На гости на Дядо Коледа
Това лято бях на гости на дядо Коледа. Той не е вече между живите и почива в италианския град Бари. Когато е бил жив се е казвал Николай, родил се е в края на 3ти век в градчето Патара в района на Мир Ликийски, част от Римската Империя по това време, а днес част от град Демре в Турция. Заможното му семейство му оставя богато наследство, с което той се разделя в полза на бедните.
Известни са няколко интересни легенди за Николай. В едната се говори за човек, изгубил целия си бизнес, на когото се налагало да продаде 3те си дъщери в проституция една по една, но всяка последна вечер преди продажбата в двора им по чудо тупвала кесия пълна с жълтици и спасявала честта на девицата. Бащата омъжил и трите дъщери много добре благодарение на жълтиците и въпреки, че не го хванал – все пак успял да мерне мятащия кесиите добродетел Николай.
Друга случка с него е спасяването на цял град от гладна смърт, когато на своя глава убедил капитана на 5 корабна флотилия, пренасяща зърно от Египет за Константинопол да остави част от товара си в град Мир. Това било равно на държавно престъпление, защото зърното било изцяло притежание на империята.
Николай помагал много и на несправедливо обвинени хора, както и на всякакви нуждаещи се. Обичал да минава и да слага по една паричка в обувките на децата пред къщите в края на годината около Рождество Христово. Укротявал морските бури, изслушвал нуждаещите се, хранел гладните. Бил архиепископ Мир-Ликийски, бил чудотворец и светец. Такъв останал след кончината си и в историята, а западната култура приела легендите за добротата му и започнала да разказа приказки на децата си за Father Christmas в Англия, Père Nöel във Франция, Christ Kind в Германия, а холандците го занесли чак до Америка, където Kris Kringle станал ‘Sinterklaas’ или както и днес се нарича Santa Claus.
Св. Николай Мирликийски Чудотворец спокойно почивал на мястото на погребението си в катедралата на град Мир, Мала Азия, когато турците занастъпвали към Европа. Разделените по това време италиански градове-държави имали кораби и финанси да обикалят из целия свят. Моряците – пирати от Бари първи се добрали до гроба на св. Николай и спасили (задигнали), каквото успели от мощите му. По обратния път към Италия ги застигнала страшна буря и само молитвите към св. Николай спасили моряците и безценния им товар от сигурна гибел. Втори в катедралата на Мир пристигнали моряците – пирати от Венеция и до-обрали останалите малки кости от мощите на светеца. На 9ти май 1087 мощите и кораба на първите моряци пристигнали в град Бари, посрещнати от огромно множество хора и епископи. Този ден се празнува като свети Николай Летни.
През юни 2015 на това място в Бари пристигнах и аз с моето семейството. Катедралата, в която се съхраняват мощите на св. Николай е достолепна, красива и стара.
Денят на пристигането ни беше събота късно вечерта, затова побързахме да се настаним в малката ни квартира, недалеч от катедралата, за да си починем от пътуването. Казвайки малка – го имам предвид. Практически това беше един дълъг мухлясал коридор с огромна каменна ниша в дъното, където бяха наслагани спалня и диван за спане. Почти неизползваемата баня беше друга малка дупка от дясно на нишата, а печката и масата със столове по средата на коридора имаха по-скоро декоративна фунция. Цената беше почти прилична, но плащането беше по-скоро за местоположението на квартирата, а не за удобставата ѝ. Преглътнахме ситуацията, защото решихме, че сме само за две вечери там и ще се опитаме да сме повечето време навън и без това.
Старият град на Бари е истинско средновековно бижу, стига да не се налага да спиш в някоя от стаите на къщите. Опасано е със стени, които и до сега стоят горди, готови да защитят всичко вътре. А всичкото вътре са улични ресторантчета, приглушена светлина, смях на хора, тиха музика. Всичко е малко, кротко, със стръмни стълби, лабиринтни улици, седящи пред къщите хора, много цветя и аромат на спокойствие, кафе и панзероти. Пандзероти-то заслужава отделен пътепис сам по себе си, но накратко е вид калцоне, което повече прилича на полу-елипсовидна пирожка, пържи се и е пълно с каквото си искате. Струва около 2 евро и като големина може да ви остане и за закуска от него, ако не ядете като за последно, което е най-трудното за постигне след като сте го опитали.
