The Mission Dance Weekend – неповторимо парти изживяване
През една майска вечер, знаете, от онези приятни, топли пролетни вечери, когато във въздуха се носи аромат на разцъфнали цветя и не ти се прибира вкъщи, седяхме с моя приятел на по чашка на пейката пред къщата, в която живее, слушахме щурците и си бъбрехме. Обсъждахме предстоящото лято и преживяванията, които ни очакваха. Тогава му подхвърлих идеята да отскочим до съседна Румъния за един двудневен фестивал през август – The Mission Dance Weekend.
Цената на билета бе доста добра, а и дестинацията си заслужаваше – курортното селище Наводари, плаж Ханул Пратилор в близост до по-големия град Мамая, който на шега наричахме Маями, съвсем до северната граница на България с румънската държава.
Мамая е най-големият курорт на румънското черноморско крайбрежие
Намира се на север, непосредствено след градската част на Констанца. Почти няма целогодишно пребиваващи жители, населен е предимно през лятото. Дълъг е 8 км и е само 300 м широк, представлявайки ивица земя между Черно море и езерото Сютгьол.
Спонтанното решение да осъществим подобен род парти туризъм взехме и с оглед на това, че и двамата, като типични представители на българския североизток, можехме да изберем като отправна точка град Силистра – моя роден град. Така и стана. Закупили билетите за фестивала, нарамили по една раница, в онази хладната августовска утрин минахме пеша българо-румънската граница и се отправихме в посока Констанца с малък, раздрънкан бус. Тук е моментът да отбележа, че
не си бяхме резервирали нито хотел, нито квартира, нито пък носехме палатки
Разчитахме, че ще дремнем на плажа между двете фестивални вечери. Приключенският дух ни беше обладал напълно и бодро очаквахме голямото парти, като най-хубавото беше, че наистина не знаехме какво ни предстои. Никога досега не бяхме правили подобно нещо. Това преживяване се очертаваше да бъде бойното ни кръщение.
Около обяд пристигнахме в Констанца. Градът е разположен в Дунавската равнина, строен е по времето на гръцката колонизация на Черноморското крайбрежие от колонисти от Милет през 7-5 век пр.н.е. Размерите на днешна Констанца са съпоставими с тези на Бургас. По население също се доближават.
Седнахме на по кафе и след кратка почивка се отправихме към Мамая с автобус. Като най-голям курортен град на Румъния,
очаквахме шикозни хотели, заведения, туристически атракции и прочие, които сме свикнали да виждаме по българското Черноморие
За наша изненада, селището бе със сгради от социалистическо време, вероятно реновирани, но семпли на вид и далеч от пищните комплекси по нашите географски ширини. Плажът обаче е хубав – със ситен пясък и широка плажна ивица, не твърде пренаселен.
Разстоянието между Мамая и Наводари е около 2 километра и ние решихме да го вземем пеша – маршрут, който ни се наложи да изминем още няколко пъти по време на престоя си в северната ни съседка в търсене на цивилизация.
Пристигнахме в Наводари – градче, наподобяващо българския Крапец, но преди 20 години. Сега беше пълно с млади хора, дошли специално за фестивала. Не мога да отрека, че The Mission предлагаше сериозен line up с имена като Армин Ван Бюрен, Тиесто, Свен Вет, Груув Армада и други, като даваше сериозна заявка за грандиозно шоу.
Бяхме се настроили предварително за силни вечери на румънския плаж, но не предполагахме какви ще са истинските мащаби на сцената и тълпата, която успя да се побере на този, уж малък, плаж.
Специално построени VIP платформи, лазерно светлинно шоу, пиро-ефекти и танцьорки допълваха качественото изживяване. След първата вечер бяхме като пребити.
Сутринта поспахме на плажа, окъпахме се в морето
разходихме се, хапнахме, пийнахме, както си му е редът, и в очакване на втората вечер от фестивала се отправихме отново към плажа на Наводари. Помня, че крещях в несвяст името на Тиесто и след безспирни танци цяла нощ посрещнах изгрева под суровия саунд на Свен Вет, който ни довърши.
Няма да скрия, че бяхме разбити и едвам се довлачихме до плажната ивица, където намерихме спасение на едни шезлонги. Заспахме моментално.
Такова ударно преживяване не ми се беше случвало дотогава, а ни чакаше още една парти вечер
Бяхме тръгнали без никаква подготовка и имаше моменти, в които се лутахме и не знаехме къде да отидем, бяхме буквално бездомни, а и както споменах по-горе, наложи ни се да бием път между Наводари и Мамая в търсене на забележителности и по-качествени заведения.
Фестивалният уикенд приключи заедно с нашите сили и бавно се отправихме към българската граница. Въпреки голямата умора – физическа и емоционална – успяхме да хванем разпадащата се маршрутка в посока Констанца, която друсаше толкова много, че дори клепачите ми да се затваряха в блажена дрямка над безкрайните аграрни полета, ми беше трудно да заспя. В ранния следобед си бях вкъщи и се трупясах на мекото легло със спомена за неповторимо парти изживяване, което бих препоръчал на всеки авантюрист.
The Mission was possible.
