Безценни съвети за всички, които мечтаят да посетят Мексико и Перу
Кристи Мартинова – пътешественик по душа и PR на музикални звезди и хитови заведения по професия, разкрива тайни
Кристи Мартинова е PR на музикални звезди и хитови заведения през последните 17 години. Ако „пътешественик“ е титла, можем да й я присъдим без колебание. Посетила е 5 от 7-те континента и всевъзможни далечни екзотични дестинации, сред които Индокитай, Тайланд, Камбоджа, Малайзия, Хонконг, Япония, САЩ, Мароко, Египет, Бразилия, Аржентина… и през 2015 г. – Мексико и Перу.
И ако си кажете „какво пък толкова, виждали сме оферти за стотици подобни организирани екскурзии“, то тук трябва да уточним, че Кристи пътува сама – и сама организира от А до Я всеки свой дълъг трип.
За 7 години мечтано, 5 месеца подготвяно и продължило 2 месеца пътешествие в Мексико и Перу ни разказа Кристи Мартинова.
На всички, които смятат да поемат към тези дестинации, от позицията на този грандиозен опит, Кристи може да даде безценни съвети:
Проверете кога да пътувате
На първо място проверете кой е сезонът за пътуване до всяка дестинация, тъй като в Северното и Южното полукълбо сезоните са различни и съответно когато тук е лято, там е зима, или пък са мусоните, дъждовните периоди, в които не е удачно човек да пътува и да разглежда по 15 часа на ден. Затова Кристи първо се съобразява с месеците, в които е най-удачно за пътуване, и си избира в рамките на нейното свободно време кога точно да тръгне.
Направете си програма
Кристи внимателно структурира програмата си, така че да е по вкуса й и много наситена – почти денонощно пътуване, по 12 часа във влакове и автобуси, спането е максимум 4 часа на нощ. В 7-8 всяка сутрин излизаш, за да се прибереш към полунощ, след като си обикалял цял ден, за да видиш максимално възможното – много повече от туристическите пакети, които се предлагат от агенциите.
Бъдете любознателни
Не е нужна кой знае каква физическа подготовка – ето Кристи никога не е тренирала нищо, нито пък ходи на фитнес. Но има друга тайна. Водещи цял живот са приключенският й дух и нейната супер любознателност към света. Те я държат постоянно в настроение и жажда да види още и още, въпреки че понякога се чувства адски изморена… „но нито се прибирам, нито си лягам навреме, защото за мен е по-важно да изкарам още два часа навън и да доразгледам нещо, което искам да видя, отколкото да се прибера в хотела“, признава си тя.
Кристи разказва, че по време на трип изпада в нещо като пътешественически транс и прибирането след това в България, у дома, й въздейства много силно на емоционално ниво – „тъй като се сблъскваш с реалността, с ежедневието, което те подхваща отново. И трябва по някакъв свой си вътрешен начин да превключиш на новата вълна, което е много трудно – месеци наред след това ме държи пътешествието, живея си, в главата, в Мексико и Перу“, окровена е Кристи.
Не се притеснявайте за безопасността си
Кристи Мартинова държи да успокои нашите читатели: не трябва да имате никакви притеснения дали е достатъчно безопасно за сам пътуващ човек. Тези две страни са изключително популярни туристически дестинации, а и самите народи, които живеят по тези земи, са много скромни, добронамерени, приятелски настроени хора, готови винаги да ти помогнат.