Катедралата е на около 100 метра от морето, почти веднага след стените на града. Прекрасен ден се оказа неделята на нашето пребиваване. В катедралата имаше няколко сватби, като най-подробно видяхме първата. Всичко беше скъпарско, като само цветята от декорацията за тази сватба струваха повече от цялото ни пребиваване в Бари. Седнахме на пейките и дори поздравихме седящите до нас няколко мъже с прекрасното събитие, но бързо схванахме, че не сме „приятели на приятелите“ и не бяхме удостоени с усмивка или отговор.
Булката се разплака, докато даваше дума, че ще е вярна, а свещеникът отпусна на свобода очевидната си логорея, докато наставляваше младите как да живеят, преди благородно да разпусне полу-припадналото множесто към ресторанта. Тогава завърши и маса-та, която католиците правят на всеки 2 часа в приземието и ние се отправихме с благоговение към целта на пътуването си – криптата с мощите на св. Николай.
Приземието е значително голямо, с пейки и асансьор (подарък от руснаците) в дъното за майки с колички и хора, които се затрудняват със стълбите. Веднага в дясно се намира една каменна колона, за която се говори, че е донесена заедно с мощите. На нея хората оставят листчета с желанията си, снимки, малки собствени предмети и всичко, което би могло да измоли благоволението на св. Николай.
Самият св.Николай се намира под огромен мрамор, който от своя страна е предвидливо заграден от любовта на множеството с решетка. Преди да отида там прочетох, че руснаците правят православна литургия всеки четвъртък. Оказа се, че нещата са еволюирали и православна литургия има всеки ден от 10 сутринта. Преди време самия Путин е бил на това място, донесъл е внушителна статуя на св. Николай и послание към жителите на Бари с нея.
Статуята е пред катедралата, а посланието накратко гласи, че Путин разчита на жителите на Бари да съхраняват добре мощите на този любим на руснаците светец и е готов да им предостави каквато и да е морална и материална помощ, за да подсигури това съхранение. Руснаците имат огромен имот в новата част на Бари, където има Руска църква, нещо като хотел за поне 300 гости и прекрасна градина, а свещеника и помощниците му отиват всеки ден до Катедралата и служат по православните закони. Има листчета, които дават и срещу 2 евро разрешават да напишеш 10 имена на хора, които свещеника да спомене; имаш право на колкото искаш такива листчета срещу 2 евро всяко. Лично аз видях и руснак, който леко подаде 500 евро на цяло за някакъв вид споменаване, но не разбрах какво точно.
Изживяването на това да си в присъствието на мощите на св. Николай не се поддава много на описание. Плачеш безпричинно, но ти е леко и радостно някак си, забравяш всичко, за което си искал да се помолиш и само седиш, заобиколен от хора по пейките, защото вътрешно знаеш, че всичките ти молби са вече ясни и чути, където трябва и няма нужда да ги формулираш специално. Дишаш, присъстваш, пречистваш се. Ако имаш истински късмет – държащия ключа за решетката клисар минава и отключва и разрешава да се докоснеш до мрамора точно над мощите. Можеш дори да си докоснеш неща, например ако си купил икони от сувенирния магазин. В моя случай оставихме целия пакет със сувенири върху мрамора докато течеше православната литургия. Има и шишенца със светена вода, в която е смесено миро от мощите. Вадят около 50 грама всяка година на 9ти май. Шишенцето струва 2 евро, както и шишенце със светено масло от иконостаса, горящо над св. Николай денонощно. Накупих от тези неща, както и гривни и различен размер икони за раздаване в България, както и да си върна с мен после в Англия.
Отвън разбира се течеше поредната сватба, заведенията наоколо бяха полу-празни, но пък сувенирния магазин беше пълен с хора.
Има и музей, в него са събрани неща свързани с почитта към свети Николай, например малък замък със скъпоценни камъни – подарък за Бари от Елизабет Първа, който за времето си очевидно е бил много скъп и направен от голям майстор. Катедралата работи всеки ден и ние отидохме и на следващия ден, просто да поседим. Беше прекрасно. Обичам свети Николай.
Пиша този пътепис, за да ви подсетя, че в неделя, 6 декември беше Никулден. Не е важна рибата, нито трапезата, важен е символът на този празник. Не чакайте Коледа, а се огледайте и намерете около себе си човек, който се нуждае от помощ. Може да е сандвич, може да е дреха, може да е чаша чай и разговор – всичко, което ще е мехлем за една изстрадала душа. Направете го и ви обещавам, че ще се почуствате по-добре самите вие. Пътят към личното ви щастие минава през бездомника от ъгъла на улицата ви или от самотната възрастна съседка, която няма с кого да сподели оскъдния си хляб дори на празник.
Не чакайте дядо Коледа да ви дойде на гости.
Отидете вие.
