На големия светофар вдясно

Всеки пътешественик знае, че на водопади се ходи през пролетта, тогава те са най-пълноводни и красиви. Пък и нека не се лъжем, когато всичко в природата се е раззеленило, стават много добри снимки. :) Ето защо избрахме именно това време за кратката ни екскурзия. И така, две момчета и две момичета потеглихме рано сутринта от София в посока Ловеч, с

крайна цел на пътуването ни – Крушунските водопади

Крушунските водопади се намират в Северна България, на 6 км от град Летница близо до село Крушуна (на 34 км от град Ловеч в Предбалкана – на границата между Стара планина и Дунавската равнина). Известни са със своята живописност. Има пътека, която води до пещерата, от която водопадът извира. В близост се намират още няколко пещери – Урушка Маара, Горник, Деветашка пещера. Местността е в източния край на Деветашкото плато – един от най-окарстените райони на Средния Предбалкан.

[gallery type="rectangular" link="none" ids="4147,4149,4150,4151,4152"]
Оказа се, че далеч не съм толкова добър навигатор, за колкото се мислех, ето защо се наложи да поискаме помощ от местните в откриването на пътя. Упътването беше повече от красноречиво и ясно:

на големия светофар вдясно и само направо

(по-описателно от това беше само: като стигнете до Т-образното в Джурово вдясно, но това е тема на друг пътепис и не му е тук мястото).
Когато се качихме до заветното място, пред нас, както и очаквахме, се разкри забележителна гледка.

[gallery type="rectangular" link="none" ids="4154,4155,4156,4157,4158,4159"]
Единственото неприятно на такъв тип места е, че понякога стават прекалено комерсиални. В някои моменти (на по-тесни мостчета и пътеки)

разминаването ставаше подобно на разминаване в градски транспорт :D

Все пак това никак не ни попречи да се насладим на красивите картини, създадени от природата, както и да се снимаме почти без да има непознати хора на снимките ни. Винаги искрено се надявам, че ще успеем да съхраним подобни места и човешкото влияние няма да ги разруши.

[gallery type="rectangular" link="none" ids="4163,4162,4164,4165,4166"]
На връщане съвсем случайно видяхме табела със стрелка към Зеления водопад. Разбира се, съвсем единодушно се насочихме натам. Оказа се, че този водопад не е никак известен, труднодостъпен е, но за сметка на това – много красив и висок.

Повече от половината туристи, посетили Крушунските водопади, изобщо не стигат до Зеления водопад

може би защото е доста по-стръмно и пътят дотам е около 20-30 минути, или просто защото табелата за него едва се забелязва. Научихме, че местните го наричали Самотния водопад (нищо чудно). Благодарение на пръснатите в подножието му скали и камъни може буквално да се застане или поседне под самия водопад.
Истината е, че винаги много съм харесвала водопади, има нещо пречистващо в тях, а водата определено ми действа успокояващо.

[gallery type="rectangular" ids="4168,4169,4170,4171,4172,4173"]
След като разгледахме и се снимахме на всяко възможно кътче от Крушунските водопади, се насочихме към Деветашката пещера. Така и така бяхме в района, нямаше как да я пропуснем. Освен всичко останало, все пак именно тук през 2011-та са снимани много от сцените на мултимилионната холивудска продукция Непобедимите 2, в която участват екшън герои като Брус Уилис, Джейсън Стейтъм, Силвестър Сталоун, Долф Лундгрен, Арнолд Шварценегер, Джет Ли,

Жан-Клод Ван Дам и, разбира се, ЧЪК НОРИС!

Деветашката пещера е разположена на около 7 км от Летница и на 15 км североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки, на източния бряг на река Осъм.
Научихме, че в миналото е била използвана за съхранение на храни от държавния резерв.

[gallery type="rectangular" ids="4175,4176,4177,4178,4179"]
Общата дължина на пещерата е 2442 м. След около 40 м навътре от входа се стига до огромна зала. Вътре в пещерата има 2 клона, през единия тече рекичка, а другият е сух и топъл. Виждат се множество красиви сталактити и сталагмити, а сводовете на входа са внушителни.

Пещерата е известна с многообразните си обитатели

много от тях за защитени видове и са включени в Червената книга на България, а част от тях и в Червения списък на световнозастрашените видове.

[gallery type="rectangular" ids="4181,4182,4180"]
Разбира се, отново имахме проблем с ориентацията. Оказа се, че сме минали по стария път, съответно оставихме колата доста далеч и се наложи да се спуснем пеша около километър до пещерата. Проблемът дойде на връщане, когато трябваше да се изкачваме около половин час. Това доведе до доста мрънкане от страна на женската част от компанията.
Вечерта хапнахме набързо в Ловеч и поехме с нови сили по пътя към София.

За Юлияна
Avatar
Казват, че пътуването е единственото нещо, за което даваме пари, а ни прави по-богати. Аз вярвам, че опознавайки нови, непознати места, откриваме и по нещо ново за себе си. :) Така че откривайте, опознавайте и мечтайте!