласи – „шефът ти те вика на работа, жената ти те вика вкъщи“.