Амасия - история на два бряга
Още от древността Амасия се гуши в планините над Черно море, отделени от останалата част на Анадола с тясна, красива долина по поречието на река Йешилърмак. Въпреки че е в близост до морето, областта има вътрешен климат и се слави с отглеждането на ябълки. Градът се разпростира по тясната пукнатина, която реката си е проправила. Йешилърмак крие история от над 7500 години, чиито белези пази и до днес.
През античността Амасия е град, укрепен високо в скалите над реката. Заможната провинция е люлка на редица князе, царе, художници, учени, поети и мислители от царете на Понт, през Страбон до поколенията владетели на Османската империя.
В началото на османското владичество Амасия е градът, в който са изпращани всички принцове и бъдещи владетели, за да натрупат опит. Амасия е и родното място на султаните Мурад I и Селим I, чийто принос към развитието на Османската империя е от изключително значение.
Оставените следи от всички епохи и различни периоди, през които е преминал градът, днес са притегателна сила за туристи и любопитковци. През последните години инвестициите са насочени именно в развитието на туризма и все повече и повече чуждестранни посетители са гости на Амасия.
Традиционните отомански къщи, както и други исторически сгради по поречието на Йешилърмак, са реставрирани и днес се ползват като кафенета, ресторанти, хотели. Над минаретата и медресетата се извисяват останките от понтийските гробници, издълбани в многоетажната отвесна скала и грижливо пазени от цитаделата.
Амасия е разположен от двете страни на реката и всеки бряг носи своята история. Останалите от миналото османски къщи и други сгради са накацали на северния бряг на Йешилърмак. А южният бряг се опитва да пресъздаде белезите на новата, модерна Турция и нейния облик след годините на великите империи.
Обстановката в Амасия може да е и драматична. Реално обаче, животът тече точно толкова бавно, колкото натовареният с ябълки влак се промушва през прокопаните в планината тунели.