Ню Йорк – градът, който никога не спи
Ню Йорк – градът, който никога не спи или ,,Голямата ябълка’’. Дори само името, обвързано с пътуване, носи емоцията, която много екскурзии не биха могли.
За нетърпението
Да започнем от самото начало! Организацията е малко по-трудоемка от тази, която е необходима при пътувания из Европа. Поради тази причина и напрежението започва значително време преди самото пътуване, лично за мен пеперудите в стомаха започнаха още при стъпването ми в Американското посолство в София, на интервютата за визи. Следващия месец, месец и нещо преминаха ужасяващо бързо, просто като миг, легнах си, събудих се и знаех, че пътувам за Ню Йорк, бях чакал този момент повече от пет години.
По летищата
Качих се в самолета от София за Истанбул, очакваше ме прекачване и най-дългото пътуване със самолет в живота ми. За около час стигнахме до Турция, където имахме почивка около два часа преди полета за летище ,,Дж.Ф.Кенеди”, Ню Йорк. Престоят в Истанбул премина сравнително приятно, но тягостно бавно поради голямото ни желание да се качим на самолета за Ню Йорк, вече всички бяхме на прага на търпението си. И така, след скитане из летището и две-три загубвания най-сетне се качихме на самолета, настанихме се удобно и чакането ни отново започна.
Не знам дали сте пътували цели осемнадесет часа, било то и по въздух, но това е изживяване само по себе си. Чувството, че разполагаш с една седалка и тесни коридори, които служеха за раздвижване, е много странно. Пътувах с приблизително десетина човека, всички от които още на половината път вече бяха на прага на нервна криза, въпреки че почти не ни беше останало време за нищо, освен ядене, което, когато се движиш с турски авиолинии, е съвсем нормално. Вече беше дошъл часът на това всички да спят и малките прозорчета, през които се виждаше просто мрак, бяха затворени. Докато пътниците се потапяха в съня си, аз все още не можех да заспя от вълнение. Чувството ми напомняше на първите ми няколко пътувания към морето, когато бях по-малък. Затова и си сложих слушалките, пуснах си класическа музика и започнах да правя план, който да осъществя стъпка по стъпка, когато стигнем – нещо изключително важно, когато пътуваш някъде и желаеш да видиш и получиш максималното.
Прозорчетата се отвориха. Оставаше не повече от час до пристигането ни. Имах късмета да седя на прекрасно място, от което да гледам под нас, където се разкриваше изумителна гледка. Това е нещо, което горещо препоръчвам, да можете да гледате земята под вас, докато пътувате със самолет. Виждах безкрайна шир, частични замръзнали полета, по които ярко бялото се преливаше с размито нефтено зелено, после удивителна шир, запълнена с иглолистни гори, през които се прокрадваха поточета и накрая отново облаци.
Започнахме да се снишаваме още повече, тъй като наближавахме. След няколко дълги кръжения вече кацнахме. Интересен факт е, че колкото и да си пътувал, никога не си преживявал толкова много гранични проверки, колкото когато отиваш към САЩ – сваляне на обувки, колани, разопаковане на личен багаж и вадене на устройства и т.н. След всичко това и късния час не ти остава нищо друго, освен да заспиш от умора в хотела си и да чакаш утрото.
Първи впечатления
Ню Йорк е изкусително невероятен град. За разлика от много други места, на които съм бил, там не е нужно да си изчел стотици страници и да започнеш да търсиш културата, за да усетиш това място, то просто те поглъща с всяка изминала минута.
Първите впечатления: излизаш сравнително рано и забелязваш една кипяща обстановка от тичащи, бързащи за работа или разхождащи кучетата си хора и всичкото това насред неописуемата грандоманщина на града. В Ню Йорк, и по-специално в Манхатън, всичко е огромно – от преобладаващите Range Rover, една класика за американския пазар, до невероятните по мащаб сгради и улици, дори чадърите на хората се ненормално големи. Това определено е първото нещо, което просто те удря като гръм.
