Най-красивият гръцки плаж
Винаги съм бягал от класации на забележителности, природни феномени, личности и изобщо сравняването на неща, които са въпрос на вкус или пък уникални сами по себе си.
Този път ще изневеря на това свое виждане и ще разкажа накратко защо смятам, че има наистина уникално място, което смело мога да определя като най-красивия плаж в Гърция.
Навагио (Navagio), или плажът с кораба :), е мястото от снимките, мястото, което никой не вярва, че изглежда толкова добре, колкото го показват братята гърци. Но… реалността е друга – плажът е по-впечатляващ и пленяващ, отколкото можете да си представите.
И за да си бъде всичко на място – до него не се стига лесно… Напротив, за да се изкъпете в светлосините кристални води, в които видимостта е над 20 метра, трябва или да плавате с лодка, или да скочите от непристъпните 290 метрови скали, заобикалящи този уникален залив. Ние избрахме първата опция и достигнахме залива на борда на голям кораб в компанията на още около 300-400 туристи.
Още отдалеч, виждайки странния светлосин цвят на водата, сякаш изкуствено създаден и ярко контрастиращ с тъмносиния цвят на водите около Занте, си казваш „Това не е реално“.
Навлизайки в залива, въртим главите си във всички посоки, оглеждайки от горе до долу скалите, плажа, пещерите и… кораба. Някак загадъчно полегнали на този закътан залив са ръждясалите останки на кораб, с който са били превозвани контрабандни стоки. Съдбата му сега е да лежи и да бъде сниман и „разкрасяван“ от хилядите туристи. Ние се опитахме да го преместим, някои казват, че успяхме, макар и с малко 🙂
Групата ни е доста сериозна – над 35 човека буквално се пръсват по плажа в търсене на подходящото място и ъгъл за най-добрата снимка. А тук снимките определено се получават.
Под водата се чувстваш като в друг свят – толкова е прозрачно и светло, толкова чисто и привличащо. Още на 5 метра от брега дълбочината става сериозна, а на 20 метра навътре дъното е на 7-8 метра.
Излизаме да хапнем набързо и да направим по някоя плажна снимка.
Тръгваме си след вълшебни 60 минути, които ни бяха крайно недостатъчни, за да се насладим на това перфектно творение на природата.
Затова и на следващия ден сме отново там, само че на върха на скалите, опасващи залива, 290 метра над морското равнище. Гледката отново спира дъха, може би и височината спомага за това 🙂
На мен ми се струва доста опасно – отвесната скала някак те предразполага да погледнеш почти надвесен надолу. Внимавайте къде ходите, ако искате да останете цели и носете обувки с дебела подметка, защото пътят до края на скалата е осеян с остри камъни, храсти и препятствия.
А пътуването до залива и разходката по ръба си заслужава, гледката отгоре – също. Ние сме късметлии, тъй като в залива влизането на кораби с туристи днес е забранено, защото има вълнение.
Заливът е кристално чист и самотен – без тичащи туристи и бръмчащи лодки. Сякаш позиращ в най-добрата си естествена одежда пред множеството фото туристи, завладели склоновете му. Е, и ние бяхме там, и ние снимахме 🙂
