Серенгети – Раят на Танзания
През 1931 година, когато голяма част от Африка все още е непозната за белите хора, американският ловец Едуард Стюарт Едуард Уайт се отправя на изследователско пътешествие, като тръгва от Найроби на юг. В записките му, останали за поколенията, се казва: „Вървяхме мили през изгоряла земя… и тогава изведнъж видях зелени дървета над река. Продължихме още две мили и се озовах в Рая“. Уайт открива Серенгети.
И до днес тази „безкрайни равнини“, както се превежда името на националния парк в Танзания, са близо до представата за Рая на много хора, които са имали щастието да ги посетят. А масаите, които обитават обширните тревисти територии от хилядолетия, винаги са ги приемали така. За тях това е Siringitu: „Мястото, където земята се движи вечно“.
В региона от 30 000 кв. км се намират два обекта, включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, както и два биосферни резервата. Местната екосистема е уникална и една от най-старите на Земята. Като цяло климатът, флората и фауната са се променили много малко в последните няколко милиона години, а начинът на живот, адаптация и миграция се е запазил такъв, какъвто е бил от самото си начало.
Ако искате да видите огромно разнообразие от диви животни, то Серенгети е вашето място. Равнините са дом на „петте големи африкански животни“, както са ги нарекли ловците, идвали на сафари в годините след откриването на региона: лъвове, леопарди, носорози, слонове и кафърски биволи. Разбира се, те са само малка част от представителите на животинското царство, които обитават Серенгети – сред останалите са зебри, гепарди, жирафи, маймуни, хиени, чакали, хипопотами, газели, антилопи… Добавете към тях и многобройни птици, влечуги, насекоми, както и типичната за саваната растителност, която не може да бъде видяна другаде.
Вероятно сте чували за Серенгети благодарение на миграцията – явлението, с което националният парк е най-известен. Всяка година през октомври и ноември милиони антилопи гну и стотици хиляди зебри се впускат от северните хълмове към южните равнини, а след това, през април, май и юни, завиват на запад и север след дългите дъждове. Древният инстинкт да се движат е толкова силен, че нито сушата, нито дефилетата, нито крокодилите в реката могат да спрат този грандиозен животински поток.
