Левисън Ууд – съвременният пилигрим, който преоткрива света пеша
Левисън Ууд се превръща в истинска сензация в Англия благодарение на пътешествията си по устието на река Нил, в Хималаите и Централна Америка. Докато десетки почитателки се надяват да срещнат Лев около прекрасния му дом в Лондон, той се чувства най-добре в компанията на тибетски племена.
Виждам се с Левисън година след последната ни среща, когато той разказваше за невероятните си приключения в Хималаите пред почитатели на Burberry. Връзката между луксозната модна марка и пътешествията е учудващо силна, споделя Лев. Burberry разработва първия тренчкот, за да предпазва британските военни от дъждовете през Първата световна война. Като бивш военен, Ууд е ревностен почитател и лице на марката. Не мога да не отбележа безупречния вид на Левисън – неслучайно той рекламира продукти, вариращи от собствена линия дрехи за Belstaff до козметиката на Clinique. Той се усмихва чаровно и споделя, че най-важното нещо в раницата му винаги е чиста бяла риза. Тя се оказва учудващо необходима дори в Индия, където Лев е поканен на среща с Далай Лама.
Уютната атмосфера на South Kensington Club предразполага към дълъг и интригуващ разговор за далечни приключения, опасни ситуации и емпирично натрупана мъдрост. Левисън любезно се интересува какво ново се е случило при мен през последната година и тъкмо когато мисля да се похваля, че съм сменила отдела в банката и че живея в нов апартамент, осъзнавам, че моите „новости“ са толкова тривиални и някак обикновени в сравнение със събитията, които Лев преживява всеки ден. При последния ни разговор той все още се възстановяваше от катастрофа в Хималаите, при която едва не губи живота си. Заплашван многократно с оръжие, обиран и попадал в престрелки; бил на бойното поле в Афганистан – Левисън определено има истории за разказване.
Последното пътуване на Ууд е в Централна Америка – 2800 километра от Мексико до Колумбия. По време на пътуването той общува с всякакви хора – свещеници, пастири, наркодилъри… „Това, което осъзнавам при всяко следващо пътуване е, че хората навсякъде са едни и същи. Да, технологиите променят нещата, но добротата и съпричастността, както и агресията и злобата са универсални човешки характеристики и не са опосредени от място в света“.
Става ми интересно дали, сблъсквайки се с безкрайни опасности, Лев се обръща към Бог, или напротив, виждайки толкова различни разбирания за божественото, той поставя под въпрос съществуването му. „Напротив“, казва той, „все повече се убеждавам как колкото и да наричаме Висшата сила с различни имена и да й придаваме различни атрибути, Бог е един и хора в най-различни кътчета на света са стигнали до много сходни разбирания за Него“.
Питам Лев какво му дават рискованите му пътешествия, които се излъчват в prime time по Channel 4. Отговорът му е „Смирение и вяра в себе си“. Замислям се по темата за смирението – дали трябва да излезеш на бойното поле, за да достигнеш до вътрешен мир? И не води ли до душевно сътресение конрастът между споделянето на няколко залъка с тибетски монаси и вечеря в един от най-луксозните частни клубове в Лондон? Левисън е стъпил здраво на земята и успява да се наслади и на двете.
Най-голямото богатство, което Лев притежава, са срещите му с хора по пътя. При последното си пътуване той се сприятелява с мексикански моден фотограф, който въпреки липсата на предварителна подготовка му става верен спътник и изминава хиляди километри с него. Интересно ми е дали не му домъчнява за хора или места, но Лев изживява красотата на момента тук и сега и запазва прекрасните спомени и мъдростта, която срещите са му дали.
Интересно ми е какво вдъхновява Левисън, какво го кара да продължи, когато горещината е убийствена, слънцето е изгарящо, ръката му е счупена на множество места и физическата болка надделява. Любов към предизвикателствата, упоритост и любопитство. Мисията на Левисън е да вдъхнови ново поколение изследователи с магичните си разкази за чест и достойнство, себеотрицание и безкористна помощ.
Лев никога не е бил в България, но за сметка на това знае доста за страната ни поради факта, че е имал приятелка българка. Веднага предлагам Източна Европа като евентуална следваща дестинация за вълнуващо пътешествие, но той ме оборва с факта, че търси дестинации, в които да има „поне опасност да бъде заплашен с картечница“. Успокоявам го, че това би могло да се уреди, но Лев предпочита да посети България само за „истинска почивка“. От пътешествия и приключения, разговорът се променя в посока сърдечни вълнения. Лев споделя, че начинът му на живот със сигурност усложнява личните му взаимоотношения и за в бъдеще планира да остава повече време в Лондон.
Докато наблюдавам фините му обноски и кавалерски маниери, ми е трудно да си представя как яде мозък от коза в Афганистан, как записва мислите си в дневника си сред смразяващия студ по върховете на Хималаите и как едва избягва от крокодили в река Нил. Но за Левисън най-важното е да посещава интересни места и да се среща с интересни хора – независимо дали това е в уютен лондонски клуб или в палатка в пустинята. Писател и фотограф, Лев открива естетика във всичко около себе си и описва красиво дори най-големите опасности.
Става късно, а Левисън утре отново е на път – този път из Англия, за една от 30-те си публични лекции във връзка с новата си книга, ‘Walking the Americas’. Времето в Лондон е необичайно топло за мартенски ден и след кратка разходка, всеки от нас поема по пътя си – аз към вкъщи, вдъхновена да прочета новата му книга, а Лев да открие мексиканския му спътник и верен нов приятел, Алберто, който открива Лондон. Надявам се при следващата ни среща „новостите“ при двамата да са поне малко по-съпоставими – поставям си за цел да внеса повече приключения и опасности в живота си. Но може би е добре първо да се науча да спя в палатка…
Източник: PREMIUM Lifestyle
Снимки: Simon Buxton