Последващото ми впечатление е как всеки филм, който сте гледали за Ню Йорк, е почти припокрит с реалността. Километричните задръствания и хилядите неправилно пресичащи пешеходци са идеален пример за това.
Друг интересен факт, който ми направи впечатление малко по-късно, е, че можеш да се облечеш в зелена пижама и да си сложиш оранжева шапка на главата и никой няма да те загледа с удивление. Не съм сигурен дали това е някаква форма на местна възпитаност, или просто всички са толкова заети и ангажирани, че в бързината си рядко обръщат внимание на минаващите около тях.
С едно изречение – ,,Първото впечатление е като на кино‘‘.
MoMA – магията на модерното изкуство
Мястото, което копнеех да видя в Ню Йорк, беше точно Музеят на модерното изкуство- MoMA. Затова и посветих над половината от първия си ден именно на него. Отпред беше пълно с продавачи на така нашумелите напоследък винтидж произведения – от плочи с обрисувани обложки до табели и часовници. Беше си направо малък пазар, а хората се тълпяха да купуват, още съжалявам, че бързах много и нямах търпението да изчакам половин час, за да си купя нещо.
Първата гледка от MoMA бяха именно километричните опашки, които бях предвидил лично и като ползвател на вече нашумяващия ,,City Pass’’ (куп билети за определен град, с които можеш да преминаваш опашки и ползваш намаления за големите забележителности) успях да избегна опашката и за около десетина минути влязохме. Музеят е уникално място, първата гледка, която те шокира, е окачен с метална конструкция хеликоптер, който виси на път към изложенията. Първото беше на Яой Кусмата – любимият ми модерен творец, с всичките й причудливи форми и манията към стъкла, и комбинация на ярки цветове и ситни повтарящи се мотиви. Постепенно MoMA те поглъща, частица по частица, там има за всекиго по нещо и горещо го препоръчвам – от фотография, през архитектура, до скулптура и картини.
Това е мястото, на което се съхраняват произведения на изкуството като ,,Звездна нощ‘‘ на Винсент Ван Гог, ,,Госпожиците от Авиньон‘‘, Пабло Пикасо,
,,Постоянството на паметта‘‘, Салвадор Дали, а отскоро и рекордно скъпата картина на Едвард Мунк – ,,Викът‘‘, или още позната като ,,Писъкът‘‘.
Накратко бих описал това място като един от най-ценните камъни в короната на Ню Йорк, поглъщащо и обладаващо, подходящо както за ценители, така и за хора, които просто желаят да видят неща от модернистичния стил до ранните творби на Пикасо.
През Сентръл парк или как да се загубим за осем часа
Когато не сте били на това невероятно място, просто не можете да си представите мащабността му. Някъде из интернет бях чел, че реално е по-голям от Мароко. Истината е, че ако не си ходил поне десетина пъти преди това в Сентръл парк, е почти сигурно, че ще се загубиш, поради размерите му и желанието ти да видиш колкото се може повече.
На влизане в парка те посрещат многобройните му обитатели – катериците и птиците, които са толкова спокойни около хора, че без никакъв проблем можеш да извадиш фъстък, да им го подадеш в ръка и да наблюдаваш как идват и го отмъкват. Лично ние се забавлявахме с тях поне един час поради дружелюбното посрещане от тяхна страна и нещо, което на мен ми се стори невероятно забавно – неспособността им да бъдат бавни, колкото и да го искат. За тях бавните движения са просто накъсани светкавични придвижвания, придружени със спиране и учудено гледане на минувачите.
Колкото повече се увличаш по природата в парка, толкова по-навътре навлизаш, докато в един момент не знаеш как да излезеш, поне в нашия случай. Флората на Сентръл парк е уникална, тъй като е комбинация от огромни столетници до мънички извити вейки, разпръснати из алеи и езера, в които се къпят патици, за жалост не толкова смели колкото милите ни приятели – катериците.
