Фарът на Шабла
По време на лятното слънцестоене около 21 юни, посетихме едни от най-интересните места по северното българско Черноморие. Бяхме в Шабла. Там е единственото официално регистрирано рибарско селище в България, на име Кария. Строежът му започва през 1998 г. по архитектурен проект за едно и двуетажни вилички, кацнали на самия бряг. Селището е с улици, макар и безименни, с мънички цветни дворчета.
Фарът на нос Шабла е най-старият и най-висок у нас – цели 32 метра. Преди няколко години уникалното съоръжение навърши 150 години. Боядисан в червено и бяло, той повече от век и половина указва пътя на мореплавателите в Черно море. Фарът предпазва корабите от сблъсък с подводни рифове, както и от затъване в плитчините между Шабла и Тюленово. Бялата му светлина просветва три пъти на всеки 25 секунди, като при добра видимост се забелязва от разстояние 17 морски мили.
Шабленци с гордост твърдят, че притежават умалено копие на едно от седемте чудеса на древния свят – Александрийския фар. 132 са стъпалата, които водят до халогенния прожектор, който стои на неизменна вахта и осветява пътя на корабите. Гръмоотводът на фара е с позлатен връх. Стените му са дебели 1,20 метра и дори през зимата в помещението не прониква студ. Паленето и гасенето на фара зависи от изгрева и залеза на Слънцето.
В стените на кулата преди повече от 10 години е вградено послание за бъдните поколения. Посланието на пазачите трябва да бъде отворено не по-рано от 2056 г. Посетихме и най-атрактивното заведение “При бай Пешо” прочуло се с хубавата рибена чорба, рекламирана от самия кулинар Ути Бъчваров.
През 2014 година в близост до фара е изграден своеобразен масонски храм на открито. Паркът с масонски символи и елементи е дело на арх. Кристиян Маркулев. Пирамидите, колоните, шахматния под, отвесите – всички тези елементи, които присъстват в храмовете на масоните – са намерили мястото си на най-източната точка на Черноморието. В информационната табела към обекта също са изброени много ключови за масонската лексика термини – „Велик Изток“, „Светлината“, споменава се празникът Еньовден – основният празник на масоните.
Проектът, който на пръв поглед е нещо като градски парк, е изграден по европейска програма за благоустрояване на селището. Авторът не споменава за някаква връзка на масоните с мястото, просто иска да покаже връзката между геометричните елементи, фалическото стърчене на фара и пътеките около него, като твърди, че важен е пътят, не толкова целта. Вдъхновен от правите линии на фара, от пирамидата на върха му, от връзката между космическото и човешкото, той преплита по уникален начин всички тези елементи и символи. Ефектът е поразителен.
