Боровец - тук всяка секунда досег с природата е скъпоценна

По повод Световния ден на снега в средата на януари в планинските ни курорти се организират различни инициативи. Особено интересно е за децата, които за първи път се докосват до планината в активния ски сезон. Има и много чужденци.

borovetz-1

Тази година с група приятели решихме да се възползваме и през уикенда бяхме в Боровец.

borovetz-1.1.

Той е най-старият планински курорт в България. До средата на ХХ век е бил известен като Чамкория (борова гора).

borovetz-2

Заради близостта си до София Боровец е често посещаван от столичани, които обичат да карат ски и сноуборд по пистите. В близкото минало курортът е бил домакин на състезания за Световната купа по ски алпийски дисциплини (1981 и 1984 г.).

borovetz-3

Заради гореспоменатия Ден на снега имаше намаление на лифт картите и мнозина успяха да се възползват. Опашките обаче бяха много големи и ние се отказахме да се редим. И без това никой от нас не кара ски или сноуборд.

borovetz-4

Бяхме отседнали във ведомствената база на институцията, в която работя. Станцията разполага с две къщи, които побират общо към 10 души. Бяхме се подготвили добре както с топли дрехи, така и със солидно количество храна, която възнамерявахме да опечем на външното барбекю.

borovetz-5

През деня си направихме дълга разходка, за да огладнеем добре. По едно време дори успяхме да се позагубим. Добре че имахме GPS навигация, защото по липсата на стъпки в снега по пътеката пред нас личеше, че от там скоро никой не беше минавал.

borovetz-6

В крайна сметка сървайвърският ни дух и модерните технологии ни отведоха до цивилизацията малко преди да се стъмни.

borovetz-7

Къщичките, в които се бяхме настанили, са разположени в най-отдалечения край на курорта, в близост до хотел „Феста Чамкория“, но доста далеч от центъра и лифта. Ако използвате въжената линия, след това лесно може да направите преход до връх Мусала (2925м), който е най-високият връх в родната ни татковина. Казват, че покоряването му не е от най-трудните и може да се изкачи дори по кецове.

borovetz-8

Вечерта запалихме барбекюто. Излишно е да казвам колко приятно е усещането да се сгрееш на огъня, когато наоколо е студ, в очакване скарата да се опече. Цвърченето на пържолките и приятният мирис на печено те карат да виеш като вълк от кеф. Малките удоволствия са в основата на човешкото щастие. :)

borovetz-9

Опекохме всичко, направихме салати, подредихме масата и най-накрая се събрахме в една от къщурките, и със звучно „Наздраве!“ вечерята започна. Много беше весело и откарахме така до малките часове на следващия ден. Знаете, че наситеният с кислород планински въздух е предпоставка алкохолът да не хваща и така да могат да се изядат солидни количества храна, която ти се услажда дваж повече там, отколкото където и да било другаде.

borovetz-10

На сутринта помня как слънчев лъч, пробил през дърветата, ме погъделичка и ме разбуди от сладката дрямка. Време ми беше да ставам. Всяка секунда досег с природата на това място ми беше ценна и важна. След закуска стегнахме багажа и се приготвихме за тръгване. Така приключи нашият планински уикенд и трябваше да слизаме обратно към София. В понеделник бяхме отново на работа.

В планината винаги е хубаво, независимо какъв е сезонът. Боровец предлага прекрасни условия за почивка и релакс, а също и за зимни спортове.
Вдишваш от чистия въздух и се радваш на природата.

borovetz-11

За Николай
Avatar
Изкушени от вечния порив да търсим и намираме, ние се отправяме на далечно пътешествие към непознати земи, покоряваме непристъпни върхове, хвърляме се в студените, дълбоки води на неизвестното, стъпваме с боси крака по пясъка на девствени плажове, за да изследваме нови и нови светове. Човешкият стремеж към познание ни отвежда на различни места, попиваме от културата на чужди народи, за да разберем по-добре другите и себе си. Така се носим по вълните на живота и пътувайки към своя свят, откриваме истински стойностните неща, заради които си заслужава да се впускаме в нови приключения, които вдигат адреналина, отварят сетивата и пронизват сърцата ни всеки ден, всеки божи ден до края на дните ни. Още от мен четете тук: nikolaynanchev.blogspot.com