Като чуеш Мексико, си представяш престъпност, а като чуеш Перу – непоносими за европееца надморски височини, разреден въздух, невъзможност да се диша… Донякъде е истина, донякъде – не. Според Кристи това са леко разтеглени във времето локуми. Явно за всеки е различно. „Всички мои приятели и познати, които са пътували преди мен на тези места, действително се върнаха с разкази за проблеми – най-вече здравословни, за това как още с качването в Куско, на 3200 метра надморска височина, на петия час се разболяват и това трае 3-4 дни, било на легло или като доста сериозен дискомфорт, докато си на крак цял ден, но при мен нищо подобно не се случи. И вероятно причината е, че благодарение на цялата подготовка знаех какви хапчета да си набавя от чужбина, тъй като в България ги няма, и да започна да ги пия 7 дни преди да стъпя там – така че да се чувствам комфортно и да разполагам с времето си изцяло“, обяснява ни тя. Затова следващият съвет е:
Питайте за необходими лекарства
Хапчетата са на растителна основа, органични – пиеш чист екстракт от фотосинтезиращи растения. Това увеличава броя на червените кръвни телца в тялото, а покрай тях и количеството на абсорбиране на кислород. Помага да дишаш по-леко, да се чувстваш енергичен и да не се разболяваш. „Но и българите би трябвало да сме свикнали с височините – все пак неведнъж се качваме на Мусала и никога не сме усещали кой знае каква грандиозна разлика. Затова според мен разликата не е толкова в надморската височина, а в климата“, споделя Кристи.
В Мексико и Перу ще се насладите на чист въздух и на изключително спокойствие. „Вият се посоки от времето на инките, от малки селца към върховете нагоре, утъпкани трекинг пътеки – божествени за всеки пътешественик, с изключителни, спиращи дъха гледки. Андите са най-мащабните, най-красивите и най-могъщите от всички планински вериги, които съм виждала“, разказва тя.
Опитайте местната кухня
„По-набити и по-пухкави са местните индианци, което идва от всекидневната им храна – много е въглехидратна, хранят се предимно с ориз, картофи и царевица, споделя наблюденията си нашата пътешественичка. Дори не се готвят домашни манджички със сосове там, всичко е много сухо. Във всеки ресторант сервират чист варен картоф, чиста купичка ориз…
Салатите не са приоритет, не ядат свежа храна, въпреки че разполагат с всички зеленчуци, които ние познаваме, плюс такива, които виреят само там. Но просто не ги включват в менюто си. Много опростени и сухи храни ядат.“
А ето и какво да очаквате по отношение на хигиената: „Тъй като са милиони, виждаш ги – бедни, одърпани, не много поддържани, тъй като не разполагат със средства, предимно се занимават с обработване на земята. Трудоваци са, с ръцете си се грижат за прехраната си, отглеждат животни – лами, алпаки, прасета, телета. Нашето, европейско разбиране за чистоплътност или поддържане на лична хигиена е изключително различно“, подготвя ни Кристи Мартинова.
Индианците в Андите и до ден-днешен правят местни слабоалкохолни напитки, чиято ферментация идва от човешката слюнка и ензимите в нея. Не е като да не сме гледали достатъчно научнопопулярни филми, които са го показвали милиони пъти. „Това също е част от едно пътешествие – странните храни. Не може да не живееш като местен и да не се храниш като местен. Това е смисълът на всяко пътешествие – храната е част от културата, която си отишъл да опознаеш. Ако искаш да си ядеш пържолата и картофките, по-добре не излизай от Европа“, разяснява ни възгледите си храбрата Кристи.
В Мексико на мода са всички чили храни, нямат храна, която да не е лютива. „За мен най-интересни са такосите и едни специфични, варени на зърна царевици, които ти се сипват в кесийка и се поръсват със сирене, кашкавал, майонеза. Получава се интересна структура, като манджичка, много лютива, пиперлива, но изключително вкусна.
Разбира се, трябва да опитате текилата, има какви ли не видове и цветове“, съветва Кристи Мартинова.
А най-известните традиционни ястия в Перу са антикучос и севиче, можеш да ги опиташ както на улична сергия, така и в ресторант. Антикучос е нанизани на шиш големи парчета телешко месо, пилешко месо или телешки сърца, с един голям варен картоф накрая. Изключително вкусно и струва буквално стотинки, ако си ги поръчаш на улицата. А севиче е морско ястие – скариди, миди, риба, с ориз и картофи.
Питието писко сур е тяхно автентично, прилича на нашата ракийка, прави се от грозде и сок от лайм, много хубави коктейли стават. И разбира се прословутата чича, тяхната перуанска бира, направена от червена царевица (чича морада), която ферментира, след като местните жени дъвчат и плюят царевични зърна (това е класическата технология, а в наши дни просто я варят и я оставят на слънце). „Изключително мека и приятна на вкус е, леко сладникава“, гарантира Кристи, от опит.
