Тасос – близка и привлекателна дестинация за минимален бюджет – 2 част
За първите два дни от пътуването ни до остров Тасос ви разказах ТУК – продължавам със следващите!
Трети ден
Събота – перфектен ден за търсене на нови емоции в Тасос. Решихме да отидем до Потос – градче в южната част на острова, в което наши приятели бяха отсядали и ни препоръчаха да посетим.
По пътя спряхме на едно плажче – изглеждаше перфектно за сутрешно събуждане.
В Потос се разходихме до плажната ивица, преминавайки през десетки заведения и магазини – нищо впечатляващо, по-скоро стандартните капанчета и сергийки. Но все пак, в сравнение с другите части от острова, които бяхме посетели, това беше най-оживеното и подходящо за социален живот място.
Купихме някакви локуми, зехтин и мед –
медът на Тасос е наистина уникален
а кошерите могат да се забележат навсякъде, дори покрай криволичещите пътища.
Тръгнахме си от градчето с идеята да проверим отново дали Giola няма да е по-гостоприемен към нас, но вниманието ни привлече невероятен плаж, съвсем близо до Потос – Notos south beach!
Препоръчвам ви този плаж – кристална вода, фин пясък и подводна красота.
Във водата, гмуркайки се, забелязах още един ентусиаст, който дебнеше с малък харпун.
Попитах го дали мога да плувам с него и да гледам как лови рибки и октоподи, а той веднага ми показа, че вече има плячка – малко октоподче. Не успяхме да хванем още октоподи, но пък рибки имаше много.
Когато излязохме на плажа, той ни даде октопода за снимки, а на Ели подари красива червена морска звезда.
Продължихме пътя си към Giola и този път имахме късмет – водата се беше успокоила и утаила, беше бистро и подходящо за плуване и скачане от скалите.
Дълбочината е около 3 метра, така че внимавайте откъде скачате, защото има опасност да достигнете и дъното. Водата вътре е по-топла, а по скалите има морски таралежи, така че гледайте къде стъпвате при излизане от „басейнчето“.
Скачането и катеренето за поредния скок са доста изморителни, особено когато слънцето е силно, така че след около час решихме да потегляме обратно.
По пътя спряхме да разгледаме уникалния манастир Archangel Michael, сякаш кацнал върху стръмните и живописни скали над синьото море. В манастира дават рокли, шалове и каквато друга дреха е нужно, така че дамите, а и мъжете, да не бъдат разголени и да не смущават монасите в това свято място.
Само една част от комплекса е достъпна за посетители, като особено красива е огромната тераса към морето.
Препоръчвам ви да посетите това място със силна енергия и красота отвъд видимата.
Неусетно беше станало време за прибиране и ние се отправихме обратно на юг към хотела. Спряхме за едно бързо гмуркане на станалия ми любим плаж Aylos Ioanis.
Когато се прибрахме в хотела, се чувствахме смазани от това препускане. Излязохме за вечеря, последната ни на острова.
Ден четвърти
Програмата за последния ни ден не беше особено ясна – бяхме решили да излезем максимално рано от хотела, да направим плаж някъде по пътя към град Тасос и да разгледаме градчето и амфитеатъра.
Ели настоя да отидем отново на Marble beach – не бях особено доволен да се влачим отново по черния път до острова, но…
Денят беше слънчев, морето спокойно и
мраморният плаж изглеждаше по-съвсем различен начин – облян в светлина и сияещ.
Снимките този път се получиха доста по-добре, а български говор се чуваше от всяко кътче на плажа.
Пристигнахме в Тасос – няма кой знае какво да разглеждате, въпреки че навсякъде има оградени площи с разкопки и стърчащи от земята камъни и останки от старинни постройки. Отправихме се към амфитеатъра, който обаче беше ограден отвсякъде с мрежи поради течащите процеси по реставриране. Намерихме път все пак, колкото да кажем, че сме го видели.
Имахме още време и решихме да посетим плажовете на запад от градчето. Не ми се тръгваше изобщо – времето беше топло, но не прекалено горещо, водата беше около 23-24 градуса – идеални условия за плаж. Затова и спряхме на още няколко плажа.
Около 15 часа се качихме на ферибота към Керамоти по пътя ни към Кавала – красив град, който не трябва да пропускате.
Забележителности, с които е известен Кавала, са акведуктът Камарес, къщата на Мохамед Али Паша (султанът на Египет) и старият град с внушителната крепост, от чиито кули се открива невероятна гледка към залива на града и стоящия непоколебимо на хоризонта Тасос.
Извитите стръмни улички водят туристите към старинната крепост, запазена във времето и сякаш оставена да пази този живописен град.
На връщане минахме през красива църква, чийто двор беше украсен за неделното събитие – гръцка сватба. Запалихме по 1 свещ и тръгнахме да търсим нещо за хапване, защото в препускането по уличките на стария град бяхме забравили за крещящата ни нужда от „гориво“.
В неделя откриването на работещо заведение за хранене в Кавала (а може би и на много други места в Гърция) си е цяло приключение. Гърците наистина умеят да си почиват – почти всичко беше затворено, но за щастие намерихме малко заведение за бързо хранене и хапнахме по един Гирос.
Бяхме готови за пътя ни към София.
А той беше по-дълъг и труден от очакваното, защото изпуснахме отбивката към Кулата и минахме през другия КПП – Илинден.
Пътят е с много завои, пресичат животни
(2 пъти се наложи да спираме рязко, за да не смажем някое четириного), а естествено има и екстремисти с БГ регистрации, които старателно се опитват да НЕ стигнат цели до родните места.
Огладняхме много и решихме да спрем да хапнем сръбска скара по пътя – перфектен „лют“ финал на тези четири незабравими почивни дни.
