Във Видин още разказват легендата за несподелената любов на Осман Пазвантоглу
Ако сте във Видин, не пропускайте да наминете и до Стария град (Калето). Там, в Градската градина, се намира джамията на Осман Пазвантоглу.
Строена е в края на 18-ти и началото на 19-ти век (около 1802 г.), заедно с библиотеката, която е запазена до днес. Вероятно е била част от комплекс, който е включвал медресе (училище) и завие (мюсюлманска обител).
Сега джамията е музей с национално значение, може да бъде разгледана.
Интересна е и библиотеката, която за времето си е била най-голямата на Балканите и е съдържала над 2400 тома. Осман Пазвантоглу я е посветил на майка си.
Да разкажем малко за Пазвантоглу, за когото спомени се пазят в народните песни, в официални документи на султана и в исторически свидетелства на съвременници. Образованият бунтар, наследник на богат еничарски род с владения във Видин, решил да се отцепи от империята. Излязъл с ясна политическа „програма“: „Вместо да плащате на султана данъци всяка година, плащайте ги на мен веднъж на седем години, а аз ще съм ваш защитник!“
Раята го припознала, дори започнали преселвания от Влашко и Сърбия при добрия господар. Владенията на Пазвантоглу се разраснали, а през 1797 година Високата порта изпратила срещу него 100-хилядна армия, водена от 14 паши. И тази армия претърпяла неуспех, а Осман останал на престола си и продължил да разраства феода си.
Ще спрем дотук, защото не претендираме за историческа достоверност на разказа ни, пък и целта ни е легендата. Не за бунтовника, а за човека Осман Пазвантоглу. И той си имал болка – невъзможната любов към християнка изпепелявала сърцето му. Затова, като построил джамията, сложил на върха й не полумесец, а пика. Скептиците казват, че това е отличителният знак на войската му. Но романтиците са сигурни, че виждат там обърнато сърце, символ на несподелената любов. Те ревностно пазят легендата, разказват я на децата и внуците си и знаят, че всички сме човеци – със своята сила и своите слабости.
Още за Видин четете ТУК
