Кончето - адреналиновата бомба, която ще ви разтърси

Всички сме чували какви ли не комплименти за Пирин планина, но най-вярното определение за нея може би е “един различен свят”. Само когато човек стъпи там, разбира истинския смисъл на това. Пирин е съчетание от невероятен зелен планински масив и геоложка основа, изградена от протерозойски мрамор, което я прави планина с “две лица”. Това, което бих посъветвал всеки един турист, е да обърне внимание и на “двете й лица”, за да успее наистина да се влюби в това изключително творение на природата.

Една от местностите в северен Пирин, която носи невероятен адреналин на много алпинисти и туристи, е седловината “Кончето”. Разположена на главното планинско било на 2810 м., тя си остава и до ден-днешен една от най-големите планински туристически атракции в България. Заема най-ниската и тясна част от карстовия ръб между върховете “Бански суходол” от северозапад и “Кутело” от югоизток. Дължината на ръба е около 400 м, като най-тясната му част е около 150 м. На места ширината на пътя достига фрапантните 0.50 м.

Съществуват два начина да се покори “Кончето”. Единият е от североизточните склонове, които са около 500-метрови стени, те са обект на алпинизъм от десетилетия наред, и другият - по югозападните склонове, по-известни като “Странето”, които са под наклон 70°. Тук говорим за страхотна денивелация!

По-опитните туристи не ползват допълнителна екипировка при изкачване на “Странето”, но има и вариант, в който заради непрестанното пълзене на четири “крака” се ползват осигурителни въжета поради изключително стръмния наклон.

[gallery type="rectangular" ids="6695,6698,6702,6704,6701,6700,6703"]
Според една от многобройните планински истории “Кончето” се нарича така, защото преди да бъдат поставени обезопасителните стоманени въжета през 1963 г., туристите го възсядали и преминавали през него с пълзене. Чувството, когато се качиш на “Кончето”, е неописуема бомба от адреналин. Ако времето не е особено ясно и е мъгливо, се създава илюзията, че сте над облаците и се чувствате изключително величествени. Доста фрапиращ момент е в началото, когато трябва да направиш първите крачки, държейки се за стоманените въжета - човек има усещането, че буквално държи живота си в собствените си ръце. Чувството, когато отсреща се задава групичка от хора, които се връщат от другата страна, и вие трябва да се пуснете за секунди от въжето, за да се разминете и да ги поздравите, здрависвайки се, е несравнимо само по себе си.

Тишината, облаците, звукът от вятъра, който пронизва ушите, карат човек да се смири и да изчисти съзнанието си от всички обременяващи го неща.

Останалата част от гледката и емоциите, които биват видени и изпитани, ще оставя недоразказани, защото съм убеден, че всеки, който не е качвал “Кончето” досега, трябва да го направи при първа възможност. А тези, които са били, ще отидат поне още веднъж - за да потърсят смирение и наслада за съзнанието.

[gallery type="rectangular" ids="6697,6696,6699,6694,6693"]

За Александър
Avatar
Чрез пътуването открих възможността да пречиствам периодично душата и съзнанието си. Това е единственият толкова лесен и приятен начин да си постоянно в хармония със себе си и природата около теб самия.