Перу – от Лима до Мачу Пикчу
Разказва Кристи Мартинова – пътешественик по душа и PR на музикални звезди и хитови заведения по професия
Кристи Мартинова е PR на музикални звезди и хитови заведения през последните 17 години. Ако „пътешественик“ е титла, можем да й я присъдим без колебание. Посетила е 5 от 7-те континента и всевъзможни далечни екзотични дестинации, сред които Индокитай, Тайланд, Камбоджа, Малайзия, Хонконг, Япония, САЩ, Мароко, Египет, Бразилия, Аржентина… и през 2015 г. – Мексико и Перу.
И ако си кажете „какво пък толкова, виждали сме оферти за стотици подобни организирани екскурзии“, то тук трябва да уточним, че Кристи пътува сама – и сама организира от А до Я всеки свой дълъг трип.
За 7 години мечтано, 5 месеца подготвяно и продължило 2 месеца пътешествие в Мексико и Перу ни разказа Кристи Мартинова.
Съветите й как да се подготвите за подобен трип четете ТУК
Разказа на Кристи за пътешествието в Мексико четете ТУК
Пристигане в Перу и столицата Лима
След няколко прекарани седмици по стъпките на маи и ацтеки в Мексико, следващата изчезнала цивилизация, с която исках да се запозная, бяха инките. Отне ми ден и половина път от Канкун до Мексико Сити, оттам до Бразилия и последно от Бразилия до Лима, столицата на Перу, за да започне следващото ми приключение. 35 часа полети, за да кацна най-накрая в Перу.
На гости на приятелка от Facebook
Пътешествието ми започна от столицата Лима, където бях отседнала в къщата на моя приятелка, местна перуанка. Познавах я от четири години единствено и само през Facebook. Опознахме се добре за това време и когато тя научи, че ще идвам в Перу, ме покани на гости. Имах късмета да видя истинските лица на Лима, защото те са няколко и обикновеният турист не вижда по-лошите, прекарвайки времето си в туристическата част, където всичко е уредено. Но извън този туристически периметър, който е около 5 км., мога да кажа, че Лима е един от най-лошите и враждебни градове, в които съм била. Пълно е с крадци, обирджии на всеки 2 метра. Абсолютно реални. Моята приятелка живее извън широкия център, в квартала Чурио, те са семейство над средната класа с красива къща, и за да се опазят от ежедневните нашествия на крадци, къщата им е с 3-метров дувар, който завършва с електрическа мрежа, по която тече ток. По време на моя престой
нейната сестра беше ограбена на улицата до голо – бижута, часовници, чанта, дрехи, обувки… всичко
Това наложи смяната на ключалките на цялата къща.
Лима е обградена от няколко хълма, които са осеяни с гета. Цари хаос и мръсотия. Това е другото лице на Лима, което туристите не виждат.
Мира Флорес е туристически квартал в Лима с красиви сгради и високи наеми, но това е една много малка част от столицата. Всичко останало е потрес.
Лима не успя да ме докосне. Единият от дните си казах: „Аз тук не искам никога повече да се връщам“.
Разгледах всички забележителности на Лима, дори се качих на делтапланер, за да видя всичко от високо.
На петия ден, в 3 часа през нощта, моята приятелка извика личния си таксиметров шофьор, който е проверен, за да ме закара до летището. През цялото време бях изтръпнала. Бях чула много истории за това как обират хората в такситата им. По улиците нямаше жив човек. През зимата от Тихия океан навлизат голяма влажност и мъгла, които покриват целия град и 4-5 месеца в годината, по време на този сезон, са в пълен мрак и сивота – няма слънце, няма един слънчев ден.
Най-хубавият ми момент беше при излитането на самолета ми от Лима и само след 15 минути се бяхме изкачили над облаците, а горе грееше едно красиво слънце 🙂 и аз наистина се почувствах жива.
Куско – едно от най-красивите градчета в Перу
Куско остана в сърцето ми. Бих го оприличила на нашата Копривщица или на старите родопски села, с калдъръмените улици, живописната архитектура, къщичките по всички хълмове. Това е един божествен град и неслучайно е в списъка на историческите обекти в света към ЮНЕСКО. Датиран е още от времето на инките. Официалното му име на езика на инките, наречен кечуа, е Коско, което впоследствие е трансформирано в Куско. Разположен е в долината на реката Урубамба, която тръгва от градчето и стига чак до Мачу Пикчу.
Център на вселената
Легендата гласи, че първият крал на инките Манко Капак, който според преданията е излязъл от водите на река Титикака, предприема пътуване в търсене на свещената земя, където да се установи новата империя. Той тръгва от Пуно, град на брега на Титикака, до Куско, където се установява и създава империята на инките със столица тогавашно Коско, което означава Център на вселената. Самите инки са се считали за център на вселената и са вярвали, че от тях тръгва всичко. Само за няколко години инките разширяват своята империя на север до Еквадор, на юг до Чили. Това е била най-голямата империя в Южна Америка.
