Тайните на древността в Индия
Мадурай е един от най-старите градове в Индия с богата история и наследство, останало от древността. Част от него е светилището Меенакши Аман. Храмовият комплекс е изграден от династията Чола и се нарежда сред най-големите индуистки религиозни места. Разположен е на южния бряг на река Вайгай и е посветен на Парвати, известна още като Меенакши, и съпругът й Шива, наричан по тези места Sundareswarar. Храмът датира от повече от 2500 години и е значим символ на хората в древния град.
В храмовия комплекс има 14 гопурами – кули с височина между 45 и 50 метра. Най-висока е южната кула, а най-значимите са двете златни светилища Виманите, посветени на главните божества.
Не само кулите, но и близо 33-те хиляди цветни скулптури, изобразяващи богове, животни и демони, с които те са украсени, привличат вниманието към религиозното средище.
Местните казват, че комплексът има над 15 000 посетители ежедневно и събира сериозни приходи. Особено интересен е 10-дневният фестивал, който се провежда през април или май и привлича над 1 милион местни жители и туристи.
Редица исторически източници разказват, че Меенакши датира от много години преди новата ера. През 1310 година е почти изцяло разрушен (с изключение на две от кулите) при нахлуването на ислямски завоеватели. По-голямата част от скулптурите в комплекса също са унищожени в знак на религиозна нетърпимост. В края на 14 век, когато индийски владетели поемат отново контрол над района, светилището е напълно възстановено и така се слага началото на нова ера в историята на мястото.
Снимки: Jean-Pierre Dalbéra, Siddharth Hegde, Arian Zwegers