За осем часа непрестанно ходене видяхме едва половината парк, но си заслужаваше всяка крачка. Мястото е идеално, ако сте фенове на медитацията или т.нар. ,,джогинг‘‘, за чиито фенове има дори специално преназначени светофари, разпръснати из целия парк.
Като цяло Сентръл парк е едно незабравимо приключение, придружено с невероятни гледки и немалко ходене.
Емпайър Стейт Билдинг и приказката за хилядите светлини
Всеки е чувал за тази колосално висока сграда. Множество хора обаче остават разочаровани, когато се качат на осемдесет и шестия етаж и не получат очакваната от тях гледка. Тайната за мен се крие не в това ,,къде‘‘ или ,,как‘‘ , а ,,кога‘‘. През деня Емпайър Стейт не е нищо особено. Интересен е фактът, че работи и вечерно време и именно тогава можете да откриете магията на това невероятно място.
Когато се качите цели осемдесет и шест етажа с асансьор и излезете на ветровита квадратна площадка сред облаци и мрак, всичко се променя, особено в момента, в който погледнете напред. Стотици, хиляди, милиони светлини се простират пред вас, едно блестящо море без край, чувстваш се като потопен в свят от някоя книга. Моята асимилация веднага граничеше с църква и хиляди запалени свещи. В тази гледка има нещо толкова магическо, че можеш да седиш с часове и да съзерцаваш светлините, разделени само то тъмните води на река Хъдсън. За още няколко долара можете да се качите още по-високо, което е наистина гениална идея, защото там хората са много по-малко, пътуваш със старовремски асансьор и попадаш в стъклен купол, наподобяващ морски фар, откъдето се вижда и усеща още повече от тази непрестанно заливаща те магия.
Разходка по вода около Манхатън
Circle Line Cruise, или всеизвестната разходка с лодка около центъра на Ню Йорк, е изживяване, което просто те пренася в друг свят. В момента, в който се качих, забравих, че имам камера и фотоапарат, просто слязох от втория етаж на лодката, където трябваше да седим, докато потеглим, и се запътих към носа. Там почти нямаше хора поради вятъра. Тогава дойде едно невероятно вълнуващо усещане за мен. Като малък съм карал нещо, което много наподобяваше малко корабче, но не може да се сравни с тази разходка по вода. Седях най-отпред, на носа на лодката, и вятърът духаше в лицето ми толкова силно, че си сложих качулка, а пръски вода леко ме мокреха, докато се наслаждавах на Статуята на Свободата, сградата на ООН, новите постройки на мястото на небостъргачите близнаци, моста на Бруклин и куп други. Просто се пренасяш в една паралелна реалност, излиташ от ,,тук и сега‘‘ и отиваш някъде там, из своите мисли, из душевния екстаз от изживяването.
Да почетем американските традиции
Както на всички е ясно, гражданите на САЩ са най-големите фенове на баскетбола. Затова просто щеше да бъде ,,престъпление‘‘ срещу самите нас и пътуването ни, ако не бяхме отишли на мач, и то не къде да е, а в гордостта на Ню Йорк, Медисън Скуеър Гардън, за да гледаме любимците на града – Ню Йорк Никс, срещу персоналните ми фаворити – Маями Хийт.
