Златна Прага – полъх на революция и дом на империи, Част 2
Част 1 прочетете ТУК
Ето че вече се разхождаме по Карловия мост – архитектурно бижу, което свързва Старе место и Мала страна (Новия град).
Строежът му започва през 1357 година. Няколко кули (в началото и края на моста) се извисяват в небето на Прага. Качих се в едната от тях и се натъкнах на музеен комплекс, съхраняващ предмети от рицарските времена.
Стълбите до горе са доста и в един момент ти се завива свят, но усилието си заслужава.
Неслучайно наричат Прага „Градът на стоте кули“. Има ги навсякъде.
Масивни каменни скулптури ни гледаха от двете страни на моста, поставени там през бароковия период. Един дядо въртеше стара латерна и в погледа му прочетох носталгията по отминалите дни.
Мала страна е новата част на града, където малки улички се преплитат в сложни лабиринти, една от друга по-красиви и интересни.
Тук има много барове, кафета, бирарии, а също и някои специализирани магазинчета за продажба на разни субстанции в пликчета.
Неотдавна правителството прие нов закон за наркотиците (един от най-либералните в Европа) и така зарадва много от „феновете“, най-вече на леката дрога.
В Прага има безброй замъци. В миналото принадлежали на различните династии, днес те са седалища на чуждестранни посолства.
Едни прашни табелки, поставени на различни места в градската част, указваха посоката към Двореца – „Silver Line to Golden Prague“ – Пътят на Краля.
На хълма над река Вълтава се издига и величественият дворцов ансамбъл Храдчани. В каменната крепост от 10 век са живели чешките крале и римските императори, а днес е резиденция на чешкия президент. Пред портите има почетна стража, която се сменя на всеки час.
Площта на комплекса е огромна и включва църкви, правителствени сгради, градини. Един от най-големите дворци в Света, според книгата на Гинес.
В близост до двореца се намира забележителната катедрала „Св. Вит“, шедьовър на готическото изкуство.
Човекът, нагърбил се с проектирането на основния дизайн на катедралата, е французинът Матиас от Ара, построил папския дворец в Авиньон. Той вкарва някои елементи, характерни за френската готика.
Катедралата събира в себе си няколко параклиса, фрески и надгробни паметници. Кулата, по френски елегантно, се извисява над крепостта и блести с ненадмината грация.
„Св. Вит“ е трикорабна базилика, седалище на архиепископа на града. В нея са погребани много от кралете на Бохемия.
Това е една от най-важните католически катедрали в Европа и света. Стъклописите са дело на именития художник Алфонс Муха.
Внушителният розетен прозорец над главния портал представя библейски сцени от Сътворението. Проектиран е през 1925 година от Франтишек Кисела.
Друг гениален творец също е живял тук, един от най-значимите немскоезични писатели – Франц Кафка. Роден в някогашната Австро-Унгарска империя, днес къщата му може да се види в Прага. Пак на този хълм.
Съвсем наблизо се намира и популярната Златна уличка. През 16 век тя била набързо застроена с малки еднотипни къщички за стражите на замъка. Те станали дом и на златари, занаятчии и алхимици. Тук заживели някои писатели, сред които и Кафка.
Малко по-надолу може да се види и къщата-музей на Ярослав Хачек – автор на романа „Приключенията на добрия войник Швейк“.
Достигнахме и до „Кралските градини“, построени по времето на крал Фердинанд I. С времето тук са построени множество обекти като Летния дворец на кралица Ана, помещения за игри, скулптури, фонтани, конюшни, дори бароково „Училище по езда“.
Всъщност цялата тази прелест е създадена единствено за да носи естетическа наслада на кралица Ана.
В комплекса има изграден и един доста оригинален мемориал на жертвите от Втората световна война.
Изкуствената стена със своите скални образувания като стичаща се застинала лава сякаш рони горчиви сълзи.
А непосредствено от другата й страна е оживеният град и суетата на днешния забързан ден. Контрастът е поразителен.
От хълма Храдчани се разкрива прекрасна панорама към града и реката. Доста време прекарах горе в наблюдение и размишления за красотата на града, пресечен от реката. Събрал в себе си мистичния полъх на няколко епохи, историческото влияние на велики империи и съвременния облик на космополитен град, достъпен за всеки.
Тук личи баварското, а не османското влияние, както е в България. И разликите са очевидни. В Прага има много българи. Около 5 000 наши сънародници живеят тук. Може да ги срещнете по улиците или зад тезгяха в малкото дюкянче за сувенири. Те са избрали своя път – далече от родината, но може би са по-щастливи тук, където дребните страсти не битуват. Хората не са бедни и не се мразят. Културното наследство се пази, а не се руши. Тук – в сърцето на Европа, всичко е по-хубаво. Признавам си със съжаление. Идете и се убедете сами.
