Лондон - бяхме зашеметени
Внимателно планирахме всичко. Отпуски, ваканция на детенце, самолетни билети, трансфери, хотел, карти за градски транспорт. Изкупих всички пътеводители и карти, които намерих. Направих оптималните маршрути. За една седмица трябваше да видим всичко. Времето наближаваше и ние ставахме все по-нетърпеливи, знаете как е!
Единственото, което не предвидихме, беше, че детенцето, с отбора на Славия, спечели турнира на Нова телевизия и се класираха за футболен турнир в Баку, Азербайджан. Датите съвпаднаха. Чували сте я, онази приказка – за душата в рая. Не става!
Естествено, че трябва да замине за Баку. Това беше награда за няколкогодишен упорит труд. С отбора, с приятелите, с любимия треньор.
А нашето пътуване до Лондон? Цялата програма беше съставена за Алекс – да види всичко, да опознае чуждата култура, да се забавлява. Да се забавляваме тримата. Пропадаше ли всичко?
Измислихме го. Купихме още един билет за Алекс до Лондон.
Заминахме в различни посоки. Алекс за Баку, ние – за Лондон.
Бяхме зашеметени. Като деца в магазин за бонбони, изтъркано, но вярно. Зомбирани туристи – още по-изтъркано и още по-вярно. Излизахме сутрин в 8 и се прибирахме вечер, след полунощ. Искахме още и още. И още. Всеки открива града за себе си. Аз открих моя Лондон! А, видяхме и кралицата, от 1 метър разстояние, на откриването на монумента на военните пилоти през Втората световна. Гледахме финала на световното в най-автентичния пъб в Гринуич. Следобедна дрямка в градинката зад парламента. Църквата, превърната в забавачка в Нотинг хил. Давид на Микеланджело/копие/ във Виктория и Албърт. Розетският камък в Британския музей. Сент Панкрас и библиотеката. Уличен театър пред Ковънт гардън. Всичко!
На Хийтроу сме и чакаме Алекс да пристигне. Усмихнати стюардеси извеждат дечица за ръчичка. Така си го представяхме и ние. Нашият полет закъсня. Все пак пристигна. Усмихнатите стюардеси, но без Алекс. Всички пътници, пилотите… без Алекс.
Докато търсехме информация, си чухме имената по уредбата – да се явим в отдел Емиграция.
Нашият прекрасен син, изключително самостоятелен и практичен и с огромното самочувствие на прелетял половин земно кълбо, при прекачването от Баку в София отказал да го придружава стюардеса. Пристига в Лондон без придружител, а е едва на 12. Спокойно обяснил на емиграционните, че мама и тати са на екскурзия в Лондон, а той имал неотложен ангажимент в друга част на света и ето, сега пристига, за да се присъедини към туристическата програма.
Служителите ни провериха документите. Лека ирония се долавяше в процедурата по сравняване на фактите. Алекс ги беше очаровал и те се забавляваха с нашите премеждия.
След 15 минути излезе от терминала. Беше „пораснал“ с няколко сантиметра! Не стъпваше по земята. А на нас още ни трепереха коленете.
Имахме ден и половина, за да покажем всичко на Алекс. Нямаше начин. Но пък можехме да го превърнем в Ден на детето и да го поглезим пълноценно, всъщност съчетахме нещата. Монументът на Албърт, Роял Албърт Хол, Суши в Хародс, Трафалгар Скуеър – снимка пред часовника, който отброяваше оставащите 20 дни до откриването на Олимпиадата, Тенис на маса в градинката до Пикадили, Бъкингамският дворец, Парламентът, Уестминстър, Биг Бен, Тауър Бридж, Сент Пол, Краставичката, Шарк! Ах, тези двуетажни автобуси! И пълният пакет атракции – Музеят на Мадам Тюсо, The London Dungeon, London eye, Аквариумът…
И с още едно премеждие. University College Hospital, Euston Road. Бърза помощ пристигна на третата минута след обаждането на служителя от Мадам Тюсо, че посетител на музея не се чувства добре. За съжаление, таткото пропусна най-забавната част от атракциите на Лондон, но поне си почина в комфортната болнична среда, обгрижен и глезен от младички и усмихнати сестрички.
Последно повикване на пътниците за София. Едва успяхме да се качим на самолета. И заспахме! Изобщо не сме разбрали кога сме излетели и кога сме кацнали в София.
Това беше! Нашият Лондон – моя, на таткото и на Алекс!
Следващата година избрахме Барселона! Нашата Каталунска приказка!
Милена Малакова, 2012