Неделна разходка до село Гигинци и манастира

Ставаш в неделя сутрин с идеята, че не ти се стои вкъщи. Особено като гледаш слънцето през прозореца и ясно си даваш сметка, че е съвсем възможно да бъде един от последните истински хубави слънчеви дни. Обръщаш се и се замисляш накъде да забегнеш, макар и само за ден. И понеже дългите пътувания не са особено подходящи за еднодневно трипче, когато имаш 2-годишна малка дивотийка, която трудно седи мирна, мислите ти започват да се щурат трескаво с въпроса „Къде наблизо да избягаме?!“ И се оказа, че отговорите никак не са малко… Спряхме се на околностите на Перник и след кратка справка в нета, стигнахме до извода, че тръгваме към село Гигинци.

Намира се на около 50-тина километра западно от София. Пътят е хубав, стига се за по-малко от час и определено е подходящо за такива като нас, които попадат в графата „с малко дете“.

Селото не е нищо особено – съвсем традиционно българско село, сгушено в подножието на връх Китка. На около 5 километра над селото се намира Гигинският манастир, който беше и нашата крайна дестинация.

гигински-манастир-01

гигински-манастир-02

гигински-манастир-03

Манастирът „Св. Св. Козма и Дамян“ доскоро е бил в окаяно състояние, да не кажем пред рухване. До него се е стигало по черен път и определено не е бил леснодостъпен. Сега обаче е реставриран, а пътят е съвсем нов.

От пътя се открива красива панорамна гледка на Черна гора и подножието на планината с няколко малки селца, разположени край главния път. Гигинският манастир е наричан още и Църногорски, именно заради близката планина.

гигински-манастир-04

гигински-манастир-05

гигински-манастир-06

Манастирът датира още от 11-12 век, когато се е намирал в подножието на връх Тумба, в местността Китка. След археологически разкопки и справки става ясно, че на първоначалното му местонахождение и на сегашното са открити запазени основи на монашеско крило и защитна кула. Както всички манастири из нашата България, така и този в даден момент от историята си служи за убежище на видни или неизвестни бойци, защитаващи своята кауза.

гигински-манастир-07

гигински-манастир-08

гигински-манастир-09

Гигинският манастир е едно от малкото светилища, които оцеляват през годините на Османско владичество и остават като духовно и просветно място за населението в района. Отделно от това, манастирът разполага със стопански площи и килийно училище.

През 16 век обаче е опожарен от турците. Години след това, няколко от монасите на Паисий Хилендарски откриват лековит извор в близост до сегашните манастирски сгради и именно заради това възстановяват обителта на това място. С помощта на местните жители, монасите успяват да възстановят килиите, стопанските постройки и сегашния параклис.

гигински-манастир-10

гигински-манастир-11aqzmo1

гигински-манастир-12aqzmo2

В началото на миналия век мястото обезлюдява, обителта остава без монаси. След 1944 година го превръщат в концлагер, а по-късно – в пионерски лагер. В крайна сметка го занемаряват до превръщането му в обор и с годините стига до почти цялостна разруха. И така до 1998 година, когато духовната дейност в манастира бива възобновена, а през пролетта на 2007 година идва ред и на неговото възстановяване и реставриране.

гигински-манастир-13

гигински-манастир-14

гигински-манастир-15

Днес е красива монашеска обител, а лековитият извор все още дава възможност на всеки да се възползва от лечебните свойства на водата в Аязмото. Още в миналото се знае, че тя помага при очни болести, при поражения на нервната система и при безплодие.

гигински-манастир-16

гигински-манастир-17

гигински-манастир-18

гигински-манастир-19

За Йоана
Avatar
Пътуването е начин на живот. Необходимост. Страст. Това е начинът, по който успявам да прекроя себе си, когато ми е нужно. Начинът да изляза от моята реалност. Начинът просто да усещам живота в неговата пъстрота. Късметлии сме, защото днес имаме възможността да видим различни места, да опитаме от колоритността на различните култури, да се запознаем с различни хора от всяко кътче на Земята. Стига да искаме! Мечтата ми е след 50 години да се обърна и да кажа: „Аз успях да видя всичко, което искам!“. Пожелавам го и на вас!