Остров Хидра – автентичната Гърция, каквато никъде другаде не можеш да видиш

Гърция е известна със своите острови – Санторини, Миконос, Родос, Крит, Закинтос – все места, за които всички сме чели, гледали сме снимки и сме слушали истории. Всички те обаче са донякъде комерсиализирани – със стотици хиляди туристи, летища, автомобили и всички „нововъведения“ на цивилизацията. Например, за да заснемеш залеза на Санторини от високите стени на Ия, трябва да се пребориш поне с 300-400 постоянно щракащи с фотоапарати и камери туристи.

Затова, отправяйки се към остров Хидра, намиращ се относително близо да столицата на Гърция Атина и част от архипелага Саронически острови,

очаквах да открия гръцкия стил, примесен с типичните за урбанизацията явления и гости

– улици, автомобили и мотоциклети.

athens-party-trip-plabo.net-3379

Островът, за който дори не бях чувал, ме спечели още от километър разстояние. Навлизайки с яхта в пристанището виждаме стръмни склонове, обсипани с типични за Гърция постройки.

Те са различни от стила на Санторини – някак по-цветни, по-живи

От двете страни на пристанището се издигат стръмни склонове, служили в древността като отбранителни кули срещу всеки „натрапник“, опитал да навлезе в залива на града. А право пред нас, зад обсипания с къщи хълм, се виждат зелените поляни на планината, сякаш сливаща се с построеното от човека.

athens-party-trip-plabo.net-3517

Остров Хидра, Гърция

Няма улици, няма коли, няма мотори. Няма шум, само тоновете на някой мотор на лодка, пристигаща пълна с туристи.

Единственото превозно средство на острова са магаретата, спокойно очакващи туристи на самото пристанище

По-късно разбрахме, че все пак има автомобили – 3 броя специални превозни средства на общината. Пълна идилия и спокойствие.

[gallery type="rectangular" ids="12376,12378,12392,12379,12380,12377"]
Слизаме и се отправяме към близката таверна, където хапваме набързо по един гирос и започваме обиколката си. Поемаме към източната страна на пристанището, където е съхранена отвесната отбранителна стена на града и са изложени няколко оръдия. Чудесна локация за снимки, от която се възползвахме.

[gallery type="rectangular" ids="12382,12383,12384"]
Тръгваме към западния склон, където забелязваме голяма мелница. Търсейки пътя към нея обаче, се изгубваме из малките криволичещи стръмни улички, обградени от високите стени на дворовете.

athens-party-trip-plabo.net-3415

Групата ни се разцепи и останахме само двама, аз и Иван – добър приятел, живеещ в Гърция от няколко години. По пътя няма никакви хора.

Срещаме мъж, когото Иван пита на гръцки как можем да стигнем до мелницата на западния склон. Казват си нещо и тръгваме след непознатия мъж. След не повече от 10 минути пристигаме до висока стена и желязна порта, която той отключва. Това определено не беше мелницата, но беше неговата къща – разположена в най-високата част на склона, точно централно срещу пристанището.

Остров Хидра, Гърция

Дори не разбрах кога сме стигнали толкова високо и далеч, вървейки сред лабиринта от улички. Но си заслужаваше. Тази случайна среща ни позволи

да видим залива на Хидра в съвсем нова перспектива – толкова величествен и вдъхновяващ

Hydra-Greece

DSC_1296

Слънцето започваше да пада към земната повърхност, а ние да съзерцаваме и снимаме като обезумели тази съвършена картина. За наш късмет имахме някаква останала батерия в телефоните си – Иван 2 процента, а аз 4 – но напълно достатъчно, че да запечатим този незабравим момент. Никос, собственикът на вилата, ни покани да разгледаме – наистина невероятно местенце, което те кара да мечтаеш.

athens-party-trip-plabo.net-3538

Казахме си, че в този ден с нас беше късметът на пътешественика – срещата с Никос, албанец, живеещ вече 25 години на острова, беше невероятна случайност, която направи деня ни незабравим.

[gallery type="rectangular" ids="12385,12386,12387,12388,12389"]

 

За Петър
Avatar
Започнах да описвам пътуванията си с една единствена „егоистична“ цел – да мога след години да си припомням и малките детайли, които са ме впечатлили и са създали в мен емоция. Това обаче се оказа доста по-интересно и забавно от очакваното - пишейки, сякаш преоткривам за себе си вече видяното и преживяното. Ще се радвам, ако успея да представя в разказите си по най-добър начин местата, които посещавам и хората, които срещам, давайки шанс читателят да „пътува“ всеки ден до най-интересните кътчета от нашата красива планета.