Парижките улици крият мрачни тайни

Думите понякога летят като куршуми и поразяват целта си безпощадно. Дали една книга проповядва истината, зависи от гледната точка и от художествената интерпретация. Ако една статия или карикатура в списание осмиват дадена религия или култура, това е шега за безпристрастния читател. Журналистическият нюх е ръководен от разбирането, че колкото е по-гръмък скандалът, толкова по-голям е интересът. Дали обаче това е така и за потърпевшите? Все още ни е черен пред очите онзи чешки автор Давид, който бе изобразил родината ни като тоалетна в Брюксел. Някои народи обаче не носят на майтап, а и не с всичко е редно да се шегуваме. Както е в притчата за Давид и Голиат, малките си връщат на големите за нанесените беди в миналото. И тук няма дилема, защото сме така устроени, че да изпитваме емпатия към малките, бедните и онеправданите, потиснати от големите и силните. Отмъщението се сервира студено. Днес не говорим за сблъсък между перото и калашника, а за мултикултурни различия в геополитически план. Тъжното е, когато някой страда заради грешките на друг.

1

Париж. Автобусът се движеше по „Шанз-Елизе“ и през прозореца гледах как араби с дълги роби и разноцветни тюрбани се тълпят пред магазин на „Луи Вюитон“ още преди да е отворил врати. Интересно кога и къде носеха всички тези маркови дрехи, които си купуваха в магазините на една от най-скъпите улици в света.

Името на булеварда, дълъг 1910 метра и широк 70 метра, е свързано с Елисейските полета

които в древногръцката митология са познати като Царството на мъртвите. Строен още през първите десетилетия на 17 век, той започва от площад „Конкорд“ и завършва на площад „Шарл дьо Гол“, където е разположена Триумфалната арка.

2

Този величествен монумент е построен, за да увековечи патриотичното дело на всички, воювали и загинали за Франция във войните на Първата френска република и Наполеоновите войни (1789-1815). Проектиран е от Жан Шалгрен през 1806 г., като част от иконографите изобразяват голи френски младежи, борещи се срещу облечени в ризници немски войници. Разхождайки се по прочутия булевард в онзи юлски следобед, се разминавах с най-различни хора – бедни, богати, чернокожи, китайци, японци, както и с въпросните араби.

Истинска мултикултурна среда в град, пропит с история за славни битки и победи, архитектурен шедьовър и център на световната култура и мода

Организираната от туроператорска фирма екскурзия с автобус със сигурност не е най-приятният начин за пътуване на далечни разстояния, но пък ти дава възможност да опознаеш за кратко време дадена държава, историята и традициите й. Ако не притежавате уменията за ориентиране на пъргав бойскаут, тези екскурзии са идеалният вариант за всички онези, които искат да посетят възможно най-голям брой туристически обекти за единица време. Словоохотливият екскурзовод е човекът, който ще поведе групата и ще й разкаже до най-малката подробност всичко, свързано с посещаваните места.

3

Лятото на 2012 беше горещо. Излязох от хранителния магазин с кенче бира в ръка и се отправих по посока площад „Конкорд“, като оставих зад гърба си Триумфалната арка. Наближаваше празникът на града, 14 юли – денят, в който е разрушена Бастилията, крепостта-затвор, където са били заточвани аристократите, които заплашвали устоите на трона и държавата. Сред известните личности, затваряни в Бастилията, са Волтер, Маркиз дьо Сад, Желязната маска, Никола Фуке. Така сриването на този мрачен затвор се превърнало в символ на избухването на Френската революция от 1876 година.

В небето над мен прелитаха самолети, като че имаше военна операция, а това всъщност беше подготовка за честването на празника

Огледах се за тоалетна и видях вход на подлез и табела „Паркинг“ надолу. Слязох по стълбите и видях точно едно ниво под „Шанз-Елизе“ огромно пространство с автомобили и асансьори за тях. Стълбите продължаваха още надолу. Слязох още един етаж. Отново същата гледка. Пространството под известния булевард бе превърнато в подземен град-паркинг на няколко нива. Излязох на повърхността и продължих към площад „Конкорд“, отправна точка към градините „Тюйлери“ и Лувъра, а също и към Айфеловата кула.

4

Пристигнахме. В миналото тук е имало осмоъгълен ров, в чиито краища били изградени статуи, символ на най-значимите френски градове. Статуите могат да се видят и днес, както и 23 метровия египетски обелиск, подарен от Мохамед Али паша, а също и два красиви фонтана. На мястото на конната статуя в средата на площада

някога се издигала гилотина, смятана, по онова време, за хуманен метод за екзекутиране на осъдени хора

Основната идея била отнемане на живота без болка. Методът станал особено популярен в противовес на използваните дотогава в предреволюционна Франция методи за обезглавяване на аристократи (меч или брадва, които отнемали минути) и бил в употреба чак до 1977 година. Тук са обезглавени Луи XVI и Мария-Антоанета, а по-късно Жорж Дантон и Максимилиан Робеспиер.

5

Застинал на място, гледах площада и пред очите ми се разкриваше гледка като на черно-бяла лента: Тълпи от хора се събират от всички страни, за да наблюдават поредното зрелище, трескаво се питат „Кой ли ще е този път, може би някоя известна личност…“ и тръпнат в очакване на екзекуцията. Раздават се информационни афиши, а дребни търговци продават лакомства и подканят хората да наблюдават „атракцията“.

6

Замислен за многобройните тайни символи и конспиративни теории, описани в романите на Дан Браун, се запътих към Лувъра. Първоначално построен за военно укрепление, този величествен музей днес съхранява едни от най-красивите и скъпи произведения на изкуството, създавани някога.

Продължението прочетете ТУК

За Николай
Avatar
Изкушени от вечния порив да търсим и намираме, ние се отправяме на далечно пътешествие към непознати земи, покоряваме непристъпни върхове, хвърляме се в студените, дълбоки води на неизвестното, стъпваме с боси крака по пясъка на девствени плажове, за да изследваме нови и нови светове. Човешкият стремеж към познание ни отвежда на различни места, попиваме от културата на чужди народи, за да разберем по-добре другите и себе си. Така се носим по вълните на живота и пътувайки към своя свят, откриваме истински стойностните неща, заради които си заслужава да се впускаме в нови приключения, които вдигат адреналина, отварят сетивата и пронизват сърцата ни всеки ден, всеки божи ден до края на дните ни. Още от мен четете тук: nikolaynanchev.blogspot.com