Да спреш Ниагарския водопад?
Стремежът на човечеството да променя историята, да се развива, да напредва технологично и икономически понякога ни сблъсва и влияе на природата и нейните закони. Примери са изобретяването на самолетите, изграждането на мега-структури като пирамидите или дори спирането на Ниагарския водопад. Нечувано! Невиждано! Невъзможно! Дали?
Водопадът се състои от три части – Канадския водопод, по-известен като Horseshoe (Хорсшу – Подковата), Американския водопад Брайдъл Вейл. С течение на годините скалите, които са под буйните води, започват да ерозират. Между 1931 година и 1954 година тази ерозия започва да сигнализира на учени и природозащитници, че ако този процес на се предотврати, Американският водопад може да изчезне. След като тази информация става публично достояние започват редица обществени протести и недоволства, които искат от местните власти да направят всичко възможно, за да запазят природната забележителност. Така армейският корпус на инженерите и властите на САЩ са натоварени със задачата да обезводнят Ниагарския водопад и да го „ремонтират“.
1264 товарни камиона, превозващи 27800 тона пясък, пръст и чакъл запълват шлюза, от където идват притоците на водопада. Изчислено е, че работата по този проект трябва да продължи от 1969 до 1972 година. Усилията са наистина неимоверни, нечувани и за световен рекорд. След повече от 5 години на съвместни усилия се стига до изчислението, че водопадът намалява ежегодно между 45 и 100 фута, а дълбочината варира между 25 и 35 фута.
Най-важният извод, който американците правят след всичките тези година на усилена работа по водопада, е, че всичко има продължителност на живота, дори и подобен природен спектакъл, какъвто е Ниагарският водопад.