Ниагарският водопад – природен феномен, който ще ви остави без дъх

Ако говорим за големи неща, ето едно от тях: Ниагарският водопад – най-известният от всички водопади на света и най-голям в цяла Северна Америка. Според една от теориите, името са му дали ирокезките племена, живели някога по тези места. В превод означава „гръмотевични води“.
Интересното е, че се простира на територията на две държави и между градовете-близнаци Ниагара Фолс (САЩ) и Ниагара Фолс (Канада). Вече повече от столетие хиляди туристи се тълпят около него, за да наблюдават как водата пада с грохот от високата скала. Всъщност, водопадът се дели на три части: Подковата (наречена така заради формата си), Американски водопад и по-малкия Брайдъл Вейл.
Иронията е, че най-големият от тях (Подковата) всъщност се намира на територията на Канада. Е, няма как да отречем ненадминатия талант на американците да приписват чужди неща на собствената си сметка.
Освен че е много красив, Ниагарският водопад е и ценен източник на хидроелектрическа енергия. Падащата от 54 метра водна маса задвижва мощни турбини, които произвеждат ток за близките щати – Онтарио (Канада) и Ню Йорк (САЩ). Водопадът е с ледников произход и се е формирал преди около 10 000 години. С времето той се е преместил с няколко километра встрани, заради корозията. На няколко пъти замръзва изцяло, а картинката е покъртителна – сякаш времето е спряло, замръзнало за миг в студена тишина.
Опитите на човека да впрегне могъщите води на Ниагара за производство на електричество датират още от 1759 година, когато младият лъмбър Даниъл Джонкернс се оказва особено креативен, построявайки малък канал над водопада, за да задвижва дъскорезницата си. Малко по-късно пък двамата предприемачи Огъстъс и Питър Портър купуват целия водопад и дори околните площи от държавата в лицето на правителството на щата Ню Йорк. Приватизацията на двамата американци се оказва доста сполучлива сделка, защото те успяват да подпомогнат както собствения си бизнес, така и цялата местност, като създават индустриално производство в района. Бизнес на принципа Win-win.
Иначе пословичната лудост на американците ги докарва дотам да се спускат с бъчва от върха на водопада. Тази „мода“ се зародила в края на 19-и век. Малцината оцелели разказват колко яко било и така насърчават още луди глави да се пробват. Всъщност, двама от ентусиастите успели да се спуснат дори втори път, като единият юнак взел и жена си в семейното буре. На какво се е надявал, историята мълчи.
Други пък решават да пресекат водопада по въже и успяват да съберат доста зяпачи покрай себе си. Тази мимолетна слава обаче им коства сериозни обвинения и солидни глоби, тъй като подобни рискови начинания били строго забранени от закона.
В днешно време многобройните туристи имат възможност за разходка с корабче на име Maid of the Mist във водите на реката под водопада.
Някои пък решават да се издигнат с хеликоптер над Ниагара, което вероятно е скъпо удоволствие, но пък сигурно си заслужава.
Повечето посетители го наблюдават от една от множеството платформи, изградени около атрактивния природен феномен.
Вечер, осветен от десетки прожектори, Ниагара изглежда феноменално, облян в разноцветни тонове.
Надявам се да съм успял да възбудя любопитството ви и вече да тичате за билет „До Чикаго и назад“ – пътуване, което предприема и самият Алеко Константинов, описал водопада в края на 19-и век. Е, за съжаление тогава не е съществувал Пътешественик.com и Щастливеца не е можел да публикува тук своите пътеписи. Слава Богу, издавал е книги. 😉
Хайде, и после да разказвате. 😉