Камъните се напасват до милиметър
Куско е много красив, уютен и спокоен град. На всяка калдъръмена уличка има запазени камъни или алеи от създаването на империята на инките – 13-14 век. Инките са сред най-успешните цивилизации, техните достижения са в сферата на каменоделството и земеделието. Каменните блокове са издялани до милиметър, така че да си паснат идеално един с друг. Най-известният камък се намира на уличката Хатум Румияк, той е с 12 ъгъла. Всички къщи, всички улици в Куско са градени върху останалите на около 3 метра над земята автентични камъни от времето на инките. Испанците са надстроявали над тях модерните колониални къщи.
Камъкът с 12 ъгъла е един от най-популярните. До него винаги стои известен уличен артист, наречен инкамен, който е облечен в типичната носия на вожд инка. Туристите не пропускат да се снимат с него. Този камък е един от примерите за гениалността на инките по отношение на строителството, друг пример са терасовидните земеделски площадки.
ВСЯКА ТЕРАСА – С РАЗЛИЧНИ КЛИМАТИЧНИ УСЛОВИЯ
Инките са успели да превърна планинския терен в място, което да им служи. Тъй като нямали полета с обработваема земя, са си направили терасовидни площадки, разположени на 3 метра една над друга. Всяка площадка засявали с различна култура – царевица, картофи, домати, и т. н., като разликата в надморската височина осигурявала на съответната земеделска култура нужните й условия за развитие. Инките са имали отлични познания по климатология – различните тераси са създавали различни климатични условия за растенията.
ТРЯБВА ДА КАТЕРИШ
Една от големите забележителности на Куско, която се намира на около 30 минути пеша нагоре по хълмовете, е крепостта Саксайуаман (Saksaywaman). Цялото градче е построено на височина и където и да искаш да отидеш, трябва да се катериш по стръмните им улички. Тази крепост въплъщава гения на инките. Триетажната крепост, изградена от каменни блокове, вградени един в друг, е много добре запазена от древността до днес. Когато се качиш на хълма, на който се намира крепостта, пред теб се простира невероятна панорамна гледка на цяло Куско. Нещо велико е!
БЕЛИЯТ ХРИСТОС ПАЗИ ПЕРУАНСКИТЕ ГРАДЧЕТА
На няколко метра от крепостта се намира статуята Кристо Бланко (Белият Христос). Тя стои на върха като символ на град Куско. Белия Христос го има в много от градовете в Перу. Перуанците обичат да поставят статуи на Христос на най-високия хълм – вярват, че така той ги пази, бди над тях. Туристите масово, като го видят, го асоциират с Рио де Жанейро, а в Перу го има почти във всяко второ градче.
ВСЕКИ РЕГИОН СИ ИМА ТРАДИЦИОННИ ДРЕХИ И МЕСТНИТЕ СА ОБЛЕЧЕНИ В ТЯХ
Местните жени са облечени в традиционните за Куско носии, те са обичайните им ежедневни дрехи. В цяло Перу хората носят дрехите на своя регион, отличителна черта са шапките им, с различни форми и шарки.
В Куско се намира и останалият от империята на инките археологически комплекс Храмът на Слънцето, наречен Кориканча, където те са провеждали своите ритуали. На техния език кечуа “инки” означава Слънце. То е висшият бог на инките и затова всяка година на 24 юни в Куско се провежда най-големият фестивал, наречен “Инки райни”, който събира туристи от цял свят. В продължение на няколко дни има шествия, песни и танци по улиците и на площада, показват се костюми от различни региони, храни и напитки. Нещо невероятно! Аз за съжаление се разминах с един месец с фестивала.
5000 сорта картофи и 400 сорта царевица
В Куско опитах и много от перуанската кухня. Поръчах си на техния голям пазар за плодове, зеленчуци и сувенири, един кочан варена царевица от сорта Гиганте. Само едно зърно от нея се равнява на 5 зърна от българската варена царевица. Перу се слави с 5000 сорта картофи и 400 сорта царевица. Пак там опитах антикучос – шишчета с телешки сърца, които завършат с картоф отгоре, които се приготвяха на скара на улицата.
Посетих и пазара “Сан Педро”, там има абсолютно всичко, което умът ти може да измисли – от храна до подаръци. Жени продават в чувалчета хляб, сирене, кашкавал… най-различни неща, които правят в домовете си.
