Златна Прага – полъх на революция и дом на империи
Част 1
Чешката столица е един от онези градове, в които се чувстваш като у дома си. Още щом влязохме в града с туристическия автобус, движейки се покрай река Вълтава, имах странното усещане за нещо познато. Все пак дълги години Чехия, като част от Чехословакия, е била в социалистическия блок и има много прилики със страните от източна Европа. Една от малкото дестинации, които нашите родители са имали право да посещават преди падането на режима.
Както някои от вас може би знаят, с „Пражката пролет“ от 1968 година идва и полъхът на промяната.
Революционно настроеното гражданско общество иска свобода и независимост от Съветския Съюз
Антиреволюционните сили се мобилизират. Малко известен факт е, че България е първата страна, която настоява за военна интервенция в Чехословакия и последната, която се извинява за това (през 1990 г.). Така на 20 август бунтът бива потушен.
Междувременно обаче желанието за промяна на статуквото завладява и други страни. През онова горещо „Софийско лято“ в България се провежда „Световен фестивал на младежта и студентите” под надслов „За солидарност, мир и дружба“. Провеждат се срещи на младежите от различни страни, има музика, танци и игри. Самите „Бийтълс“ изявяват желание да се включат с концерт в дните на фестивала, но ЦК на БКП забранява тяхното участие.
Снимка: 1968bg
Колко ми напомня това на хипи движението и свободния дух на онези млади хора, техния бунт срещу установените порядки и желанието за промяна. По мое мнение,
поколенията, преживели подобен род събития, са живели в доста романтични времена
Имали са кауза, за която да се борят, свобода, която трябва да си извоюват, и това ги е обединявало.
След падането на режима през 1989 година, Прага става мултикултурен град с богата история и популярна туристическа дестинация.
Тук сблъсъкът на няколко империи е оставил своя отпечатък
Разхождах се по Староместския площад и разглеждах сградите. В архитектурата им се преплитаха различни стилове – барок, рококо, готика, кубизъм…
Погледнах нагоре към високата кула – астрономически часовник на 600 години отмерваше времето.
Това уникално съоръжение е най-старият и най-сложен часовник, строен някога
Изведнъж той като че ли оживя: малките прозорчета над циферблата се отвориха и оттам изскочиха фигурки на дванадесетте апостола.
Други фигури също наизлязоха от различни пролуки и затанцуваха над главите ни
Фанфари, камбани и статуйка на Смъртта известяваха, че краят на дните ни наближава. „Колко символично“, помислих си аз, погледнах часовника на ръката си и установих, че нямам много време.
Бързах за следващото интересно място в този град.
Тук атракциите са буквално на всяка крачка
Минавах покрай улични музиканти и се оглеждах в засмените им лица, покрай мен профучаваха файтони и ретро автомобили. Истинска класика.
Миризмата на печено ме отведе на малък площад, където, съвсем на улицата, се печаха различни местни деликатеси: коляно, прасенце на чеверме, наденички и всичко, което върви с бира.
Като един истински бирен пътешественик държа да опитам всяка бира
която мога да си купя в града, в който се намирам. Естествено, Прага се оказа моят рай.
В Чехия се предлагат различни видове пиво – пшеничено, тъмно, живо, светло, червено… истинска палитра от вкусове. Искаше ми се да плувам в море от бира. Има и доста старинни пивоварни. Качеството на напитката се дължи на чистата изворна вода и добрия хмел.
Бохемът в мен ликуваше
Нехаещ за скъпите материални придобивки и обожаващ живота човек на изкуството, аз седях на пейката в близкия парк, отпивах от чашата и хапвах наденички с горчица. Кой не би ми завидял… 😉
Тук е толкова хубаво, че дори и сградите танцуват. Повик на модерната архитектура, бизнес центърът „Фред и Джинджър“ е една от забележителностите на града.
Екскурзията ни включваше и разходка с туристическо корабче по река Вълтава.
Макар времето да бе мрачно, чешката столица не губеше от очарованието си, погледната от мътните води на реката. Минахме и под прочутия Карлов мост.
След кратка почивка се отправих към Новия град, който се намира от другата страна на реката.
Следва продължение