И най-колоритното, това е гвинейското парфе – морско свинче, храната на бедните хора. В Андите морското свинче е опитомено и отглеждано като домашно животно още от 15-ти век, има големи ферми там. Тази типична за Перу храна може да се намери във всеки ресторант, поднасят го нарязано или цяло, туристите си ги поръчват не толкова за да ги изядат, колкото заради снимките.
„Месо от лама и от алпака трябва също да пробвате там, и известното им пиле на грил, по което перуанецът припада“, смее се Кристи.
Живейте като местните
„Туристическите места не ги обсъждаме – те са пригодени, за да ни е комфортно. Всичко беше на шест, макар че пак простичко и обикновено. Но за мен, когато си отишъл в бедна страна, няма никакъв смисъл да спиш в луксозен хотел – по-добре да попиеш местния колорит“, казва Кристи и допълва, че предпочита да е сред обикновените хора, да се храни в типичните местни ресторанти, където вечер има само местни семейства. „Влизам и съм единственият бял турист, който си поръчва меню, смее се тя. Само и само за да усетя с цялата си душа местната култура!“
Добре проучете всеки град, който искате да посетите
Вече не е трудно – информацията е в интернет, с много четене от блогове на туристи от цял свят подготовката е повече от възможна. За да може да го преживееш предварително и да си наясно какво те чака.
„Действително Мексико Сити например се счита за един то трите най-опасни градове в света – поне няколко пъти годишно бели туристи биват отвличани заради откуп. Този бизнес са измислили местните, за да се препитават. Но е Божа работа – колкото и да си подготвен, не знаеш какво може да ти се случи. Всеки върви със своя късмет напред. Аз 4-5 дни бях абсолютно сама в Мексико Сити, по цял ден обикалях града с тяхното метро, което е супер колоритно и никога няма да го забравя. Действително, гледаха ме с интерес, защото непрекъснато бях на места, където нямаше други туристи. Екзотична им бях, вероятно, но не усетих никога някакви лоши намерения спрямо мен, разказва тя. И дава пример: „Бях се качила в метрото в пиковия час 18 – едва се затварят вратите на влакчетата, вътре хората са наредени като сардели, няма въздух и можеш да припаднеш всеки момент. Преживях около 45 минути, в които бях наблъскана до всички мексиканци, увити в дебелите си кожени подплатени якета, закопчани до ушите, в техния уж зимен сезон – 23-24 градуса, но за тях е студено, тъй като са свикнали на 40 градуса жега… направо, като ги гледах, ми ставаше лошо. И сякаш отгоре някой ми спусна едно мексиканско момче, което не говореше английски. Видя ме, че започвам да се клатушкам и ми става зле, застана до мен, подхвана ме с едната ръка през кръста, за да имам стабилност, изведе ме на моята спирка, помоли всички да отстъпят, направи кордон, дори ме изпрати до хотела и там ме остави. Изключително щастлива съм, че по време на моите пътешествия винаги някой отгоре ми праща такива хора!“, вълнува се Кристи Мартинова.
Конкретно за Мексико Сити тя казва, че е огромен град, прилича на Мадрид с архитектурата си, с просторните булеварди, с катедралите, дворците – хем е много спокойно за разхождане, хем не трябва да предизвикваш излишно внимание със скъпи дрехи или бижута. Обличайте се простичко и не вейте много-много туристическите карти, съветва нашата приятелка. „Аз никога не ходя с карти – за 5 месеца запаметявам всички трасета. Затова не предизвиквам никакви погледи, приличам на местна. Вадя си фотоапарата едва когато стигна до туристическа зона, където има и други туристи. Това е – нищо лошо няма в този град. Ако питате местен, ще ви каже, че Мексико Сити по нищо не се различава от други космополитни градове като Лондон, Ню Йорк – и там може да ви се случи всичко, ако се забиете в неподходящи места“, сигурна е Кристи.