Когато отидеш на подобно събитие, се потапяш в истинската култура на града, далеч извън фалшивата гостоприемност, която лично аз много харесах и рядко дори усещах като неистинна. Но да се върнем към мача. Хиляди хора, още в метрото беше претъпкано, всички с фланелки, екипи и каквото се сетите. Влизайки вътре, откриваш още по-големи тълпи, които се редят за бира, бургери и начос, нещо, което не можеш да си представиш, виждайки ги разхождащи се вечерно време под ръка под дърветата и шепнейки си. И така, не останах по-назад – и аз си взех храна, въпреки че, в сравнение с някои хора около нас, си бях взел нещо като половин предястие. Мачът започна, никога няма да забравя виковете на тълпата ,,Beat them!‘’ (,,Победете ги!‘‘) и как сърцето ми запрепуска. Мачът беше невероятен, но е много трудно да бъде описана тази емоция, определено дори и хора, които не харесват спорта, биха се насладили, поради шоуто, което правят всички. На полувремето дори излизат акробати, които забавляват публиката, както и символите на отбора домакин (различни животни), придружени от мажоретки. Изживяването е меко казано незабравимо.
,,Тайм скуеър‘‘ и ,,Бродуей‘‘, за изживяното и неусетеното
Бяхме тръгнали към култовия и емблематичен ,,Бродуей‘‘ и решихме да минем през един от символите на града, а именно площада ,,Тайм скуеър‘‘. За толкова време в Ню Йорк все още не бях опитвал традиционните хот доци или бейгъли от множеството будки из града, затова тогава се възползвах от тази възможност. Макар да не бях особено впечатлен от ход дога, определено имаше по-различен вкус от всичко досега, но за сметка на това от този ден нататък ядях по бейгъл всеки ден за закуска, препоръчвам на всички да ги опитат!
Площадът бе препълнен със светлини, огромни маси хора, които се блъскаха и ако не се държите за ръце, има огромна вероятност да се изгубите. Като цяло обаче, за разлика от много хора, в ,,Тайм скуеър‘‘ ми убягна нещо и не бях впечатлен, може би поради огромната блъсканица.
Малко и за ,,Бродуей‘‘. Гледах култовата постановка ,,Wicked’’, която много ми хареса, но смятам до ден-днешен, че това е изживяване за отбрана част от хората и не на всекиго би му допаднало. За феновете на театъра и операта обаче е, както казват американците, ,,а must-see-destination’’.
Американският природонаучен музей
Дестинация, която всеки трябва да посети. Колосалните му размери за жалост биха ви отнели цял ден, но пък определено си заслужава. Това е мястото, което ви пренася във филма ,,Нощ в музея‘‘.
Американският природонаучен музей е претъпкан с кости на динозаври, включително и тиранозавър рекс, което означава от малки до невероятно големи същества.
Там можете да се натъкнете и на скелета на почти приказната птица додо, включена дори в ,,Алиса в страната на чудесата‘‘. Частта, която обаче заинтригува мен най-много и ме пренесе именно във филм, бяха скулптури на хора от най-различни древни народи в истински ръст, облечени в традиционните им облекла и поставени в обстановка, в която някога са живели, беше невероятно!
За пазаруващите и непазаруващите
Който и да си, колкото и да мразиш или обичаш думата ,,шопинг‘‘, граничещо с невъзможното е да не се отдадеш поне за малко на това начинание в ,,Голямата ябълка‘‘. Дори препоръчвам на всички приятели, които ходят натам, да тръгнат с един допълнителен празен куфар, защото има толкова много неща, които дори в Европа са лимитирани или не се продават. Всичко е изключително евтино поради огромната конкуренция и факта, че всички големи магазини пускат промоции, които изглеждат почти нереалистични.
А после…
На потегляне у мен имаше само тягостни чувства. Знаех, че никога не бих живял в тази бетонна шир с огромни паркове, но просто Ню Йорк ме беше погълнал, както и всички, които бяха с мен, а на някои от тях това им беше пето или шесто пътуване.
Когато се прибрахме, най-интересното е, че ме налегна такава носталгия, че не можех да повярвам, все едно част от мен липсваше. Бях се влюбил, не в душа или в плът, а в едно място, обичах всичко – от всяка една лоша до всяка една добра негова страна. Оттогава насам почти не съм изпускал година, в която да не отскоча да посетя едно от най-докосналите ме някога места.
