Видин... един забравен град
Ще се запитате защо забравен?! Всички сме чували мнения относно развитието на Северозападна България като икономически регион в страната ни. Оттук оттам се стрелкат изрази като „северозападнала“, „бедният край на държавата“ и други подобни.
Да, възможно е, но това не прави района по-малко красив от всички други местенца в страната ни. Хубава ни е България, навсякъде!
За един уикенд във Видин можете да усетите спокойствието, което трайно се е настанило в този град. Никой не бърза заникъде. Градината край Дунав гъмжи от майки с деца, от усмихнати хора, които особено след 4 следобед пъплят да се поразходят на прохлада.
Снимка: Pascal Mages
А Дунав – огромен, впечатляващ, тих и някак респектиращ.
В центъра на града има площад, на който „най-личната“ сграда е тази на Общината. Висока, напомняща за отминалите години на соц времето, когато всичко е било различно.
Снимка: Espino Family
Ще видите фонтани, магазинчета, сгушени дюкяни, чисти алеи и една непретенциозност, която определено впечатлява и оставя усещането за приятно прекарване в този северозападно бижу.
Снимки: Chris Shervey
Няколко са нещата, които могат да ви впечатлят във Видин от гледна точка на забележителности. Разбира се, редно е да започнем с крепостта „Баба Вида“ – единствената изцяло запазена крепост в България от края на Първото българско царство до днес.
Построена е в края на Х век върху античния град Бонония. Някога около замъка е имало вода, сега обаче е останал само каналът, който напомня за някогашните набези по Бабини Видини кули.
Единият край на крепостта граничи с плажа на Дунав. „Градското море на Видин“ го наричат децата. И всички много му се радват, разбира се.
От другата страна на крепостта „Баба Вида“ са останките от Старата синагога.
Някога синагогата е била опожарена, но градоначалниците на Видин са успели да запазят това, което е останало от нея след пожара.
Разходката край брега е повече от приятна. Няколко корабчета-ресторанти дават възможността да се насладите на една утопична вечеря във водите на реката.
Гледката към Дунав мост 2 добавя различен щрих към цялостното впечатление от Видин. Мостът като архитектура не се вписва в пределите на града, но пък носи усещането за нещо ново. И за надежда – че новото ще става все повече и че „забравеният град“ е само поетичен израз, за който след години всички ще си спомнят с прощаваща усмивка.
Снимка: Uwarf
