Румъния

The Mission Dance Weekend – неповторимо парти изживяване

От

на

През една майска вечер, знаете, от онези приятни, топли пролетни вечери, когато във въздуха се носи аромат на разцъфнали цветя и не ти се прибира вкъщи, седяхме с моя приятел на по чашка на пейката пред къщата, в която живее, слушахме щурците и си бъбрехме. Обсъждахме предстоящото лято и преживяванията, които ни очакваха. Тогава му подхвърлих идеята да отскочим до съседна Румъния за един двудневен фестивал през август – The Mission Dance Weekend.

1935996_1101744579805_2267565_n

Цената на билета бе доста добра, а и дестинацията си заслужаваше – курортното селище Наводари, плаж Ханул Пратилор в близост до по-големия град Мамая, който на шега наричахме Маями, съвсем до северната граница на България с румънската държава.

Мамая е най-големият курорт на румънското черноморско крайбрежие

Намира се на север, непосредствено след градската част на Констанца. Почти няма целогодишно пребиваващи жители, населен е предимно през лятото. Дълъг е 8 км и е само 300 м широк, представлявайки ивица земя между Черно море и езерото Сютгьол.

1935996_1101739619681_7994658_n

Спонтанното решение да осъществим подобен род парти туризъм взехме и с оглед на това, че и двамата, като типични представители на българския североизток, можехме да изберем като отправна точка град Силистра – моя роден град. Така и стана. Закупили билетите за фестивала, нарамили по една раница, в онази хладната августовска утрин минахме пеша българо-румънската граница и се отправихме в посока Констанца с малък, раздрънкан бус. Тук е моментът да отбележа, че

не си бяхме резервирали нито хотел, нито квартира, нито пък носехме палатки

Разчитахме, че ще дремнем на плажа между двете фестивални вечери. Приключенският дух ни беше обладал напълно и бодро очаквахме голямото парти, като най-хубавото беше, че наистина не знаехме какво ни предстои. Никога досега не бяхме правили подобно нещо. Това преживяване се очертаваше да бъде бойното ни кръщение.

Около обяд пристигнахме в Констанца. Градът е разположен в Дунавската равнина, строен е по времето на гръцката колонизация на Черноморското крайбрежие от колонисти от Милет през 7-5 век пр.н.е. Размерите на днешна Констанца са съпоставими с тези на Бургас. По население също се доближават.

49808537

Седнахме на по кафе и след кратка почивка се отправихме към Мамая с автобус. Като най-голям курортен град на Румъния,

очаквахме шикозни хотели, заведения, туристически атракции и прочие, които сме свикнали да виждаме по българското Черноморие

За наша изненада, селището бе със сгради от социалистическо време, вероятно реновирани, но семпли на вид и далеч от пищните комплекси по нашите географски ширини. Плажът обаче е хубав – със ситен пясък и широка плажна ивица, не твърде пренаселен.

1935996_1101740619706_2835833_n

Разстоянието между Мамая и Наводари е около 2 километра и ние решихме да го вземем пеша – маршрут, който ни се наложи да изминем още няколко пъти по време на престоя си в северната ни съседка в търсене на цивилизация.

Пристигнахме в Наводари – градче, наподобяващо българския Крапец, но преди 20 години. Сега беше пълно с млади хора, дошли специално за фестивала. Не мога да отрека, че The Mission предлагаше сериозен line up с имена като Армин Ван Бюрен, Тиесто, Свен Вет, Груув Армада и други, като даваше сериозна заявка за грандиозно шоу.

1935996_1101741299723_6029851_n

Бяхме се настроили предварително за силни вечери на румънския плаж, но не предполагахме какви ще са истинските мащаби на сцената и тълпата, която успя да се побере на този, уж малък, плаж.

1935996_1101742339749_3733580_n

Специално построени VIP платформи, лазерно светлинно шоу, пиро-ефекти и танцьорки допълваха качественото изживяване. След първата вечер бяхме като пребити.

Сутринта поспахме на плажа, окъпахме се в морето

разходихме се, хапнахме, пийнахме, както си му е редът, и в очакване на втората вечер от фестивала се отправихме отново към плажа на Наводари. Помня, че крещях в несвяст името на Тиесто и след безспирни танци цяла нощ посрещнах изгрева под суровия саунд на Свен Вет, който ни довърши.

1935996_1101739219671_6862757_n

Няма да скрия, че бяхме разбити и едвам се довлачихме до плажната ивица, където намерихме спасение на едни шезлонги. Заспахме моментално.

Такова ударно преживяване не ми се беше случвало дотогава, а ни чакаше още една парти вечер

Бяхме тръгнали без никаква подготовка и имаше моменти, в които се лутахме и не знаехме къде да отидем, бяхме буквално бездомни, а и както споменах по-горе, наложи ни се да бием път между Наводари и Мамая в търсене на забележителности и по-качествени заведения.

1935996_1101740739709_621854_n

Фестивалният уикенд приключи заедно с нашите сили и бавно се отправихме към българската граница. Въпреки голямата умора – физическа и емоционална – успяхме да хванем разпадащата се маршрутка в посока Констанца, която друсаше толкова много, че дори клепачите ми да се затваряха в блажена дрямка над безкрайните аграрни полета, ми беше трудно да заспя. В ранния следобед си бях вкъщи и се трупясах на мекото легло със спомена за неповторимо парти изживяване, което бих препоръчал на всеки авантюрист.

The Mission was possible.

За Николай Нанчев

Изкушени от вечния порив да търсим и намираме, ние се отправяме на далечно пътешествие към непознати земи, покоряваме непристъпни върхове, хвърляме се в студените, дълбоки води на неизвестното, стъпваме с боси крака по пясъка на девствени плажове, за да изследваме нови и нови светове. Човешкият стремеж към познание ни отвежда на различни места, попиваме от културата на чужди народи, за да разберем по-добре другите и себе си. Така се носим по вълните на живота и пътувайки към своя свят, откриваме истински стойностните неща, заради които си заслужава да се впускаме в нови приключения, които вдигат адреналина, отварят сетивата и пронизват сърцата ни всеки ден, всеки божи ден до края на дните ни. Още от мен четете тук: nikolaynanchev.blogspot.com

Препоръчваме Ви