Суши – японският начин на живот
Историята на сушито започва в Югоизточна Азия, където суровата риба била консервирана между пластове ориз и сол. След няколко месеца ферментация оризът се изхвърлял, а рибата се изяждала. Логично продължение на това било тези две съставки да се комбинират с други зеленчуци и така да се получи популярното днес суши.
Едва през XVII век д-р Матсумо Йошичи подправил ориза с оризов оцет, което му придало още по-добър вкус и направило приготвянето му много по-бързо. Тъй като е традиционно и много разпространено в Япония ястие, сушито се среща в изобилие от разновидности, но само някои от тях се радват на световна популярност.
Най-популярно е сушито, увито във водорасли (нори листове) – маки-зуши (Маки суши). Парчетата сурова риба се наричат сашими. Овалните топки ориз с морски продукти отгоре са познати като нигири-зуши („Нигири”).
Сигурно ви прави впечатление, че изписваме суши със “з” – това се дължи на факта, че когато се използва с представка, обозначаваща даден вид суши, С се заменя със З, както е в нигири-зуши.
Сушито се сервира в японски минималистичен стил – едноцветни табли с геометрични форми от естествена или лакирана дървесина. Ястието се сервира със соев сос, уасаби и настърган джинджифил. Джинджифилът не е за подправяне на рибата: той се поставя в устата между две хапки, за да „измие“ вкуса от първата и да подготви небцето за следващата.
Макар и малко на вид, сушито засища добре и може да се каже, че спада към леките храни. Горещо препоръчваме за обяд или вечеря.
