Тасос - близка и привлекателна дестинация за минимален бюджет - 1 част
В следващите редове ще ви разкажа за пътуването ни до остров Тасос, северна Гърция. Избрахме „Зеления остров“ като най-близката привлекателна дестинация, която можем да достигнем с минимален бюджет. Аргументите: хотелите за периода бяха относително евтини, а природата – ПРИРОДА (поне на снимки и по разкази на приятели).
И така… дойде време да организираме пътуването. Избрахме да тръгнем в четвъртък, 19 септември и да се приберем на 22-ри, неделя. Притеснявахме се за времето, защото точно преди да „отлетим“ от София не беше особено горещо, но нямахме и голям избор. Резервирахме места в хотел в селището Skala Potamia на Golden Beach – един от най-големите плажове на острова.
Оставаше да решим само един проблем – да си намерим превоз. Бях продал колата си преди няколко месеца и беше време за нова. Очаквах да стане доста бързо, но процесът се оказа по-труден от очакваното и до последния момент не знаех дали ще успея. За щастие няколко дни преди тръгването случайно намерихме решение – едно синьо Peugeot 307sw.
Ден Първи
Станахме около 4 и 30 часа сутринта с идеята да пристигнем максимално рано в Тасос. Беше доста студено в София – наложи се да сложим допълнително „оборудване“ на босите крака на Ели – понякога outfit-ът страда в името на топлото 🙂 Възникна и втори проблем – тъй като бяхме изпрали седалките, те бяха още влажни – но и за този проблем намерихме решение.
Потеглихме около 5.15, но срещнахме препятствия по пътя – братята катаджии бяха на правилното място, за да маркират изгорелия ми фар. 100% карък – бях ги погледнал 15 минути по-рано и всичко беше наред (а може би и късмет, защото в Гърция щеше да е по-неприятно да ме хванат така). С опознаването на „качествата“ на този модел Пежо разбрах, че спирането/изгарянето на крушки на фарове, стопове и т.н. не е рядкост, а по-скоро традиция.
Разминах се с документацията, свързана с нарушението, спряхме на първата бензиностанция и поправихме фара.
Придвижихме се доста бързо до границата, нямаше трафик в това време от деня, и за има-няма 2 часа бяхме на Кулата/Промахон. Минахме само с бърз поглед на личните карти и съседска усмивка и потеглихме към Кавала. Не минавайте през Банско, въпреки че като километри спестявате разстояние – нервите по завоите не си заслужават, като време маршрутите са еднакви.
Съветът ми към всички шофьори от нашенско, запътили се с обичайния за нас „хъс“ за бързо достигане от точка А до точка Б, е да не забравят, че не са си в татковината. По пътя видях поне 3 камери, от друга страна – полицаите пък липсваха.
Около 9.30 пристигнахме на ферибота на Керамоти – лесно се открива, не правете грешката да пътувате от Кавала с ферибот до острова – разстоянието е по-голямо, което го прави и по-бавен, и по-скъп.
Информация за цените на фериботите можете да откриете ТУК.
Лодчиците са доста големи и не трябва да се плашите, че няма да успеете да намерите мястото си сред дългата редица от автобуси, коли и всяка друга машинария на колела, пъплеща към железния ферибот.
Пътуването беше изключително приятно – качихме се на горната палуба, чайките кръжаха около нас и бяхме вперили поглед в красивите брегове на Зеления остров, гордо „стърчащ“ пред нас. Казвам стърчащ, защото най-високата част на острова – връх Ipsarion се издига на внушителните за толкова малък остров 1204 метра.
Пристигайки в град Thassos нямахме търпение да стигнем до хотела и плажа. Щяхме да разгледаме града в края на почивката ни. Ориентирането беше сравнително лесно и за по-малко от 15 минути вече бяхме наближили Skala Potamia и Ntinas Appartments – хотелчето, което бяхме резервирали.
Избрахме тази локация, защото приятели ни казаха, че Golden Beach е един от най-хубавите плажове на острова и е близо хем до столицата Тасос, хем до другите интересни плажове, забележителности и т.н. Като локация наистина е ок, но самият плаж не е нищо особено в сравнение с невероятните места, които открихме на острова по време на почивката ни.
Излязохме от хотела, направих едно бързо къпане на Golden Beach и веднага се отправихме на юг към следващата дестинация – Paradise Beach. Много красив плаж, до който се слиза по стръмен склон, но не е проблем да го направите и с колата. Плажът е по-широк и отворен и имаше леки вълни. Поради това вълнение и водата не е с характерната за острова видимост от над 15 метра, но пък винаги е забавно да плуваш при такова леко и безопасно вълнение.
Нямах търпение да продължим нататък – към следващия плаж, който щеше да ни предложи зеленият остров – Aylos joanis beach. Не пропускайте този плаж – наистина е уникален – дълбок и спокоен залив с невероятни скали от двете страни – красиви над водата и още по-пленяващи под нея.
До плажа се стига отново по стръмен склон, така че ви препоръчвам да оставите колата си на средата на пътя и да продължите пеша.
Естествено, навсякъде има морски таралежи, така че стъпването по скалите не е препоръчително без плавници или обувки.
Бях наистина доволен от плуването в залива – невероятно място, имаше максимум 10 човека на целия плаж, а около нас – абсолютно никой – само едно спокойствие и природно съвършенство.
