Гърция

Приказка за … Санторини, остров Санторини – финал

От

на

Последен ден в РАЯ

ГЪРЦИТЕ СА ГО ИЗМИСЛИЛИ
Събудихме се рано, не знаехме кога точно ще потеглим към летището и искахме да отидем максимално рано на плаж. Сгрешихме, че върнахме колата си рано сутринта, вместо да я задържим до следобед. Затова и отидохме да „уважим“ за последен път Черния плаж. Седнахме на шезлонгите на едно от заведенията и естествено българка дойде да ни вземе поръчката. Беше много забавно, защото 2 минути я разпитвахме на английски, след което тя каза „Ама и вие ли сте българи?“ На острова, както и почти навсякъде в Гърция, можеш да ползваш чадъри и шезлонги на заведенията безплатно, стига да консумираш от тяхното меню. Както се казваше в една реклама „Гърците са го измислили“…
Поплувах до голямата скала, да си точно под нея във водата е доста странно усещане. С плуване може да се стигне до Камари, заобикаляйки скалата, но трябва да имаш сигурна компания или лодка, която да се движи с теб защото дестанцията си е сериозна.


ЩЕ СЕ ВЪРНА

Прибрахме се в хотела, за да се преоблечем, и се върнахме отново на плажа за лек обяд преди тръгване и кратка последна разходка за сувенири (купихме на Ели много красива чаша, малка бутилчица с пясък за мен и подложки за чаши за офиса). Бяхме готови за отлитане, но никак не ни се искаше. Качихме се в рейса и потеглихме към летището, прибирайки туристи от другите хотели. Този път бях доволен, че се движим по „обходния“ маршрут, минавайки през всички хотели. Това бяха последните ни моменти на този остров. Обещах си, че ще се върна. Сигурен съм, че през главата на Ели (а и на повечето туристи) преминаваха сходни мисли. Санторини не те оставя да скучаеш нито за миг, винаги има какво допълнително да ти покаже и впечатли. Знам, че има още много места, гледки и емоции, които не успяхме да видим и изпитаме за тези 5-6 дни.
Пристигнахме на летището, взехме си довиждане с Татяна и се отправихме към изходите. Определено не ни се прибираше, знаейки че в София температурата е с 10 градуса надолу, облачно е и от следващия ден ни предстоят отново нерви, проблеми и грижи. Но знаехме също, че сме се заредили с енергия за месеци напред и сме докоснали едно от най-великите кътчета на Земята. Бяхме усетили енергията, митичната загадъчност и величието на това вълшебно място. Това беше нашата малка приказка… Санторини.

За Петър Лозанов

Започнах да описвам пътуванията си с една единствена „егоистична“ цел – да мога след години да си припомням и малките детайли, които са ме впечатлили и са създали в мен емоция. Това обаче се оказа доста по-интересно и забавно от очакваното - пишейки, сякаш преоткривам за себе си вече видяното и преживяното. Ще се радвам, ако успея да представя в разказите си по най-добър начин местата, които посещавам и хората, които срещам, давайки шанс читателят да „пътува“ всеки ден до най-интересните кътчета от нашата красива планета.

Препоръчваме Ви