Остров Хидра – автентичната Гърция, каквато никъде другаде не можеш да видиш

Гърция е известна със своите острови – Санторини, Миконос, Родос, Крит, Закинтос – все места, за които всички сме чели, гледали сме снимки и сме слушали истории. Всички те обаче са донякъде комерсиализирани – със стотици хиляди туристи, летища, автомобили и всички „нововъведения“ на цивилизацията. Например, за да заснемеш залеза на Санторини от високите стени на Ия, трябва да се пребориш поне с 300-400 постоянно щракащи с фотоапарати и камери туристи.

Затова, отправяйки се към остров Хидра, намиращ се относително близо да столицата на Гърция Атина и част от архипелага Саронически острови,

очаквах да открия гръцкия стил, примесен с типичните за урбанизацията явления и гости

– улици, автомобили и мотоциклети.

Островът, за който дори не бях чувал, ме спечели още от километър разстояние. Навлизайки с яхта в пристанището виждаме стръмни склонове, обсипани с типични за Гърция постройки.

Те са различни от стила на Санторини – някак по-цветни, по-живи

От двете страни на пристанището се издигат стръмни склонове, служили в древността като отбранителни кули срещу всеки „натрапник“, опитал да навлезе в залива на града. А право пред нас, зад обсипания с къщи хълм, се виждат зелените поляни на планината, сякаш сливаща се с построеното от човека.

Няма улици, няма коли, няма мотори. Няма шум, само тоновете на някой мотор на лодка, пристигаща пълна с туристи.

Единственото превозно средство на острова са магаретата, спокойно очакващи туристи на самото пристанище

По-късно разбрахме, че все пак има автомобили – 3 броя специални превозни средства на общината. Пълна идилия и спокойствие.

Слизаме и се отправяме към близката таверна, където хапваме набързо по един гирос и започваме обиколката си. Поемаме към източната страна на пристанището, където е съхранена отвесната отбранителна стена на града и са изложени няколко оръдия. Чудесна локация за снимки, от която се възползвахме.

Тръгваме към западния склон, където забелязваме голяма мелница. Търсейки пътя към нея обаче, се изгубваме из малките криволичещи стръмни улички, обградени от високите стени на дворовете.

Групата ни се разцепи и останахме само двама, аз и Иван – добър приятел, живеещ в Гърция от няколко години. По пътя няма никакви хора.

Срещаме мъж, когото Иван пита на гръцки как можем да стигнем до мелницата на западния склон. Казват си нещо и тръгваме след непознатия мъж. След не повече от 10 минути пристигаме до висока стена и желязна порта, която той отключва. Това определено не беше мелницата, но беше неговата къща – разположена в най-високата част на склона, точно централно срещу пристанището.

Дори не разбрах кога сме стигнали толкова високо и далеч, вървейки сред лабиринта от улички. Но си заслужаваше. Тази случайна среща ни позволи

да видим залива на Хидра в съвсем нова перспектива – толкова величествен и вдъхновяващ

Слънцето започваше да пада към земната повърхност, а ние да съзерцаваме и снимаме като обезумели тази съвършена картина. За наш късмет имахме някаква останала батерия в телефоните си – Иван 2 процента, а аз 4 – но напълно достатъчно, че да запечатим този незабравим момент. Никос, собственикът на вилата, ни покани да разгледаме – наистина невероятно местенце, което те кара да мечтаеш.

Казахме си, че в този ден с нас беше късметът на пътешественика – срещата с Никос, албанец, живеещ вече 25 години на острова, беше невероятна случайност, която направи деня ни незабравим.