Багажът
„Искаме, не искаме, сме принудени да тръгнем с лимит от 23 килограма. Въпросът е, че за два месеца, и то когато е зимен сезон и куфарът ти е пълен с ботуши, якета и пуловери, бях с малко отгоре. Минах благополучно, но след кацането, като започнеш да пазаруваш сувенири от всяко място, няма как – трябва да си подготвен поне с още един или два куфара. А И Мексико, и Перу са изключително благодатни за ръчно изработени сувенири с много високо качество. Впечатлена съм от местните пазари навсякъде в Перу – просто ставаш разноглед. Евтини и много хубави стоки! Така че: по-малко на отиване и да знаете, че ще се върнете с троен багаж!“, споделя опит пътешественичката.
В Мексико Сити, пролетно време, е 24 градуса, в Канкун и целия Юкатан – 35 градуса жега, докато в Перу градусите се менят драстично: през деня е слънчево през юли и август, около 25 градуса, тогава там е високият сух сезон, небето е синьо, и разбира се – най-скъпо е 🙂
За Мачу Пикчу в пълния му блясък – от юни до август
„В този период може да видите Мачу Пикчу в пълния му блясък благодарение на ясното и топло време. Ако решите да спестите и да хванете по-евтините цени от януари до март, когато са дъждовете в Перу, може и да не го видите, защото облачността е ниска“, предупреждава Кристи.
Какво да си вземете задължително
В Мексико и Перу има всичко – това е истината. „Даже си мислех, че съм могла да тръгна буквално с празен куфар. Там можеш да си купиш и лекарства, и дрехи, всичко. Гладен няма как да останеш, близка до българския вкус им е кухнята, като всичко е на много ниска цена“, категорична е тя.
Трябва ли ви испански?
Английският е достатъчен за туристическите места, но като прекараш известно време, научаваш основните фрази на испански, така че да се разбираш с местните. „Върнах се с много стабилно основно познание по испански и след два месеца сигурно щях да го говоря, ако можех да остана там“, усмихва се Кристи.
Какви са хората в Перу и Мексико?
„За мен двете нации са много различни, въпреки че са добронамерени и приятелски настроени. Но едните са много по-изостанали от другите, независимо че са завладени по едно и също време от испанците. Просто горе, в Мексико, испанецът е оставил много, а долу, в Перу – нищо“, споделя наблюденията си Кристи.
„Това, което ме озадачи най-много (тъй като сме изучавали още в учебниците великата цивилизация на инките, най-голямата империя на южния континент, толкова напредничава, богата) – като отидеш там, като пропътуваш целия този път и всеки ден си заобиколен само с тези обикновени хора, виждаш колко са свити, изостанали от големия свят, от 21 век, колко силна дезинформация има какво се случва на другите континенти. Те живеят само със собственото си ежедневие, със собствените си проблеми – и са много щастливи така. Чисто културно, битово, хигиенно – не обръщат внимание. Интровертни хора са. Не са типичните латиноси – със страст, темперамент, каквито са колумбийците и венецеулците. Перуанецът е много тих, скромен, раболепен понякога. На мен лично не ми прилягат такива хора, тъй като са много трудни за общуване. Не се заприказват с теб – само тези, които са в туристическия бизнес са общителни. Обикновеният човек се отдръпва, усмихва се мило, затваря се в себе си… и дотам.
Мексиканецът е по-нахакан, намахан, по-бизнес ориентиран – може би заради американското влияние. Много по-близки като култура са до нас“, убедена е тя.
Вземете си фотоапарат
На този трип Кристи пътувала дори с два, както и с един селфи стик, който си купила специално за това пътуване. „Около 40 GB памет имах, които превъртах 4 пъти – разтоварвам ги на лаптопа. Задължително си нося и лаптоп – не може да тръгнеш на такова пътешествие без него. Лаптопът ми помага не само за сваляне на снимки, но и за постоянен контакт с всяко следващо място, където ми предстои да пристигна. Оставям го в хотела, заключвам го в багажа в стаята“, доверява ни тя.
Вярвайте на интуицията си
Кристи Мартинова преценява по интуиция хората, с които да общува и на които да се довери. И с усмивка уточнява, че интуицията й не идва от зодията й – Козирог.
За вълнуващите приключения на нашата пътешественичка в Мексико и Перу прочетете в следващите статии ТУК и ТУК.
Снимки КРИСТИ МАРТИНОВА
