На масата на съседите
В началото на топлите дни идва и мисълта за кратките пътувания, с цел разнообразие и по-скоро разтуха. Но ни се иска, ако може, хем да е някъде близо, хем пък и да не е съвсем до вкъщи – в този ред на мисли, съседните ни страни са доста удобен вариант за дестинация. Близко са, пък и не са тук.
За забележителностите в Сърбия, Македония, Гърция, Турция и Румъния всички сме чували, виждали, чели и гледали.
На гости у съседите обаче не значи само забележителности, паметници, руини, езера, църкви, джамии, градове, села и паланки. Често голяма част от нас асоциират дадено пътуване с усещания, вкусове, миризми и други подобни спомени, базирани на сетивата.
Забравете за хранителните си режими и диети, поне докато четете следващите редове. Ще направим опит да ви съблазним с някои от най-вкусните гледни точки на едно гостуване в нашите съседни страни. Може пък да ви подтикнем да се разходи, лято е все пак – сега е моментът да не се стои вкъщи…
Да тръгнем на Запад, към Сърбия
Все известен е фактът, че сръбската плескавица е едно от най-характерните за западната ни съседка ястия.
Прави се от чисто мляно месо, изпечено на скара. В Сърбия всичко е чисто, а голяма част от продуктите са и домашни. Затова не е чудно, ако месото в плескавицата изглежда и на вкус е като…. месо. Това, което различава плескавицата от обикновеното кюфте, е че има люта чушка и кашкавал.
И това прави вкуса й характерен и типичен именно за Сърбия.
От Белград към Скопие
продължаваме да пътуваме по пътя на месото. За Македония е ясно, че е силно повлияна и от сръбската, и от гръцката, а и от нашата кухня. Но си има и тя характерна вкусотия. И това е Пастърмалията.
Оригинална македонска „пица“ от района на град Щип, която се приготвя от тесто и ситно накълцано пилешко и свинско месо.
Отправяме се към Гърция
Има разногласия кое точно е най-характерното гръцко ястие, но е ясно, че тяхната кухня представлява вкусно изпълнение на средиземноморски продукти, приготвени по балкански начин. Задължителни елементи от кухнята на южните ни съседи са зехтин, маслини, сирене Фета, домати, патладжан, тиквички, кисело мляко, босилек, риба и хляб.
Едно от ястията, които често присъстват на гръцката трапеза, е Дзадзики. Това е салата, която е задължителното мезе за узото. Прилича на българската „Снежанка“, но разликата е, че се прави с пресни краставици, залива се със зехтин и се слага оцет, защото млякото е цедено и трябва да добави кисела нотка.
От Гърция се насочваме към Турция
Вкусотиите, които са типични за тях, но ние приготвяме и хапваме с наслада, са хиляди. Всички сме опитвали баклава, баница, локуми, кебапи, сърми и други типично турски ястия.
В голямата си част същите тези са част и от нашата трапеза. Малко известен е фактът, че турските ястия са с персонифицирани имена и носят спомен или легенда за реални личност и събитие. Най-популярното е имамбаялдъ, което означава „имамът припадна“.
Според легендата имамът наистина припаднал, след като обилно похапнал от приготвените от жена му печени патладжани с домати, лук и подправки.
Завиваме по нашето Черноморие и
пристигаме в северната ни съседка Румъния
И там, както при всички останали балкански страни, се усеща познатото влияние на добросъседстване. И при тях има сърми, боб с наденица, козунак и баница.
Типичното румънско ястие, което ги отличава, е мамалигата. Това е сварено царевично брашно във вид на пюре. Дълги години се е считало за храната на бедните, но днес вече получава заслужената си почит и оценка. У нас е познато като качамак.