Фолклорните традиции
Една от вечерите отидох да гледам едночасово шоу с песни и танци от региона на Куско в Центъра за фолклорно изкуство. Всеки, който посети Куско като турист, трябва да си закупи един туристически билет, който може да бъде десетдневен или двудневен. В него са включени всички входни такси на тези места. Към билета, като бонус, е включена културната програма, която аз видях. Където и да съм по света, аз винаги посещавам такова шоу, за да се запозная с костюмите, музиката и танците на народа. В музея към Центъра по изкуства имаше показани костюми от различните региони на Перу – от Амазония, през пустинната част, до Куско.
Снимах се и с малки агънца, които имаха малки плетени шапчици, направени от местните баби. Перуанците са много добри в ръчните изделия. Изолацията от света, която са имали през годините и основните задължения, които са били насочени към отглеждането на семейството, на различни земеделски култури и животни, е подтикнало перуанците към плетене и правене на грънци, върху които рисуват различни изображения. И действително това е развито у тях, още от преди 6000 г. и още тогава бродериите и шевиците им са на ниво от 21 век.
Бирата Кускеня е разкошна
В Куско опитах Inca Kola, която се произвежда от дъщерна на Coca-Cola компания, която обаче се разпространява само в района на Латинска Америка и по-конкретно в Перу. Има вкус на дъвка.
Но на мен не ми хареса, не успя да ми утоли жаждата. Мога да препоръчам разкошните бири, с които се слави регионът на Куско и това е най-известната бира в цяло Перу – казва се Кускеня. Има пет вида Кускеня – червена, тъмна, жива, класическа и светла. Кускенята е разкошна – много гъста и много вкусна.
Преживяванията ми в Куско бяха страхотни и определено е град, в който бих се върнала.
Писък и Олайтантамбо – руини, храмове и местни занаяти
Писък се намира на 1 час от Куско и може да се стигне до него с автобус. Тук могат да се видят терасовидните обработваеми площи, които са измислени от инките. Между терасите, по специални улеи, тече вода от планинските реки и достига до къщите.
И Писък, и Олайтантамбо са известни със своите руини и храмове. В Писък са най-красивите, намират се на най-голяма височина. До тях се стига с такси или пеш за около 3 часа. Когато се качиш горе, пред очите ти се появява гледка на целите Анди.
Писък
Олайтантамбо
Никаква химия при боядисването
Присъствах на презентация на местни жени, които показаха как оцветяват и подготвят преждите си за плетене, бяха облечени в традиционни носии, с шапки. Всичко е абсолютно натурално, не използват някакви химични вещества. Багрилата са растения и минерали, получават се наситени цветове, които си личат още при сушенето на преждата.
Свещени бикове по покривите
Перуанците се занимават също така с грънчарство. Често можете да видите фигурки на свещените бикове, които са изрисувани в пъстри цветове. Те се поставят на покривите на къщите за късмет и здраве – да пазят домовете от зли духове. Биковете винаги вървят по двойки. Те са от региона на Пукара и затова се наричат Пукара булс.
Целият регион на Свещената долина е запазил своята автентичност. Там хората живеят, както са живели преди 500 години. Нищо не е мръднало по никакъв начин – спокойно е, чисто, спретнато. Има голям контраст между градовете и селата в Перу по отношение на чистотата.
Градчетата Марас и Морей – солни мини и земеделски тераси
В тези градчета солните мини и терасовидните земеделски площи са добре запазени, всичко се поддържа в автентичния му вид от преди няколко века – терасите са на 3-4 метра една от друга и всяка е под различен ъгъл.
Солните мини са сравнително нови, те са 3000 на брой – това са 3000 клетки, като всяка клетка е притежание на местно семейство. Докато се разхождах, местните баби товареха чувалите със сол, която ползват в домакинствата си, складират или продават. През мините тече солена и топла подпочвена вода, преди милиони години това място е било на нивото на океана, направени са каптажи и солта се суши на слънце.
Шамани с уебсайтове
Твърди се, че Долината на инките от региона на Куско и Андите е магично място. Там се извършват много спиритични сеанси, туристите могат да се запишат и да участват. Правят ги местни шамани пето поколение, които дори имат уебсайтове, където можеш да се свържеш с тях, за да те качат на някое спокойно високо място и да проведат цял ритуал пред тебе.
Мачу Пикчу – най-скъпата забележителност
След като разгледах за няколко дни цялата Свещена долина на инките, където са руините на Писък, Олайтантамбо – дворците и крепостите на един от големите крале на инките през 13-14 век, реших да се кача на влакчето Perurail и да пътешествам 4 часа покрай река Урубамба, за да стигна до Агуас Калиентес (малко сеце в подножието на Мачу Пикчу), и от него да се изкача до мечтания Мачу Пикчу. Цената на билета за влака беше 150 долара. Нощувка можете да си намерите за около 20-30 долара. Автобус до Мачу Пикчу в двете посоки е още 24 долара. Това прави тази моя мечта от изживените до момента най-скъпата, но пък си струва – неслучайно се счита за едно от Седемте чудеса на света.
