Знаете ли за Пантеона в Гургулят?
Често ми се е случвало да си мисля, че софиянци, освен на Витоша, нямаме къде да отидем в почивния ден. Затова сега ще ви разкажа за една туристическа находка, която ме провокира да си спомня уроците по история и българска литература. И… която ме накара, за кой ли път, да се засрамя, че толкова малко знам за България, и то в радиус от 50 километра от дома ми.
Сливница е град, разположен в северозападната част на Софийската котловина, на 30 километра от центъра на столицата.
Пътуването е бързо и удобно – по международния път Е80 за не повече от половин час сте там
На централния площад в градчето е паметникът на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 година, на която Иван Вазов посвещава безсмъртни стихове.
Но понеже не съм почитателка на градския туризъм, решавам да продължа по мостчето, което е в единия край на площада. Табелата показва, че отивам към село Гълъбовци, до което са 6 километра. Веднага има на какво да се зарадвам в ландшафта – преминавам през някакъв баир, от който започва Вискяр планина. Тя е ниска, заоблена, топла… но има време да я достигна. Пътят преминава през изорани ниви. Добър е, макар и второкласен. Преминавам през селцето и продължавам по пътя, към село Гургулят, което е само на 1 километър разстояние. То е крайната точка на маршрута ми, защото прочетох, че имало паметник там. А на всичкото отгоре е и родно място на един от любимите ми български поети – Добри Жотев.
Теренът става все по-хълмист и все по-красив. И ето го разклонението, за което табелата казва, че води към монумента. След завоя вече го виждам –
кацнал е на върха като летяща чиния, огромен
Кой да ти очаква тук такова чудо?
Оставям колата на паркинг… няма други хора, само няколко момчета, но вече си тръгват. Преминавам по дълга пътека към този паметник, който
ми напомня НДК и египетска пирамида едновременно
Внушителен е, построен от червен бетон, а в центъра му е поставена женска фигура – Майка България.
Пантеонът е построен на мястото, където са се водили решителните битки от Сръбско-българската война през 1885 година. На 6 септември Александър I Батенберг обявява Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Този акт е посрещнат с неодобрение от съседните ни държави, а също от Турция и Русия.
Всички смятат, че България става опасно силна
и предявяват претенциите си към наши територии. Сърбия струпва войските си по границата, подкрепяна е от Австро-Унгария. Но и Гърция заплашва да нападне през турски територии, затова нашите военачалници разпределят армията ни и на двете граници.
През ноември Сърбия навлиза в териториите ни, превзема Брезник и се насочва към София. Но при село Гургулят, на 7 ноември 1885 година, за около половин ден,
нашествениците са разгромени и обърнати в бягство
Сражават се всички мъже от околните села, даже и жени. В тридневните сражения, известни като Битката при Сливница, е защитена младата ни държава и тя остава цяла. За героите, които са се сражавали тук, Иван Вазов пише:
„Българио, за тебе те умряха!
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
и твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.“
Минали са 129 години от този ден. Но ме побиват тръпки, като си представя многохилядните армии, разположени по тези оврази.
Гърмежите, виковете, страхът, чудесата от храброст на българските войници, саможертвата на цивилното население…
Фондацията на Людмила Живкова „13 века България“ е построила пантеон там, да се знае и помни… ама ние нито знаем, нито ходим до него. А е много приятно това село Гургулят, дори хотел има, ако решите да преспите там.
За мой срам чак като се върнах и потърсих да прочета нещо повече за селото и монумента, разбрах, че в близост до него имало красиво ждрело, останки от древна крепост и пещера, наречени Пеклюк. Много ме е яд, че не ги видях и обещавам скоро да отида и да ви разкажа и за тях. Ако някой е ходил и има снимки, ще се радвам да видя какво съм пропуснала 🙂 Пишете до сайта, споделете!
