Селото, което 15 000 жерави наричат свой дом
Някога важна спирка по търговските пътища, днес индийското село Кхичан е почти изоставено – голяма част от обитателите му са заминали за Делхи, за да търсят по-добър живот. Само няколко семейства са останали в къщите, строени преди повече от сто години. Въпреки това селото, разположено в средата на пустинята, е всичко друго, но не и празно, когато сезоните се сменят.
Всеки септември над 15 000 момини жерави прелитат хиляди километри от Монголия и Евразия, за да прекарат зимата точно в Кхичан. Тази миграция се счита за едно от най-трудните пътувания в животинското царство, тъй като пътят на жеравите се пресича с Хималаите. Много от тях умират от изтощение, глад или стават жертва на хищници по време на дългото пътешествие, но те имат причина да идват отново и отново в Кхичан.
Тук техните пазители (името, дадено на местните членове на общността) се грижат за птиците, като ги хранят със зърно. Така те не само им помагат да оцелеят, но и предотвратяват опасността гладните жерави да опустошат околните земеделски земи, които са основен поминък на хората в региона. След като се нахранят, птиците се наслаждават на освежаваща баня в околните езера, където могат да пият до насита и да похапват камъчета, които помагат на храносмилателната им система.
Привикнали с присъствието на хора, момините жерави са се превърнали във важна част от местната индийска култура. Ежегодно увеличаващият се брой на птиците, които идват в Кхичан, донася истинска радост на жителите на селото и околностите му. Гледката наистина е уникална, нали?