Боровец - тук всяка секунда досег с природата е скъпоценна
По повод Световния ден на снега в средата на януари в планинските ни курорти се организират различни инициативи. Особено интересно е за децата, които за първи път се докосват до планината в активния ски сезон. Има и много чужденци.
Тази година с група приятели решихме да се възползваме и през уикенда бяхме в Боровец.
Той е най-старият планински курорт в България. До средата на ХХ век е бил известен като Чамкория (борова гора).
Заради близостта си до София Боровец е често посещаван от столичани, които обичат да карат ски и сноуборд по пистите. В близкото минало курортът е бил домакин на състезания за Световната купа по ски алпийски дисциплини (1981 и 1984 г.).
Заради гореспоменатия Ден на снега имаше намаление на лифт картите и мнозина успяха да се възползват. Опашките обаче бяха много големи и ние се отказахме да се редим. И без това никой от нас не кара ски или сноуборд.
Бяхме отседнали във ведомствената база на институцията, в която работя. Станцията разполага с две къщи, които побират общо към 10 души. Бяхме се подготвили добре както с топли дрехи, така и със солидно количество храна, която възнамерявахме да опечем на външното барбекю.
През деня си направихме дълга разходка, за да огладнеем добре. По едно време дори успяхме да се позагубим. Добре че имахме GPS навигация, защото по липсата на стъпки в снега по пътеката пред нас личеше, че от там скоро никой не беше минавал.
В крайна сметка сървайвърският ни дух и модерните технологии ни отведоха до цивилизацията малко преди да се стъмни.
Къщичките, в които се бяхме настанили, са разположени в най-отдалечения край на курорта, в близост до хотел „Феста Чамкория“, но доста далеч от центъра и лифта. Ако използвате въжената линия, след това лесно може да направите преход до връх Мусала (2925м), който е най-високият връх в родната ни татковина. Казват, че покоряването му не е от най-трудните и може да се изкачи дори по кецове.
Вечерта запалихме барбекюто. Излишно е да казвам колко приятно е усещането да се сгрееш на огъня, когато наоколо е студ, в очакване скарата да се опече. Цвърченето на пържолките и приятният мирис на печено те карат да виеш като вълк от кеф. Малките удоволствия са в основата на човешкото щастие. 🙂
Опекохме всичко, направихме салати, подредихме масата и най-накрая се събрахме в една от къщурките, и със звучно „Наздраве!“ вечерята започна. Много беше весело и откарахме така до малките часове на следващия ден. Знаете, че наситеният с кислород планински въздух е предпоставка алкохолът да не хваща и така да могат да се изядат солидни количества храна, която ти се услажда дваж повече там, отколкото където и да било другаде.
На сутринта помня как слънчев лъч, пробил през дърветата, ме погъделичка и ме разбуди от сладката дрямка. Време ми беше да ставам. Всяка секунда досег с природата на това място ми беше ценна и важна. След закуска стегнахме багажа и се приготвихме за тръгване. Така приключи нашият планински уикенд и трябваше да слизаме обратно към София. В понеделник бяхме отново на работа.
В планината винаги е хубаво, независимо какъв е сезонът. Боровец предлага прекрасни условия за почивка и релакс, а също и за зимни спортове.
Вдишваш от чистия въздух и се радваш на природата.