Вече беше около 17 часа и бяхме доста уморени – решихме да се прибираме към хотела за бърз душ и преобличане и максимално спешно и експресно да потърсим ХРАНА!
Вечерята беше УНИКАЛНА – ако откриете това заведение с маси буквално във водата на Golden Beach, си поръчайте пикантните им миди с ориз – кулинарен връх на гръцката кухня.
След вкусната вечеря последва кратка среднощна разходка и заспиване буквално с влизането в стаята – първите дни винаги са най-изморителни 🙂
Ден втори
Добро утро! Добро, но не чак толкова – времето беше облачно и духаше напорист вятър от изток. Това естествено по никакъв начин не можеше да ни уплаши и да ни развали плана за деня – посещение до Giola и невероятните плажове Aliki и Marble Beach.
Giola е естествено образувание в скалите, наподобяващо басейн с формата на гигантско око.
Достигането до него се осъществява по стръмен път надолу до близкия плаж, а оттам на жадните туристи предстои и стръмно изкачване (за някои с кола, за повечето – пеша) до малка маслинова горичка със стара къща, разположена между дърветата. Пътят пеша е около 15 минути, може би 20 – зависи от температурата на въздуха и желанието за изкачване и хабене на калории. Жалкото е, че хората не пазим тази природа, а си позволяваме да оставяме нашите жалки промишлени творения на всевъзможни места, сякаш за да покажем колко сме нищожни, непросветени и неценящи даденото ни.
Достигайки до въпросната горичка и къщичка, пътят е ясен – надолу по склона! Стръмно и изпълнено с камъни и ронеща се почва, спускането не е най-лесното, а оттук и изкачването не е най-приятното… Но си заслужава!
При бурно море водата навлиза в дълбокото 3 метра образувание, превръщайки го в своеобразно бълбукащо и врящо джакузи. През втория си ден попаднахме точно на такава гледка – величествена, но и до някъде страшна. Водата в Giola беше кафява, като на всеки 10-15 секунди тя се допълваше от мощни пенливи вълни, борещи се за своето място в малкото природно басейнче.
Нямаше нищо общо със снимките, които бяхме виждали – бистра тюркоазена вода, пълна с хора, плуващи и скачащи от склоновете.
Най-високата точка за скок в Giola е на около 7-8 метра, но в този ден и от 1 метър едва ли някой би се навил да скочи.
Но пък беше красиво и някак си различно. Направихме тонове снимки, пазейки се от вълните, които сякаш се опитваха да грабнат някой заблуден турист. Разминахме се с леко намокряне и малко разочарование – не успяхме да поплуваме в това уникално природно чудо.
Тръгнахме си от Giola с обещанието, че ще го посетим отново, за да го видим в по-спокойно настроение.
Отправихме се към Aliki – плаж, който бяхме подминали по пътя си на юг към Giola. Aliki e невероятен плаж – изключително дълбок залив, в който водата е застинала като във вана, с красиви скалисти брегове, на които дърветата сякаш са поставени с лице към водата и се опитват да я достигнат, надвисвайки толкова красиво и загадъчно към нея. Плажът е малък, но обсипан с шезлонги и няколко заведения.
Веднага се устремих към водата за бързо гмуркане – наистина неземна красота. Видимост от над 20 метра, рибки и едно уникално спокойствие и съвършенство.
След плуването дойде ред и на кратката разходка към южния бряг на плажа. Много красива пътечка под дърветата, с малък духовен кът в скалите, а на най-далечната точка – останките от древно пристанище, от което производителите на мрамор са изпращали ценните си товари към различните краища на света. Задължителна дестинация за всеки посетител на Мраморния остров – не споменахме по-рано, но Тасос е известен с мрамора си, използван от векове от гърци и римляни и за построяването на храмове, дворци, статуи и т.н.
Продължавайки на юг и заобикаляйки южния плаж на Алики, зърнах и северната му част (Aliki има 2 отделни плажа), но се върнах към Ели, която 100% скучаеше 🙂
Отправихме се към плажа, за който постоянно слушах от Ели – Marble Beach или по нашенски – Мраморния плаж.
Той се намира в североизточната част на острова, като пътят за него започва буквално преди да се стигне до столицата Тасос и се завие вдясно. Но оттам започва приключението – може би 25-30 минутно дрънкане с колата по черен път, много прашен и неравен. Не ви съветвам да тръгвате пеша, освен ако наистина не ви се експериментира 🙂
Но както всичко хубаво и тук си заслужаваше обикалянето – плажът е изкуствено застлан с малки и гладки бели мраморни камъчета, извозени с тирове от близката кариера. А цветът на морето – трябва да го видите – наистина уникално светлосиньо море, на моменти изглеждащо почти бяло от утаения мраморен прах. Плажът е малък и по цялата му дължина има изключително стилно заведение, което го прави още по-привлекателен.
Беше бурно и ветровито – наистина красиво и вълшебно. Снимахме се, събрахме камъчета и успях да се пусна по няколко вълни. Естествено, не останах без поражения от приземяването от една от тях. Класика!
Невероятен ден, който приключи по сходен начин с предходния – вкусна вечеря в едно от заведения на Golden Beach, но този път с Пита Гирос и бира Mythos. Препоръчвам тази класическа гръцка комбинация.
ВТОРА ЧАСТ ВИЖТЕ ТУК!
