България

Руската църква на Шипка

От

на

Хиляди пъти сте минавали по така наречения Подбалкански път и вероятно всеки път в далечината сте съзирали златните куполи на един православен храм. Е, този път решихме да стигнем до него.

Досега бях чувала неведнъж за руската църква на Шипка, построена в памет на загиналите в боя на Шипка и първи белег на руско-българската дружба.

1

Храм-паметникът “Рождество Христово”, известен още като Шипченския манастир, се намира в южното подножие на Шипченската планина, в северозападните покрайнини на Шипка и на 12 километра северозападно от Казанлък. Манастирът е построен между 1885 г. и 1902 г.

Ще забележите веднага изключително пищната архитектура както отвън, така и вътре в храма. Позлатените куполи, богато украсените и зографисани стени, дори и подпорните колони, изрисувани в стенописи, напомнят за едновремешната сила на Православната църква.

shipka222
Снимка: Shannon

Храм-паметникът е построен в стила на руските църкви от 17 век. Инициативата за построяването му е била на граф Игнатиев и Олга Скобелева, майка на руския генерал-майор Михаил Скобелев.

2
3
4

Това е внушителна постройка, пред която изгубваш ума и дума. Сгушена е в подножието на Шипченската планина, завоалирано подаваща златистите си куполи сред короните на дърветата край нея. Пътувайки към нея, не можете да предположите колко огромна е всъщност.

Църквата има един централен купол и четири по-малки с позлатени луковици и кръстове. До западната фасада е островърхата камбанария със 17 камбани, висока 53 метра. Върху вътрешните стени и отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8 491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на Руско-турската война (1877-1878) в България. В криптата под храма в 12 каменни саркофага са положени тленните останки на загиналите. В задната част на храма е манастирският комплекс с монашеския корпус и приюта.

Около църквата е оформен парк, който се гуши из вековните дървета. Направени са места за отдих и добре поддържани градинки, които да радват окото на туристите и вярващите, идващи да посетят храма.

6

За Йоана Стоянова

Пътуването е начин на живот. Необходимост. Страст. Това е начинът, по който успявам да прекроя себе си, когато ми е нужно. Начинът да изляза от моята реалност. Начинът просто да усещам живота в неговата пъстрота. Късметлии сме, защото днес имаме възможността да видим различни места, да опитаме от колоритността на различните култури, да се запознаем с различни хора от всяко кътче на Земята. Стига да искаме! Мечтата ми е след 50 години да се обърна и да кажа: „Аз успях да видя всичко, което искам!“. Пожелавам го и на вас!

Препоръчваме Ви