Белградски истории с аромат на дюлева ракия и печени кестени
Никога не бях посещавала Белград. Представях си го като изостанал социалистически град, в който хората живеят така, както ние в началото на 90-те години. Но Белград се оказа огромно удоволствие за сетивата! Красив, модерен, с жители, които те посрещат с усмивка и отворено сърце.
А кухнята? О, кухнята!…
Плескавица, каймак, айвар – гозби, които са приготвени по толкова уникално вкусен начин, че за два дни качваш всички килограми, които си свалил последните месеци. Но си заслужава! Вървиш по улиците и вместо типичните дюнерджийници, които сме свикнали да виждаме навсякъде, срещаш “Плескавица бар” – гладен няма как да останеш.
Пристигайки, отидохме да хапнем в едно привидно китно и тихо местенце.
Оказа се обаче, че
в Сърбия тихите места през почивните дни са рядкост
Заведението беше пълно с хора, забавляващи се по начин, по който не бях виждала някой да го прави от години. Без суета, без поза, а от сърце. Типичната сръбска музика, веселата компания и задължителната дюлева ракия – това е формулата им за бохемски живот.
Посрещнаха ни от входа с усмивка и веднага ни настаниха на масата до вратата, откъдето се виждаше всичко. Страхотни музиканти забавляваха гостите. Заведението беше малко, затова освен нас имаше още три компании – все млади хора.
Танцуваха, пееха… живот!
Нямаше проблеми, скандали. До края на вечерта всички бяха на една маса и задружно вдигаха наздравици. Никой не се биеше по гърдите и не закачаше чуждите жени. Впечатлени и преяли, си тръгнахме да почиваме, чакайки с нетърпение какво ни очаква на другия ден.
Сутринта се събудихме превъзбудени и веднага отидохме да се разходим по главната улица.
На всеки ъгъл имаше музиканти, художници, артисти
Улицата беше пълна с хора и малки дечица, тичащи свободно и щастливо. Помислих, че сме уцелили някакъв празник и попитах. Оказа се, че това е просто един нормален и слънчев ден в Белград.
Отидохме в парка. Миризмата на печени кестени ни заобикаляше. Възрастни двойки, държащи се за ръка, млади двойки, които се прегръщат, групи от ученици, които играеха с топки… просто един нормален и слънчев ден в Белград!
Естествено, отново хапнахме добре, защото вечерта бяхме поканени от едно местно ромско семейство на тяхно представление в малко корабче край Сава. Отидохме. Нямаше нищо помпозно и лъскаво, само голям брой посетители, слушащи и пеещи заедно с Мирко (така се казваше певецът). Голям купон!
Още с влизането хвърлих чантата и запях с тях, а даже не знаех текстовете на сръбски
Беше страхотно. Не стояхме много, защото в неделната сутрин искахме отново да се потопим в магията наречена Белград.
Станахме отново бодри и развеселени след нощните емоции и се запътихме към крепостта в Белград. Устояла на промените на времето, на бомбардировки и войни,
крепостта стоеше пред мен – величествена, автентична
Приех я като пазителя на града, който се е издигнал отново от руините по-силен и по-красив.
Тръгнах си с носталгия.
Сърцето ми остана в Белград
Възхитена и пленена съм от силния дух на сърбите, от начина им на живот. Не видях тъга в очите им или притеснение за утрешния ден. Грабват момента и живеят за него. Дружелюбни, мили, усмихнати, готови всеки момент да ти запеят песен на Шабан Шаулич, Саша Матич или някой друг техен велик изпълнител.
Преяла и наситена със силни емоции се върнах в къщи. Това беше един незабравим и поучителен уикенд за мен. Припомних се, че да бъдеш себе си е най-важното нещо, че дори и да имаш проблем, трябва да го посрещнеш с усмивка, а дюлевата ракия, добрата храна и музика също помагат.
До скоро, Белград! Ще се върна.
