Да сбъднеш мечтата си да полетиш!
От древни времена хората обръщат поглед към небето – царството на птиците, и мечтаят да намерят начин да покорят и него. Да, нямаме криле, но това сякаш прави желанието ни да полетим още по-голямо. Стъпка по стъпка, век след век,
човекът се приближава до сбъдването на тази мечта
Днес небето вече не е далечна и непозната територия. Открили сме не една и две възможности поне за малко да се почувстваме като птици, а най-вълнуващата със сигурност е скокът с парашут.
Приключение, което е достъпно за всеки – стига да имаш желание
Как се чувства човек преди първия си скок с парашут? Завладява те уникален коктейл от емоции: притеснение, вълнение, очакване, радост, дори мъничко страх… Но за връщане назад и дума не може да става! Особено когато си решил да направиш дебюта си в небето с тандемен скок при професионалисти като Skydive Sofia. На летище Ихтиман сме, заедно с инструкторите Драгомир Недков и Христо Киликчиев, които са и собственици на компанията.
Драгомир Недков има зад гърба си внушителните 35 години опит в парашутизма. Започва още като ученик, след това го избира за своя професия. Стъпка по стъпка натрупва
близо 9000 скока и безценен опит
който решава да използва и заедно с колегата си Христо Киликчиев създават Skydive Sofia. “В един момент, когато държавата се отказва от издръжката на парашутизма, той започва да се самоиздържа като частен бизнес и спорт“, спомня си за началото Драгомир.
Знае, че първата асоциация, която правят хората, когато чуят парашутен скок, е известно напрежение и страх. „Нормално е, височина е – 3000-3500 метра“, усмихва се той. После ни обяснява, че
свободното падане продължава около 40 секунди, а скоростта е между 200 и 240 км.
„Зависи от килограмите на човека – колкото по-тежък е, толкова по-бързо пада и за по-кратко време изминава пътя до 1200-1300 метра. Малко е страшно отначало, но няма нищо опасно – техниката е толкова напреднала, че подсигуряването е на високо ниво и уредите работят за парашутиста“, обяснява той.
Разбира се, че са нужни смелост и хладнокръвие, но на първо място трябва да си педагог – така описва качествата, необходими, за да станеш инструктор па парашутизъм, Христо Киликчиев. Той е от Казанлък, където започва да скача, когато е 15-годишен. И така
вече 23 години, в които е натрупал 12 000 скока в различни краища на планетата
Занимава се професионално с парашутизъм от 2000 г., а като инструктор работи от 2002 г.
Най-голяма част от кариерата си е прекарал в Испания – близо 10 години. Скачал е навсякъде в Европа, работил е и в Нова Зеландия. Именно
Нова Зеландия определя като най-впечатляващото място, на което е скачал
„Манталитетът е различен: от човека, който чисти летището, до министър-председателя. Който, между другото, неведнъж е присъствал на летището, докато сме скачали“, разказва той. „Разликата с България е броят на парашутистите. Обемът на работа на запад е по-голям. Но се надявам и ние да растем и да отворим повече работни места“.
Ако искаш да скочиш сам, без инструктор, трябва да минеш ускорен курс за свободно летене. При перфектни условия той продължава 4-5 дни, а в програмата му са включени 7 скока и 6 часа теория. Ако решиш да превърнеш парашутизма в своя професия и да станеш инструктор обаче, ще ти трябва доста повече търпение. „Като обучение в университет е“, усмихва се Христо – нужни са години и стотици скокове.
Но първата стъпка за всички е една и съща: първият скок. Мястото, където ние го правим, предоставя възможност
да се наслаждаваш от птичи поглед на невероятен пейзаж
и да наситиш сетивата си с красотата на язовир Искър, величествената Рила и зелените върхове на Средна гора и Стара планина. Вижте сами и полетете с нас!