На 104-тата годишнина от откриването му
Още при подготовката си за пътуването намерих датата, на която е открит Мачу Пикчу от Хари Бингам – 24 юли, и умишлено така построих програмата си, че точно на тази дата да стъпя на това магично за мен място, точно на 104-тата годишнина от откриването му.
Нямаше големи тържества, тъй като преди 4 години, по случай 100 години от откриването, е имало големи чествания. За 104-тата годишнина нямаше нищо грандиозно.
Чакане на опашки
При влизането в комплекса започва чакането на опашки. Първо за автобуса, който се взима до горе, тъй като разстоянието е голямо. Пътува се около 30 минути. Като слезеш от автобуса, отново се нареждаш на опашка, за да ти сложат печат на билетчето и да те пуснат вътре.
Ами че той е много малък!
Първото впечатление, което имах, влизайки в комплекса, беше: „Ами че той е много малък!“ Представите, които си създаваме от картичките, идват от панорамността на снимане от близките върхове на планината Мачу Пикчу. Самото селище там, с къщичките им и етажираните земеделски площи, аз успях да го разгледам цялото за 3 часа и половина. През това време направих стотици снимки.
Намерих си моите камъни
След това се качих нагоре, за да намеря най-яката гледна точка за снимане и се чудех на хората, които се редят на опашка, за да се снимат на два камъка. Това са много известни два камъка, защото от тях е тази легендарна и разпространена снимка, която всеки си прави на фона на Мачу Пикчу. За да седнеш на тази два камъка, се редиш на опашка поне 20 минути. Аз, разбира се, си намерих моите камъни, на още по-високо ниво, с още по-красива гледка – там седнах, съзерцавах и попивах енергията на вековното място.
Видях и изгрева, и залеза
Грабна ме дълбочината – долу виждах река Урубамба. Надморската височина на Мачу Пикчу е поне с 1000 метра по-ниска от тази на Куско и тук целогодишно температурите са около 20-24 градуса. Само трябва да се преценят добре сухият и дъждовният сезон, защото през дъждовния съществува опасността да не видиш това, за което си тръгнал. Сутрин хората стават много рано. Първите изкачвания към върха започват в 5 часа, за да можеш да видиш изгрева над Мачу Пикчу. И стоиш до последно, за да видиш залеза там. Направих и двете 🙂
На Уайна Пикчу – след като се подпишеш, че отиваш на своя отговорност
Единият ден отидох до прословутия хълм, който сме свикнали да виждаме на картичките от Мачу Пикчу. Той се нарича Уайна Пикчу и за него има отделен вход и отделно билетче. Пътят нагоре минава по малките тесни стъпала, които инките са изсекли в скалите.
Поради теснотата на пътя дневно до Уайна Пикчу се качват само по две групи от 200 човека. Трябва предварително да си си запазил билет, за да имаш възможността да се качиш горе. Билетите се разграбват като топъл хляб. Едната група е в 8 сутринта, а втората – в 10 сутринта. На влизане се разписваш в книга, че си запознат с опасностите (няма ограничителни въжета, пропастта е буквално под краката ти) и всичко е на твой риск. На връщане пак се разписваш – за да има знак, че си оцелял 🙂 Заслужава си да се направи този маршрут, но трябва да си супер внимателен. От време на време се появяват въжета, които са спуснати от някоя скала, но не навсякъде. За да стигнеш до върха, лазиш на 4 крака през едни каменни тунели на инките, които са толкова тесни, че по-дебеличките хора не могат да се промушат през тях.
На върха Уайна Пикчу има храмове и запазени крепостни стени, те са били част от целия град. Има наблюдателници, от които се вижда много добре във всички посоки, все пак това е била защитна крепост. Затова са толкова сложни и пътеките, за да не може всеки да ги премине.
Определено Мачу Пикчу си заслужава стойността, която има. Лесен е за обиколка, има много красиви пейзажи, които са вдъхновяващи.
От всяко място в света аз си колекционирам пръст и камъчета. От най-високото място, където се качих, си изкопах малко пръст, в едно пликче за спомен, и камъчета от автентичния Мачу Пикчу – като ми домъчнее за него, да си го отворя и да си го пипна.
Магия е!
Има много спорни теории за това какво точно е било предназначението на този град, доколко е бил за ползване от върховната власт и от инка императора. Не могат все още да кажат с точност за какво и за кого е бил изграден този град. Дори има спекулации, че въобще не е изгубеният град на инките, за който се е говорело и който е тръгнал да търси в джунглата Хари Бингам. И че изгубеният град на инките е някъде по-навътре в перуанската джунгла и стои неоткрит. Не се знае къде е истината, но може само да свалим шапки на този народ, който е успял на толкова труднодостъпно място да създаде такъв град.
Снимки КРИСТИ МАРТИНОВА
